Jump to content
Ани

25. Посещение при г-н Дънов

Recommended Posts

ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ Г-Н ДЪНОВ

По онова време ходех да прислужвам в дома на поп Константин Дъновски - това е бащата на Учителя (така го наричахме по-късно, а тогава той все още за мене беше г-н Дънов). Там прекарвах по-голямата част от деня.
Не мина много време и интернираха г-н Дънов във Барна, в хотел „Лондон". Дойде един човек в семейството да ни съобщи това и да ни каже, че той ме вика при него. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава започнах да го посещавам и да върша каквото ми кажеше и от каквото имаше нужда.
Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона, за да препека филийки за закуска. Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през лятото отвън на открито - нещо като котлон. Аз го запалих на балкона и започнах да го разпалям с метлата, но от вятъра, който предизвиках, се появиха много искри. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай, че хвърчат много искри, да не запалиш шапките на коконите!" Разсмяхме се и двамата.
Друг път той ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано, преди изгрев слънце." Отговарям: „Добре, иде дойда!" Отивам на другата сутрин към 4 часа. Пред хотела виждам часовоя - той пази Учителя, който е интерниран там и живее на последния етаж. Изчаках, както се разхождаше с пушката, да премине на другата страна, притичах до вратата и тя сама се отвори. Влязох вътре, а там няма никой, който да ми е отворил вратата. Тръгнах нагоре по стълбите и виждам г-н Дънов, че ме чака на площадката. Качихме се на най-горния етаж, той отвори един прозорец и така посрещнахме изгрева на слънцето. Направихме молитва, като той говореше, а аз повтарях след него, както ми каза да правя. Като тръгнахме да слизахме надолу, ни срещна прислужницата, която се стъписа от изумление: „Кой ти отвори и как влезе, като ключът е у мене?". След това добави: „Да знаеш, този е свят човек, голям светия!"
Тук ще обясня и повода за интернирането на господин Дънов в хотел „Лондон": при един разговор с цар Фердинанд, последният му предложил голям пост, но г-н Дънов отказал: „Аз дойдох в България да стана Учител, а не да управлявам." След това г-н Дънов му казал да не участва в този военен съюз с Германия по време на Първата световна война, защото ще загуби войната и ще бъде изгонен от България. Фердинанд се ядосал и казал: „Ще те интернирам от София!" Г-н Дънов го погледнал и добавил: „Аз в София ще се върна, но Вие никога няма да видите България!" Така се разделили.
Като млад всички се обръщали към него с обръщението "Г-н Дънов", по-късно започнахме да го наричаме „Учителю".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×