Силата на мисълта

[Ани]

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА

Силата на мисълта

Много са тълкуванията относно мистерията на грехопадението, за да бъде тя окончателно изяснена във философски план. И понеже всеки индивид може да реши най-големите проблеми на човешкото битие едва след като ги осъзнае в целокупността на живота, тази мистерея ще остане за неопределено време един личен проблем за решаване. В своите размисли човек дълго ще се връща към онова време, когато съдбата му е поела по пътя на един фатален обрат, на отклонението му от Истината.

Някои от въпросите, които възникват в този ред на мисли, преследват всеки човек в ежедневието му, когато е претърпял лошо влияние или когато вследствие на силно внушение е бил обсебен и измамен. Първият въпрос, който си задаваме в такъв случай, е: „Защо не помислих?" Или си казваме: „Трябваше да се досетя, но сега е твърде късно!"

Адам трябваше добре да обмисли какво поведение да има пред лицето на Бога, след като неговата молба да си има другарка е била удовлетворена. Когато първият окултен ученик се почувствал самотен, нещо съществено станало в съзнанието му. Той наблюдавал животните и забелязал, че всяко живее с другар, а той е сам, и това го натъжило. В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.

Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот.

Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота.

Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението.

Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове. Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява непрекъснато съзнанието, което при тези условия притежава необходимия капацитет да устоява на низши влияния.