Jump to content

ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ


Recommended Posts

ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ

„ Съзнанието на Ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно."

Учителя

Когато влезе в духовния път, на първо време ученикът се нуждае от ръководство и покровителство. Това е абсолютно необходимо, защото той стъпва върху един терен, който в много отношения е непознат за него и крие както изненади и съблазни, така и редица опасности. В този път той трябва ежедневно да посреща и преодолява трудности, да предвижда и избягва опасностите, които не винаги са очевидни. Оттук идва и необходимостта от въведение в духовните науки и яснота относно първите стъпки в тях. Още в началните си лекции, а впоследствие и по различни поводи, Учителят Беинса Дуно предупреждава учениците си за трудностите и опасностите, които те могат да срещнат в духовния път и отдалече ги подготвя за тях.
За да избегнем неяснотите поради различия в схващането на основните понятия, необходимо е да поясним смисъла на по-съществените от тях. Относно понятието „проблем" е добре известно, че всяка трудна за решаване задача или сложна ситуация, на която можем да попаднем, ни поставят в положението да решаваме проблем. Проблемите, повече или по-малко трудни за решаване, винаги ни съпътстват в нашето ежедневие. Тях ученикът на духовната школа приема с радост и като нещо естествено, неотделимо от реалностите на живота. Когато имаме проблеми казва Учителя преодолявайки ги ние учим и еволюираме, което е и целта на духовната школа. И напротив, ако животът ни протича спокойно и безпроблемно, реколтата в есента на живота ни ще бъде слаба, т. е. ние ще пропилеем живота си нищо ново няма да научим.
Във всеки нормален и разумен живот тежестта на проблемите никога не надвишава физическия, интелектуалния и духовния потенциал на личността. В живота на ученика трудностите са добре дозирани, с цел да се консолидира съзнанието му, да бъде подпомогнат и насърчен в пътя, който съзнателно и по свободна воля е избрал да следва. Проблемите възникват съвсем естествено в процеса на неговото развитие. Опасностите, напротив, представляват сили, които са в състояние да спънат развитието му. Те стимулират слабостите, от които ученикът все още не се е освободил, и под най-благовидни предлози, дирижирани от тъмните сили, правят всичко възможно да го обезсърчат и отклонят от пътя, който Бог му е предначертал. В духовния живот опасни са онези явления, които застрашават плода, т. е. смисъла на човешкия живот.
В един разумен живот, предвид на очакваните от него добри резултати, естествено е проблемите да бъдат считани за нормални и неизбежни, та дори и желани явления. От друга страна, в ръководения от интелигентни същества живот, опасностите трябва да бъдат своевременно предвидени и определени като нежелателни явления, за да бъдат неутрализирани или избегнати. Системното избягване на проблемите и трудностите и страхът от тях обаче може да стане причина за възникване на комплекси за малоценност. Бягството от реалностите на живота в този случай се превръща в опасност, която застрашава психическото здраве и възпрепятства ученика да следва своя духовен път.
Основният метод при възпитанието е поставянето на проблеми и разумният подход при решаването им. Един разумен човек ще използва всеки проблем, за да изпита силата на характера си, да приложи и упражни знанието, което е получил, и по този начин да обогати и задълбочи познанията си. Ето какво казва Учителя по този въпрос:
„Животът на човека не е нищо друго освен изпитни те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да кажем, че човек има характер ценен, устойчив, вечен има вечен дом, в който може да живее; характерът, това е човешкият дом."
Като ни разкрива дълбокия смисъл на сънищата на Йосиф (Битие, глава 3:5 11, 39:1 23) Учителя казва:
„Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми."
Прилагането на Божието слово е немислимо без решаване на ежедневните проблеми в живота. Всички знания, които не са изпитани на практика, се натрупват в подсъзнанието, т. е. остават неосъзнати и безполезни. Бидейки формални и стерилни в бездействието си, те са чужди на човешката природа. В това състояние те са само един тежък товар, който обременява ума. Поставят ли се в действие в процеса на приложението им, те променят своята природа и от книжни, механично усвоени знания, те се трансформират в органически знания. Органическите знания са присъщи на разумния свят и в съгласие със законите на свободата, които го управляват, тези знания намират приложение във всеки момент на нашия живот. Разумното приложение на знанията мобилизира интелекта, сърцето и волята, стимулира ги да работят в единство и хармония. Затова именно Учителя казва: „Моите ученици са в живота." Поради значението, което отдава на практическата проверка на духовните знания и умения, Новото Учение, чиято същност е приложението на християнството в съвременния живот, се различава основно от онези духовни школи, които отдалечават своите адепти от външния свят, считайки го за порочен.
Ученикът трябва да бъде силен във физическия план на живота, за което са необходими много качества. По този път на духовна реализация ученичеството, човешката воля трябва да приеме и да изпълнява с любов
Божията воля. Тогава идеята, вложена в добре известният стих: „Да бъде Волята Твоя както на Небето, така и на земята", ще стане действителност, а животът на човечеството ще се преобрази.
Реалните проблеми и трудности, които често ни измъчват като приемат вида на непреодолими препятствия, в действителност са опорни точки или стъпала. Те улесняват възходящото движение и ни помагат да стигнем до по-високи върхове на реализация в духовния растеж.
При един интересен разговор през 1927 г. Учителя произнася по особен начин фразата:
„Който победи, той ще се облече в бели дрехи."
Учениците му сами трябвало да схванат дълбокия замисъл на тази велика истина, да стигнат до нея по вътрешен път. Според нас Учителя е изкал правилно да се схване основната цел на духовните науки, която се заключава в това, че само този, който победи слабостите си и реши правилно проблемите на живота си, който приложи Божието слово на практика, вътрешно ще се преобрази и ще се облече в светлина. Ученикът на Новото учение е разумен и винаги концентриран върху върховната цел на своя живот. По този начин той е в състояние да даде по-добър смисъл на своя живот и да има вдъхновение в пътя на духовното си развитие.
Учителя насочва учениците си да започнат учението си с решаване на малки и прости проблеми, да се запознаят най-напред със законите на физическия свят и оттам да вървят нагоре към решаване на по-сложни и трудни задачи. Той казва:
„Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не беше казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпросът: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. Тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: Когато нещастията сполетяха Йосифа, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положението да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон не трябва да греша." Значи удоволствието в този смисъл е грях."
 
Така Йосиф е успял да преодолее опасностите и да се справи с нещастията, които се появявали в живота му. Той имал един висок идеал да изпълнява волята Божия, и голямо търпение.
 
Пътят на еволюцията изисква време, с което природата разполага в изобилие. Но повече от всичко, при движението към новите, по-високи сфери на битието е необходима вярата, че Божията воля ще превърне всичко в добро.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...