ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ

[Ани]

ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ

Ако наблюдаваме системно лицето си в огледало, ще можем да проследим доколко излъчването ни е добро, дали идва от дълбочината на душата ни или от чужда и непозната личност. Ако чувстваме стягане в слънчевия си възел (под лъжичката) и ясно виждаме пред себе си движение на черни като сажди петна, това е предупреждение, че сме се отклонили от пътя на светлите сили. В този случай интуицията е добро средство, което може да ни помогне да схванем причината за промяната, която е настъпила в нас, и своевременно да се коригираме. Това е един елементарен метод за работа на ученика, който, след като се е ангажирал да следва пътя на духовното просвещение, трябва да постоянства и да внимава да не се отклонява от него.

Онези, които през целия си живот са желали да упражняват власт и влияние, като се отзоват в света на сенките, страдат поради невъзможността и там да господстват. В невидимия свят няма човешки съдилища и затвори с дебели зидове, следователно там липсват елементарните условия за задоволяването на тази им слабост. Често техните слуги, въпреки своята преданост, не са в състояние да ги придружат до отвъдния свят, а продължат живота си на земята. Тогава условията за едните и за другите значително се променят. Обикновено господарят продължава да изисква подчинение от своя слуга, а той, ако все още не е осъзнал вътрешната си свобода, продължава да търпи влиянието му. Така той загубва една възможност да започне нов живот като свободен човек. Властолюбецът пък, каквито и да са претенциите му за величие и господство, няма да може да ги задоволи. Отвъдният свят ще го чисти и подготвя, за да може един ден отново да слезе на земята, да се учи на милосърдие, смирение и служене.

Човешката власт по своето естество е външна, т. е. натрапена. Онова, което не достига на властолюбеца, е любовта към ближния, защото е обикнал премного себе си. Онзи, който проявява безкористно любовта, вижда в ближния си дете на Бога и цени свободата му. Той е добрият дух, общуването с когото носи благодат и радост. Обясненията и напътствията на Учителя по тези въпроси ни убеждават, че знанията относно духовете и разумния свят осмислят в голяма степен живота на ученика, подготвят освобождаването му от ограничителните условия в материалния свят и неговото възлизане към Бога:

„Когато страдате и когато се радвате, трябва да знаете, че това са състояния на тия души, които ви атакуват отгоре и отдолу. Тия души могат да бъдат далечни и близки на вас, но често идват и ви навяват различни състояния. Вие, като окултни ученици, трябва да различавате тия състояния кои са ваши и кои чужди. Често някой човек запитва друг: „Защо ме гледаш така? Какво искаш да кажеш?" Казвам: Тия духове се гледат, а не хора. Защо един човек ще гледа друг? Духовете говорят помежду си, те се борят. Между тях има вечна борба и ако при тази борба ние не знаем своето място, ще бъдем смачкани като между две колелета.

И тъй, като окултни ученици, вие трябва да знаете тия закони и да се предпазвате. Много от младите и възрастните сестри и братя изпадат в тежки състояния и не могат да си помогнат. Те мислят, че тия състояния са техни и затова се измъчват, не искат да живеят, искат да се самоубият и т. н. Днес дойде при мене едно външно лице, изпаднало в голямо изкушение, не знае какво да прави. Питам го: Де остана твоето геройство? Трябва да знаете, че истинският човек различава състоянията си и поставя всяко от тях на своето място. Ако ти имаш един разумен приятел, като ангел и те насърчи или огорчи нещо, ще знаеш, че той цели нещо много добро за тебе, иска да те повдигне. Ти не трябва да имаш никакво съмнение в него, а само да потърсиш причините в себе си, защо приятелят ти постъпва така, на какво иска да ти обърне внимание. Ако пък един твой глупав приятел те наскърби нещо, пак ще търсиш причините за това, докато най-после разбереш, че той няма никаква определена цел в своите постъпки. Това е един глупец, който не знае какво прави. Това ще те освободи от едно вътрешно заблуждение. Вие трябва да знаете истината! Казвам: Никога не поставяйте глупавия човек на мястото на ангела и ангела на мястото на глупавия. Не се лъжете, поставете в себе си всеки на своето място. И тогава, имате ли приятел, ще го познаете разумен човек ли е или глупав. Щом го познаете, няма да се разочаровате в него и да казвате: „Не мислех, че той ще постъпи така."

„И сега, като ученици на окултната школа, вие ще бъдете подложени на изпити... Те са съществували за всички ученици на миналите векове, затова и за вас няма да се направят изключения."

„Дойде ли разочарованието, ученикът трябва да го погледне право в очите и да : „Аз се разочаровам в себе си, в човешкото, но в Бога, в Божественото никога няма да се разочаровам."

„ Трябва да се научите при всички положения в живота си да извиквате контрастните състояния. Щом видите един недъг в себе си, не се затваряйте, но разгледайте ваша ли е тази проява или чужда. По този начин невидимият свят ви изпитва. Човек винаги се движи в контрастите. От лявата страна на човека седи една паднала душа, пълна с омраза и мъст към някой човек на земята, и му нашепва: „ Ти готов ли си дами услужиш в нещо? Аз мразя еди-кой си човек, искам да го убия, но не мога, затова стори ти това заради мене. "Ако той се съгласи, тази душа ще създаде условия да се срещнат тия двама души, да завържат известни неприязнени отношения и този човек е готов вече да извърши престъплението.

От дясната страна на човека седи една светла душа, която го пита: „ Ти искаш ли да ми помогнеш в нещо? На земята има един човек, който някога ми помогна в живота, и сега искам да му се отплатя, да му услужа чрез тебе."

Така и на вас говорят такива две души: едната говори за отмъщение, другата за любов. И едната, и другата обаче не сте вие. Питам ви: Кого от двамата ще послушате? Колко на сто от тия случаи вие слушате добрия глас и колко на сто лошия глас?

Материалният живот огрубява човека, а целта на окултната школа е да осмисли този живот във всичките му положения. Ученикът трябва да знае законите, чрез които да намали шума, който се вдига наоколо му. Човек може да познае доколко е концентрирана неговата мисъл по следното: когато върви из шумните улици, да следва спокойно мисълта си, без да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава външният шум, толкова по-концентрирана мисъл има човек."

Между двете възможности да загрубее и да затъне в противоречията на материалния свят, където владеят студ и мрак, или да излезе от гъстата материя и да влезе във виделината на духовния мир разумният човек естествено ще предпочете втората възможност. Като се вслушва внимателно в гласовете, които му нашепват похвали и ласкателства, той ще остане въздържан и бдителен за влиянията им, които идват отляво. Те ще се опитат да заглушат тихия глас на истината, която светлите души му нашепват, за да го насърчат и събудят в него стремеж към знание и воля за придобиване на онези добродетели, които са необходими за свободата на душата му.

С умението си да разпознае гласа на истината, който носи любов, мир, светлина и радост, и да остане глух за арогантния глас на лъжата ученикът отстранява препятствията, които тъмните сили поставят на пътя му.