Jump to content
Ани

ГЛАСЪТ НА ЖИВИЯ ГОСПОД

Recommended Posts

ГЛАСЪТ НА ЖИВИЯ ГОСПОД

АЗ НЕ ВИ КАЗВАМ, ЧЕ БОГ Е СКРИТ НА НЕБЕТО,

А ВИ ПРОПОВЯДВАМ ЗА ЕДИН ГОСПОД, КОЙТО ЖИВЕЕ ВЪВ ВАС.

КОГАТО ВИЕ СЕ ПРОБУДИТЕ, ЩЕ ЧУЕТЕ

НЕГОВИЯ ГЛАС И РАБОТАТА ВИ ЩЕ СЕ ОСМИСЛИ.

УЧИТЕЛЯТ

Sila_i_Jivot_1992_3_4_03.jpg?fbclid=IwAR

Албрехт Дюрер - графика

Съществува ли друг свят? Реални ли са сънищата ни? Продължава ли животът ни и след смъртта? - Колко хора са си поставяли тези въпроси, колко мнения са изказвани и колко книги са написани в търсене на техния отговор! Но защо умът си ги поставя? Нима те правят човека по-силен, по-спокоен, по-уверен? За жалост, не По отношение на тези именно въпроси, човешкият ум се колебае, движейки се ту в светлината на едно категорично "Да!", ту в сумрака на несигурното "Не!''. И това е така, защото тези въпроси са резултат от една борба, започнала преди хиляди години, в най-отдалечената от нас епоха - епохата на Сътворението. Тази борба продължава и сега. На философите тя е известна като вечната борба между духа и материята. Арена на тази борба е най-финното, най-сложното, най-деликатното - човешката душа. За нея именно, се води една свещена битка, в която участвува целият Всемир.

Духовното раждане на една душа, т.е. нейното пробуждане, е един велик момент в Битието. За него работят хиляди и хиляди светли същества, обединени в понятието "Дух". Но и за приспиването на душата, също са впрегнати голям брой други, интелигентни и умни същества, известни пи с общото име ''материя". Разликата между тези две групи, борещи се за всяка една душа същества, е в средствата, които те използуват за да постигнат крайната си цел. Едните търсят път към нея по лъча на светлината, а другите се опитват да я подмамят в сянката на тъмнината. Кой път ще последва, в чий глас ще се вслуша, това е право на всяка душа сама да избере. За нея е важно да различава гласовете, да усеща интуитивно онзи път, който е най-добър за нея, и да не допуска да се спре по избрания път дори и за секунда. Силата на всяка душа се определя от стремежа й да преодолее инертността на материята, нейната неподвижност и твърдост, и да внесе във всяка нейна клетка стремеж към движение, към промяна. Този процес се нарича "организиране на материята", или създаване на условия в нея да се прояви един нов, по-висш живот. Най-добрият и верен помощник на душата в този труден момент е Живото Слово.

Можем ли с ограничения си човешки ум да схванем великата мистерия на онзи миг, когато в Необятността е прозвучала фразата "Да бъде виделина!" Тогава за първи път Живият Бог е изявил Себе Си като Слово и този акт е създал, освен всичко друго, и нещо много ценно за душите - път Нагоре. И действително, само по пътя на светлината една душа може да стигне до Бога, до Реалността, до съвършенството, освобождавайки се от веригите на материята. По пътя на светлината всяка душа може да излезе от света на противоречията и да започне своето истинско съществувание като част от Цялото. "Да бъде виделина!" -това е чула всяка една душа в зарите на своя живот и тези думи тя пази дълбоко в себе си. Защото те, именно, й дават посоката на движение. Тя знае - спасението й е в светлината! Спасението й е в следването на онзи вътрешен Глас, чието проявление в нашия човешки свят ние наричаме Живо Слово.

Живото Слово е всичко онова, което помага на една душа да се развива, да расте, да се разширява. То има в себе си сила и мощ да повдига вибрациите па ума и да създава условия за духовен напредък. Словото, това е енергията на Мирозданието. То изпълва Всемира и прониква всеки атом, давайки тласък на живота, стремящ се да се изяви. При първата си среща с душата тя чува неговото тихо нашепване: "Времето за твоето пробуждане дойде, навън се появи зората и слънцето скоро ще изгрее. "Събуди се вече!" Tози зов, като нежна мелодия чува всеки човек, но малко са готовите да го последват, защото законите на материята също са силни, също имат власт. Те задържат душите в своето лишено от всякакъв духовен прогрес царство, и ги препятстват в пътя им към светлина. Защото по-лесно е да спреш, по-лесно е да застанеш в сянката и да не мислиш, по-лесно е да затвориш очи и да заспиш.

И все пак, въпреки всички препятствия, поставяни от пазителите на материята, идва времето, когато Гласът на Живия Господ достига до душата и в нея нещо дълбоко спящо досега се пробужда. В този момент тя осъзнава,че светът около нея е по-различен, по-интересен, по-богат. Постепенно тя започва да вижда нови неща, чието обяснение я интригува. Вътрешните преживявания така силно я вълнуват, че тя остава будна, очакваща нови и нови преживявания и дълбоки откровения. Тя усеща стремеж към движение, към промяна, към действие. Сега, именно, идва вторият важен за нея момент - момента на раздвижването, на нейното включване в истинския, реален живот като част от него. И ето, че в нея прозвучава отново Гласът: "Ти трябва да станеш и да тръгнеш, за да придобиеш опит, за да внесеш в себе си Знанието и да осмислиш съществуванието си. Доста си будувала, стани, и оживей за духовния живот!" Спечелена е още една битка над материята и нейните ограничителни закони. Душата придобива своята самостоятелност и водена от вътрешния Глас започва да търси онези духовни ценности, които я обогатяват и правят по-силна. В този път на подвизава-не тя се стреми да придобие по-висшите качества на съществата от духовния свят. Сега тя живее и учи духовната наука по пътя на опита. В нея стремежът към познание е нещо постоянно и непреривно и тя се радва, че се движи, че учи, и че пътят й е към върха.

Така увлечена в един непрестанен стремеж нагоре душата извървява дълъг път и стига там, където за трети път Гласът на Живия Господ проговаря в не "Ти спечели битката! Ти преодоля инертността и не си подвластна вече на материята. Дойде време да се слееш със светлината. Възкресни!" Какво велико чудо е да стигне една душа до този върховен момент! Тя вече е свободна, тя заживява в светлината на Познанието и за нея човешките дребни тревоги не са от значение. Стигнала до този момент, тя вижда вътрешната стойност на всичко в живота и не се тревожи. Тя усеща, че е стъпила на своя истински Път; тя усеща, че в движението си расте, и че радостта е нейно постоянно състояние. Пред тази душа материята вече е безсилна. Тя не може да я подчини повече па себе си и малко по малко отстъпва, т.е. превръща се в послушен неин инструмент.

Това е един вечен процес, който не е прекъснал от времето на онези мощни слова: "Да бъде виделина". Но за душите часът на пробуждане е неизвестен. От всяка една зависи кога ще се отвори за Гласът, призоваващ я към светлина! От всяка една зависи кога ще започне да организира материята, т.е. своя временен дом на земята. От всяка една зависи кога ще се събуди, ще оживее и ще възкръсне. Защото да вървиш към съвършенство, това е доброволен акт. Нагоре може да поеме само онзи, който е чул Гласът на Живия Господ и който го е познал като Живо Слово!

Милка Кралева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×