Jump to content
Ани

66. Последният...

Recommended Posts

ПОСЛЕДНИЯТ...

Последен от най-ревностните ученици остана брат Темелко. Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне. Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко.
Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя. Идва до леглото ми и казва: „Темелко, стани, стани, стани!" - Аз му отговарям: „Не мога, Учителю!" - „Ти имаш още работа тука, стани и посрещай гостите си!" Като си отиде Учителя, аз си мисля: „Какво, Господи, да направя? Щом Учителя казва да стана, трябва да го послушам, но как да го направя?". Повдигнах с ръката си чергата, с която бях завит, и опитах да спусна единия крак долу, на пода, с голяма мъка придвижих и другия си крак, като свалих краката, се помъчих да седна. Хванах се с двете ръце за кревата и като малките деца, когато прохождат, се държах за леглото и бавно се придвижих до стола и от него не мърдам. Синът ми, като дойде и ме видя на стола, се почуди: „Тате, кой те изправи?". Разказах му какво се случи. Той се хвана за главата. Даде ми да хапна малко и ме хвана под ръка, за да се поразходим из стаята. Пораздвижих се с него и ето, днес ви посрещам по-добре. Цяла седмица бях много зле и вече мислех, че си заминавам."
След това разболявано той изкара няколко години. Ние редовно идвахме в неделя на беседа и молитви. Замина си брат Темелко на 90 години. За него Учителя е казал: „Той прие Христа за една вечер (преди две хиляди години)! В неговия дом беше Тайната вечеря (за разпространението на Учението на Бялото братство и за спасението на човечеството)!" Учителя е живял в неговия дом десет месеца, докато е бил с братята и сестрите в Мърчаево.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×