73. Невена Неделчева

[Ани]

НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

С Невена Неделчева бяхме добри приятелки, всяка година заедно закупувахме цветя от разсадниците и ги засаждахме. Това го правехме в един ден, защото нямаше къде да оставим нещо на открито. Тогава имахме само градината - когато вадехме луковиците от лалета и зюмбюли, ги прибирахме в моето мазе (имаме голямо мазе), в него съхранявахме всичко, което трябва да засадим през есента или пролетта. Всичко това го правехме с Невена, могат да го потвърдят братята и сестрите, които ни помагаха. Като си замина Невена, продължих да се грижа за градината с тези хора.

Невена получи жилище в кв. Люлин, там бяха настанени последните братя и сестри, които нямаха собственост на Изгрева, а ползваха бараките и къщичките на братята- собственици. След като се настани в новия си дом, Невена ни покани на рожден ден, бе приготвила много хубави неща за обеда, а и ние занесохме разни неща. Изпяхме няколко хубави песни, създаде се весело настроение. Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме?". Те всички се засмяха, само аз ги гледам с учудване, защото не знам какво ще правят. Започнаха да разтребват масата, а аз седнах до прозореца, до една малка масичка, да не им преча. След като масата бе почистена, Невена донесе една голяма бяла хартия, навита на руло. Разгънаха хартията на масата, на нея имаше голям кръг, в който са написани буквите на цялата азбука, а в средата му - по-малък кръг, в който са написани числа. Поставиха една малка чиния върху хартията и две от сестрите, като застанаха една срещу друга, поставиха пръсти върху чинията и тя се раздвижи по масата да търси подходящите букви, а сестрите четяха. Аз седях настрана и ги гледах. Разбрах, че това са сеанси, за които ми е разказвала Йорданка Жекова. Учителя е бил против тези сеанси, той е казал да не се занимават неподготвени хора с тези неща, защото е опасно и може човек да си напакости или да пострада. Аз си седях все така настрана, гледах и се чудех как тези сестри не са разбрали Учителя, а всички се надпреварваха да задават въпроси и разпитваха духовете, които им се явяват. По едно време се изправиха и започнаха да разговарят за това, което им е казано. Както си седяха до масата, чинийката започна да се движи самичка до буквите, и то по-бързо. Сестрите веднага се наведоха и започнаха да четат. Чинийката каза: „Попитайте новата сестра, тя не е ли любопитна, не иска ли да поиграе?". Те го прочетоха гласно. Аз отговорих, както си седях: „Не искам, Учителю, знам от сестра Йорданка колко сте се ядосвали за тази игра и сте забранявали да се занимават с тези неща, които са им донесли пакости. Аз никога няма да се занимавам с такива работи. Тогава чинийката пак се раздвижи и ми каза: „Благодаря ти, сестра Радка, от тебе ще стане истинска изпълнителна сестра. Пак ти благодаря." Аз също благодарих на Учителя за това, което ми каза, гласно, и добавих: „Ще се постарая да бъда."

Това, което стана, срази всички присъстващи, не разбрах как изнесоха хартията и сякаш всички онемяха, не можеше да се продължи никакъв разговор, като че свършиха приказките. Тези сеанси се правели при Лулчев, Невена Неделчева била негова много близка... С Драга Михайлова и Невена продължихме да работим заедно. Всеки петък се събирахме в Емилия Михайловска. Един ден съобщиха, че се разболяла по-голямата сестра на Невена - сестра Росинка (те имаха и двама братя). Много скоро след нашата среща Росинка почина, всички бяхме на погребението й. Росинка имаше син инженер, много способен и печелеше добре, затова помагаше много на Невена. Като остана сама, Невена все по-рядко идваше при нас.

Един ден Драга ми донесе един тефтер, в който са записани адресите на всички братства в провинцията, и каза: „Ние с Невена ще пишем нарядите, а ти ще се занимаваш с кореспонденцията, като ще дадем твоя телефон - да ти се обаждат, когато искат да направят връзка с нас. Ние все още нямаме телефони, пък и да си поделим работата." Аз се занимавах с кореспонденцията близо две години. Като свалиха Тодор Живков през 1989 г., настанаха промени както в социалния живот, така и при нас, в Братството - дойде ново ръководство. Младите, които дойдоха, започнаха да се занимават с организацията на братския живот, а аз се заех да подредя градината. Закупих розите и ги посадихме заедно с Юлия, Данчо и Пешо от Марчаево. Градината стана приказна, смениха и пейките. Използвахме дъските от тях, за да направим малката барака, в която да прибираме инструментите, с които работим. По-късно от общинския съвет отпуснаха средства да се направи масивна ограда, тези средства бяха дарени лично от Брежнев за градината на Учителя - като жест на благодарност към лечителя Петър Димков. Този случай на благотворителност подробно съм описала в главата за срещата ми с Петър Димков.

За съжаление имаше хора, които идваха да засаждат дръвчета в лъчите на градината (за помен на техни заминали си близки), заставихме тези хора да си извадят дръвчетата. Късно през есента се посадиха три бора в трите лъча. Тогава почина майка ми и аз не можех да идвам често в градината. Като ги видях, много се ядосах. Скоро двата бора изсъхнаха, но третият остана и той изсуши лозичката - любимата лозичка на Учителя! Няколко пъти казвах: „Махнете този бор, той ще унищожи розите!" Всички ме отминаваха, без да ми отговарят...

На 29 декември 1991 година, сутринта, тръгвайки на събрание за избор на ново ръководство (трябваше да се гласува за брат Стратев), аз паднах близо до дома ми и си счупих крака, откараха ме в ИСУЛ и не можах да отида на събранието. Това сама си го причиних, не послушах гласа в мен.

Съборни дни на Рила. Отляво надясно: Радка Левордашка, Маргарита

Виновидова и Невена Неделчева