Jump to content
Ани

Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова

Recommended Posts

СЛУЖЕНИЕТО

_____________________________________________________________________

В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички. Помагал, е и на малки и на големи с действие, с думи, с поглед, а понякога само с присъствие. Така Учителят е показвал на своите ученици какво значи да служиш на Цялото.

_____________________________________________________________________

НЕОБИКНОВЕНО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Тодорова

"Наведе се Той и пишеше на земята"

И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха около 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Учителят държеше беседи през всичките дни на събора, от първия до последния ден.

През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябва да напиша всичко. Беше един следобед, Учителят каза да се изредим всички в Горницата/така наричахме стаята в горния етаж на вилата/ да си направим свободна молитва. Как ще се изредим 1200 души? За да стане ,Учителят каза да теглим жребие, да влизаме по 10 души в една група Който, в която група се падне, с нея да влиза в горницата. Всички теглихме жребие и всеки знаеше в коя група е. Тук вече стана това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинил се брат /от наше гледище/ посегна да тегли жребие, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, и всички разбраха, че на него не му дават да тегли жребие, а той се почувствува като прокажен. Значи той, прокаженият, няма право да тегли жребие и да се качи в Горницата да се помоли. Той се движи бавно, унил с отпусната надолу глава отчаян, не знае какво да прави - за него няма място нито на небето, нито на Земята. Осъден е без да си каже думата, било за оправдание, било за изповед, ако е виновен. Жестока, братоубийствена беше присъдата към провинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо стана преди 2000 години, във времето на Христа, когато евреите заведоха при Него жена блудница и му казаха, че според Мойсеевия закон такива са за убиване с камъни. Но Христос се наведе и пишеше на земята. После повдигна глава и продума: "Който счита себе си по-чист от нея, нека пръв хвърли камък върху нея". Те се спогледаха помежду си и един по един напуснаха мястото; жената остана сама

Тогава Христос се обърна към нея и запита жено, осъди ли те някой? - Никой, Господи!

- Нито аз те осъждам! Иди си и повече не съгрешавай.

И така, една по една групите от по 10 души, всички добре и чисто облечени, се качваха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили и за виновния брат, считайки го невинен, но не можейки да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък нищо и не разбираха от случилото се. Слизайки от Горницата всеки отиваше при близките си из двора, после извън двора. Аз останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво, близо до Горницата - акация, с дебело стъбло. Опитах се да обхвана стъблото й с двете ръце, но не можах. Опрях се до,него и се зарадвах, че то беше по-дебело от мене,но беше и по-високо от мене. Гледам Учителя, движи се насам - натам и някак особено се оглежда, като че иска да се увери, че никой не го гледа Недалече от него стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма наоколо друг човек, Учителят се обърна към брата и започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, често петковицте се обвиняват в пакости.

Учителят все махаше с ръка и викаше, докато Петко се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака. Тогава Учителят тихо продума: "Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитва".

Застанала зад дървото, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава проява - отношението на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би тя да е презряна от целия свят.

Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят.

Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият.

Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват.

Вратата тихо се отвори. Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата Братът е изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителят? Светлина ли бе или слънце? Двамата леки, спокойни, приятели, равни на себе си. Братът окъпан, свети, а за Учителя нямам думи да пиша Пак минаха покрай дървото, аз останах пак незабелязана, освен Един, който ме вижда, знае, но Знае да мълчи. Братът отиде в просторния двор на вилата, наричана "колибата"

Учителят се изгуби от пред очите ми.

Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него.

Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие.

"Наведе се той и пишеше на земята"

"И написа в сърцето на човека великия Божи закон - законът на Любовта."

Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта.

Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи.

1920 г., август,

съборни дни от 19 - 25, Велико Търново

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×