46. Тиквите

[Ани]

ТИКВИТЕ

Веднъж стоим пред кухнята на „Изгрева" и се уточняваме кой какво трябва да свърши, за да подготвим общия обяд. Учителя излезе от приемната и се запъти към двама братя, които разговаряха близо до нас. - „Идете и посрещнете брата на шосето, че носи две големи тикви и не може сам да дойде."

Загледахме се натам, накъдето посочи Учителя. Не се виждаше никой. Братята с бързи крачки тръгнаха натам. След известно време гледаме, че трима души се задават и двама от тях носят такива големи тикви, каквито за първи път виждам, макар да знам, какво значи земеделие. Посрещаме ги с голямо внимание, а братът от провинцията се обръща и казва пред всички: „Учителю, тези тикви са Ваши! Това място, на което садехме всяка година, се наводняваше от реката, заливаше посаденото и никаква реколта не можехме да получим. Тази година го засадих тикви. Първото гнездо, което насадих, обрекох на Господа! От него се родиха тези големи тикви! А тази година цялото място не се наводни!"

Учителя оглежда тиквите и казва: „Правилно си постъпил! Първо, че си ги обрекъл на Господа, и второ, че си изпълнил обещанието!" След това Учителя нареди да бъдат разрязани и да ги опечем на фурна. И на общия обяд беше поднесено на всекиго парче от двете големи тикви.