УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА

[Ани]

УРАВНОВЕСЕНИ И НЕУРАВНОВЕСЕНИ ОБЩЕСТВА

Навсякъде в живота, в текущото ежедневие, ние сме в положение или да приемаме или да предаваме информация. Това ще рече, че сме в състояние било на рецептори, било на предаватели две различни качествени състояния на съзнанието. В здравия човек дишането е един хармоничен и ритмично извършващ се процес. Вдишването е процес на вземане; ние се отваряме, за да приемем благата, които въздухът съдържа, а при издишването, ако сме в хармония с природата и със себе си, даваме, т. е. хармонично разпределяме приетите блага. Реципрочността или хармоничните взаимоотношения на тези два процеса създават условия за проява на живота в нас. Аналогично и в обществото, когато предаването и приемането на информация протичат хармонично, ние живеем в една приятна социална среда. Защото, както във физическата си активност, така и умствено, и емоционално, ние трябва да общуваме правилно. Лекотата, с която протичат информационните процеси, е признак за доброто здравословно състояние на обществото. От тази гледна точка ние сме в състояние да извършваме наблюдения и проучвания на социални, културни или духовни общности с цел да диагностицираме тяхното състояние.

В много общности днес информацията протича еднопосочно. Това е сериозен признак за упадък на културата, а в най-добрия случай за едно кризисно (болестно) състояние на обществото. Предразположението към заболяване е налице, когато властта е съсредоточена в ръцете на една малка група от хора с общ личен интерес. Ако стомахът например си присвои всички права и наложи своите закони върху целия организъм, умът неминуемо ще пострада. Висшата мисловна дейност ще трябва да се подчини на охотата за ядене и на храносмилателните процеси. Апатия, леност, морален и физически упадък ще обхванат целия организъм. Дишането ще се наруши, т. е. правилният обмен между жизнено важни органи ще бъде разстроен. От добър проводник на природните сили човешкият организъм ще се превърне в лош проводник, в инертно и пасивно тяло.

Излишеството, липсата на мярка по отношение на която и да е дейност, винаги водят до заболяване. Безчувствието към нуждите и страданията на хората също е симптом за заболяване на обществото. Най-вероятно е храносмилателната му система да е присвоила много власт и права, т. е. всичко, което символизира идеологията на грубия материализъм, да е взело връх и да дава основния тон на обществото. За да има музика, настроение и радост, за изпълнението на една симфония освен тона до са необходими и другите нотни знаци, както и по-високите гами, с които си служи великият музикант.

Някой може би е наблюдавал как общуват норвежците, канадците, хората, които обитават високите планини, обитателите на малките селца в равнините или в големите шумни градове, където всички бързат, дори и когато се излезли на разходка в парка. Разликата наистина е огромна. Забележителен е начинът на общуване, изслушването на планинските норвежци. То е израз на голяма толерантност и съпричастност към проблемите на съседа, който обитава долината отвъд далечните гористи възвишения.

В своите взаимоотношения западните народи, всеки по своему, вървят предимно по правата линия. Много повече са онези, които приказват, а малко са онези, които изслушват. Силната индивидуалност наистина се нуждае от изява, от признание, от собствена позиция, която позволява на съзнанието да се натовари с целия обем на личните амбиции, да се изпълни почти без остатък от тях. За това, което мисли ближният, е оставено толкова място, колкото позволяват любезността и възпитанието, т. е. изискванията на цивилизованото общество. В разцвета на френската култура изслушването е било едно от първостепенните правила на „Савоар вивър" изкуството да се живее. Днес при дискусиите впечатлява амбицията кой ще каже повече по даден въпрос, кой ще бъде водещата фигура. Изясняването на дискутирания проблем, доколкото е възможно при подобни обстоятелства, често зависи от това в каква посока се насочва разговорът. То е следствие от прекъсването на говорещите, преди да са казали същественото, или е абсурдно и невъзможно поради виртуозната словоохотливост на някой, който залива с порой от думи аудиторията. Тези оживени „свободни" дискусии, когато са добре дирижирани, влияят на някои емоционални личности.

Сега въпросът е в кои случаи влиянията и внушенията са по-силни когато има изслушване или когато няма. Със сигурност може да се твърди, че липсата на изслушване е признак на повърхностно мислене, на липса на толерантност и любов във взаимоотношенията. Допускането на прекъсване на мисълта може да причини дезориентация и да доведе податливия на влияния до неясноти, до безотговорни и лишени от здрав смисъл умозаключения и действия. Такава псевдоинтелектуална среда предразполага към нездрави влияния и внушения, а следователно тя допуска и манипулации.

При изслушването процесите протичат нормално, създават се условия не само да се получи съгласие между повече индивиди, но и да се реализира органическа връзка на приятелство между тях. Общество, в което преобладават индивиди с подобни качества, е жизнено и има необходимата витална сила да устоява истината и да живее съобразно нейните правила и закони. То е в период на възход и разцвет, то е в своя ренесанс. Липсата на изслушване, напротив, е симптом за упадък на една култура, за нарушаване на жизнено важни връзки в обществото. При подобна едностранчивост на изявите в интелектуалния и духовния живот, обединяващите го фактори отслабват, а силите му изтичат през пукнатините в тялото му и се губят на халост.