42. Чаршафите

[Ани]

ЧАРШАФИТЕ

Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му леглото, почиствах стаята. Винаги му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри.

Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение. При такива случаи той ме караше да сменям чаршафите и да почиствам стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране.

От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвяха нещо в къщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направил и с какви помисли и подбуди. Някои работи приемаше за себе си и ни почерпваше с тях, а онова, което не приемаше, за него казваше: „Дай го на животните!" Само че това той казваше само на мене и освен мене, никой не разбираше как Учителя е приел подаръка.

Той не огорчаваше никого с нищо. Тогава не всички разбираха, че той всичко знае за нас, за нашите помисли - ние бяхме отворена книга за него."