Jump to content

52. Коприва за обяд


Recommended Posts

КОПРИВА ЗА ОБЯД

Един ден трябваше да готвим спанак в братския стол на Изгрева, така бяхме решили. Предадохме поръчката на онзи брат, който беше закупчик на стола. Той тръгна към пазара в града, за да изпълни поръчката. След известно време той се върна при нас и ни съобщи, че на пазара спанак не е имало.
В това време Учителя минава покрай кухнята, Йорданка го вижда и го пита какво да готвят, като не е намерен спанак. - „Рекох, дайте на онзи брат 15 лева, за да закупи с тях коприва." Посоченото лице бе брат Гради Минчев. Предадоха му поръчката на Учителя и парите и той тръгна да я изпълни. Отишъл на „Цариградско шосе", за да може да слезе в града и да потърси по пазарите коприва. Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал. Той го пита: „Байно, с какво си натоварил магарето?". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея?". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си."
Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне!" А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...