СВОБОДНАТА МИСЪЛ

[Ани]

СВОБОДНАТА МИСЪЛ

Положителната мисъл е като ангел пазител. Тя носи в себе си всички добродетели на мисловния свят. И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните. Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си.

Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл. Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие. Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата. Трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплождането е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото. " Така мисълта може да се развива, без да влиза в така наречените мъртви точки, в които се явяват неасоциираните идеи и зародишите на безсмислието. Съществено качество на такава мисъл е именно нейната свобода, а известно е, че само свободната мисъл е силна и ефикасна. Тя не се поддава на внушения, а носителят й е извън действието на всякакъв род манипулации.

Манипулацията на мисълта може да промени съдбата не само на индивида, но и на цели нации и народи. Да вземем за пример факта, че днес хиляди хора у нас се поддадоха на внушението, че България е бедна страна и че за да оцелее, се нуждае от външна помощ, т. е. от подаяния. Мисълта, че България е бедна страна, е повърхностна, незавършена и емоционално обременена. Освен това като идея тя е и безсмислена, защото Бог е дал необходимите природни богатства на всеки народ, за да не живее в бедност, а да просперира. Ако в Божествения план е България да бъде средище на новата култура на Любовта, нима Бог ще я остави в бедност и нищета! Напротив, когато е пожелал българите да бъдат културна и духовна нация, да бъдат пример за миролюбие и толерантност, освен национална идентичност той им е дал и всички необходими материални условия, т. е. базата, върху която да развият своята култура. По-богата и разнообразна природа в една страна, толкова плодовита и силна земя едва ли ще се намери другаде по света. И въпреки това много българи възприеха идеята, че родината ни е бедна и забравена от Бога. Причината да се разпространи това внушение и да даде печални резултати, е бездуховността, а не бедността. Защото, когато идеите на материализма вземат връх, всичко тръгва с главата надолу. Ако българинът се изправи и започне да мисли добре, а той не е лишен от интелигентност и разумност, то за кратко време България ще се превърне в процъфтяваща страна. И вместо да разчита на подаянията, което е типично за пропадналите нации, ще бъде в състояние самата тя безкористно да помага на другите народи. За да се изправи на крака един народ и да повярва в силите си, той трябва преди всичко да бъде духовно просветен. Днес българският народ има най-добрите условия за духовен прогрес и възраждане. В този кризисен за целия свят период на духовна и идейна безпътица ние притежаваме най-голямото духовно богатство и Божието благословение, за да постигнем единение и да имаме национално самочувствие. Необходима ни е само повече смелост, за да се отърсим от внушенията на материализма и свободни да приемем отредената ни съдба и Духа, който ни ръководи за наше добро и за доброто на всички народи.