Jump to content

ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ


Recommended Posts

ЛЪЧИ, КОИТО БУДЯТ

В ума на всеки човек, рано или късно, още в млади години или в късна старост, в момент на размисъл или внезапно идва ключовата мисъл: "Кой съм аз и защо съм се родил тук на земята?" Откъде идва тази мисъл едва ли някой с точност знае, а и не това е същественото. За човека е по- важно как той ще възприеме тази мисъл - като светлина, или като тревога. Ако тя го разтревожи и той махне с ръка да я пропъди, това значи, че неговият час за духовно пробуждане още не е дошъл Но ако тази мисъл блесне в ума му като светлина и събуди неговия интерес към дълбоките тайни на живота, тогава той е отворил вече вратата към Познанието - вратата, която до този момент е била заключена за него. Веднъж отворил тази врата, той вече се е събудил за реалния живот, за живота на Светлината. Посветените определят този момент в живота на човека с израза "раждане изново".

Човешката душа, откликнала на този зов "отвътре", поема един нов път - път към светлината на Знанието. Търсейки отговор на житейските въпроси, тя усеща лъчите на едно духовно Слънце, които осветяват пътя й нагоре.

Тази картина не е само една отвлечена представа. Тя има свой реален израз в окултната школа на Учителя. Дошли по различен път до нея, родените изново са срещали в лицето на Учителя онова духовно Слънце, чиито лъчи, т.е. методи са ги направлявали в избрания от тях път към съвършенство. Подобно на един светлинен лъч, който минавайки през призмата се проектира като многоцветна дъга, така и Висшето Познание се е излъчвало от Учителя в потоци светлина със специфични качества. Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж

Методите на Учителя са проявление на Светлината. Чрез тях се е изявявал онзи Възвишен свят, от който той е слязъл. Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога. С тези методи той е демонстрирал ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има.

Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му. Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата. За останалите животът е текъл с друга, значително по-бавна скорост. Поради своята вътрешна природа, непробудена още за светлината, те са приемали животът край Учителя като благодат и радост, без това да им помогне да израстват. Не е ли така и в природата? Когато настъпи денят и слънцето изгрее, то изпраща своите лъчи към земята. С еднаква сила те огряват и тревите и скалите. Тревите прорастват и създават ново семе, а скалите си остават твърди и непроменени. От значение ли е това за слънцето? То неспирно дава. Защото такъв е неговият закон - да свети на всички - и за скалите и за тревите, и за спящите и за пробудените.

И всеки, който прорастне и върже чрез лъчите на слънцето, той вече е разбрал смисъла на своето съществувание и е тръгнал в Пътя. За него няма тъмнина, защото той е отворил врата към Светлината и е съзнал, че е дошъл на земята за да се роди изново, за да пусне светлината в себе си и да просветне чрез нея. Но това може да стане само ако той обърне взор "навътре". За да го огреят лъчите на духовното Слънце. Лъчите които будят.

 

М.Кралева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...