Исторически предпоставки за идването на Учителя

[Ани]

Исторически предпоставки за идването на Учителя

България е малка страна, но на два пъти е люлка на духовни учения и масови движения. Великият мистик и певец Орфей живее и работи в Родопите и в Рила. През десетото столетие в България се заражда богомилското движение, чиято цел е да възстанови истинското християнство. За трети път в България се заражда голямо духовно движение в началото на XX век, подето от Петър Константинов Дънов, известен с духовното име Беинса Дуно. Той е Учител от Всемирното Бяло Братство, обхващащо целия видим и невидим Космос.

Българите са славянски народ, но ядрото на българската държава идва много отдалече. То не е славянско. И досега се питаме какви са прабългарите и откъде идват. В планинската верига, която отделя Тибет от Средна Азия, има един връх Тангра, висок над 6000 м, и той носи името на българския Бог Тангра*. Българите не са идолопоклонници: те вярват и се покланят на един Бог, творец на всичко на Небето и на Земята, и с името на своя Бог наричат най-високия връх на планините, където живеят.

В Тибет е развита древна култура и прабългарите, които имат допир с нея, придобиват високо знание. Един от най-старите звездни календари е българският. По време на великото преселение на народите българите напускат обиталищата край Тибет и се преселват и настаняват в северните поли на Кавказ. И днес там има една област, която се нарича Балкария, съгласните „к“ и „г“ имат еднаква гласова постановка и много лесно „к“ преминава в „г“, и обратно. Така че при Древната Балкария, „к“ се заменя с „г“ и става България**. Там българите основават велика държава. И до днес тя щеше да съществува, ако синовете приемат завета на своя баща Кубрат да са заедно и да не се делят. Бидейки заедно, никой не може да разбие тяхното царство. Когато Кубрат им дава сноп от върбови пръчки да го строшат, нагледно им дава пример за силата на единството и на многото. Вземайки от снопа върбови пръчки и започвайки една по една да ги чупи, той им показва, че ако се разединят, ще бъдат сломени от съдбата. И те, неразумни, не послушват съвета на баща си, разделят се и под натиска на хазарите се пръскат по света. Един от синовете на Кубрат - Аспарух, повежда своето племе на запад и след това на юг, отвъд Дунава, открива приказно хубава страна, където се заселва. Тя обаче е заселена от славянски племена, които живеят разпокъсано и поради това нямат силата да устояват на могъщата Византия. Аспарух, бидейки мъдър държавник и владетел, не тръгва да се бие със славяните и да завоюва земите им, а им протяга братска ръка да се обединят и освободят от игото на Византия. Византия по това време е най-могъщата империя в Европа и в Близкия изток, наследница на Римската империя. Аспарух с шепа българи, но обединени със славяните, се стоварва като железен юмрук върху най-могъщата империя и я сразява. Твърде скоро владенията на България опират до трите морета: Черно, Егейско и Адриатическо. Владетелите й се именуват „владетели на българите и влахите“, с които българите имат племенно родство. Прабългарите са шепа народ, но по-здраво организиран - те са ядрото на новата държава. Скоро обаче се претопяват в славянското море и от прабългарския език остават само някои названия на собствени имена и отделни думи. Огромното болшинство са славяни и говорят на славянски език.

Поради едни или други причини и обстоятелства българите се покръстват през втората половина на IX век при цар Борис и приемат християнството от православни Византия. Заедно с християнството приемат и църковната уредба, която няма нищо общо с първите християни. От всичко най-лошото е, че църковните служби се изпълняват на елински и простият народ нищо не разбира от тях. Тогава двамата братя Кирил и Методий, добили високо образование, с голяма любов към своя народ създават българска азбука. Свещените книги започват да се превеждат на български език, така че народът да ги чете и да се ползва от тях. Делото на братята Кирил и Методий дава плодове не само в България. Руският славянски народ приема тази азбука, превежда свещените книги с тази азбука и службата в църквите се извършва на разбираем за народа език. Така че делото на Кирил и Методий засяга целия славянски род.

Учениците на Кирил и Методий имат два учебни центъра. Единият е в Търново, а другият - в Охрид, Македония. В прекрасния град Охрид живее и работи ученикът на Кирил и Методий Климент Охридски. Търновският център има влияние за Северна България, а Охридският - за Южна България и Македония. В Охрид е центърът на духовната академия, която превежда и разпространява с новата азбука на Кирил и Методий свещените книги. Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и разпространява от този духовен център, когато Северна България пада под византийско робство. Югозападна България с център Охрид последна се предава. Така че българщината се простира на север от Дунава до Егейско море, цяла Македония до Тесалия и Албанските планини. Неслучайно Софийският университет носи името „Климент Охридски“.

Борбата на Лютер и Реформацията е свещените думи да не се четат на латински в църквите, а да се преведат на матерния език на народите и да се изпълняват на него. Така че България и славянството изпреварват с девет века Реформацията. Една от основните причини да приемат християнството е, че много от българите и от славянските племена отдавна са приели християнството. Ето защо покръстването не е само формален акт, а узаконяване на извършено вече дело. Огромното болшинство от народа обаче търси приложението на християнството, което е близко до сърцето на простия и необразован народ. При официалното покръстване е възприета черковната организация, която е в сила във Византия и е скъсала с истинското първично християнство. Тя е в ръцете на самодръжците, които потискат и използват неукия народ. И тогава огромното болшинство от този народ противопоставя богомилството, което стои здраво на основите на първите християни. Затова официалната църква започва борба срещу него.

През X век се явява великият българин - княз Вениамин, най-малкият син на цар Симеон. Народът го зове Боян Мага - той е истинският основател на богомилството, а поп Богомил е само най-верният му ученик и разпространител на учението. Започват жестоки преследвания и много от богомилите са принудени да напуснат България и да търсят на Запад по-свободни земи. Преминават на вълни в Южна Италия и особено широко отсядат в Южна Франция, където са познати под името бугри, патарени, катари и албигойци. Някои смятат, че основателят на розенкройцерството Християн Розенкройц е получил богомилско посвещение. Още в началото Инквизицията жестоко ги подгонва и те са принудени да отидат в Северна Европа, където значително спомагат за делото на Реформацията.

България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език благодарение на многобройните манастири и на всичките земи, където се говори българска реч. Тия манастири са огнища на просвета и национално самосъзнание. Благодарение на тях България и българският народ запазват своя език и национално съзнание. През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани.

През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г. В тази война Русия дава десетки хиляди жертви. Много български патриоти, които се включват в руската армия, загиват, но бленуваната свобода след цели пет века е постигната. Така България и народът са освободени. Тъй се ражда Санстефанска България на 3 март 1878 г., в границите на която се очертава цяла Северна България с Добруджа, цяла Тракия и Македония. Българският народ след цели пет века е обединен в своите естествени граници.

Великите сили, които не очакват пълния разгром на турската империя, се стъписват. Как може в Югоизточна Европа да бъде създадена такава голяма и мощна държава, която обхваща целия Балкански полуостров и опира на Егейско море? Достъпа до него англичаните пазят като зеницата на окото си, тъй като оттам минава техният път за Индия, първоизточник на силата и богатството им. Стремежът за власт на Австро-Унгария - империята на австро-унгарските императори, към Близкия и Средния изток се препречва от появата на новата българска държава. Тогава те се обединяват и принуждават Русия да се откаже от вече сключения Санстефански договор за България, която включва всички земи, по които се говори българска реч и има българско национално самосъзнание. Санстефанският договор е отменен й заместен с Берлинския договор на 13 юли 1878 г. България се разпокъсва изцяло и чисто български земи като Добруджа, Тракия и Македония са откъснати от нея. България се ограничава само между Дунава и Стара планина, Южна България остава васал на Турция, а Турция владее Тракия и Македония. Това е жесток удар за българския народ, който след цяло петвековно робство се вижда обединен и свободен. Това остава люта рана в сърцето на всеки българин. Тракия и Македония, които все още са под турско робство, продължават борбата за освобождение. Възникналите въстания жестоко са потушавани.

Силите у българския народ за освобождаване на всички българи под чуждо иго нарастват до краен предел. И през 1912 г., след като се сключва съюз между България, Гърция, Сърбия и Черна гора, се открива война срещу турската империя. Българската войска, още млада и неукрепнала, но движена от мощните сили на любовта към поробените братя, смело щурмува турските крепости и става нещо, което никоя от великите сили не очаква. Малката, но победоносна българска армия скоро стига до стените на Константинопол. Одрин, който е костелив орех, силно укрепен и ръководен от германски специалисти, за което всички са единодушни, че не може да бъде превзет, пада. Турция иска мир и това е идеалът на България: да се върне Санстефанска България - Тракия и Македония да се включат в новото царство.

В Гърция и Сърбия се явява завист как може в българската държава да се обединят всички българи, включително Тракия и Македония. България става много силна за тях. Западните сили ги насърчават и докато българската армия се бие под стените на Цариград, те превземат Западна Тракия и Македония. Всичко, за което българският войник се бори и дава неимоверни жертви, рухва. А Македония и Западна Тракия остават под още по-голямо робство, защото особено гърците малтретират цялото българско население. Вземат им имотите, за да може да се каже, че там не е имало българско население и България да не претендира за тези земи. Тогава българската армия, изтощена особено от холерата, се изтегля на запад да отвоюва от вероломните съюзници българските земи. Видяла това, Турция потъпква сключения договор и нахлува в освободените от България земи. Румъния вижда възможност да завладее Добруджа, нахлува в Северна България и свободно се насочва към София. България е изправена да воюва с пет държави с пресни сили и добре въоръжени. И когато румънската армия наближава София, България капитулира и иска примирие. Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния.

Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха. След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници. Той е на прага на отчаянието. Ето какво казва Учителят за страданието:

„Страданията — това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.“[4]

„Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества — дълготърпението и благосклонността. “

 

„Нас ни разпнаха. “ „Няма нищо - вие сте по-близо до Мене“, отговаря Господ. Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят. “[5]

„Когато е определено човек да съпреживее нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му да стане възприемчив. Ето защо един закон гласи, че раждането на една нова идея в човека се предшества от страдание. Този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха.“[6]

Тогава през 1914 г. започва своята масова работа Учителят Петър Дънов, за да помогне на своя народ, да му вдъхне вяра и надежда, да му посочи пътя на избавлението. Той ни учи: „Да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любота ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството. Само така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството и само по този път ще се дойде до обединение."[7]

[Ани]

* Това географско название днес се среща на следните места по света. Първото, съвпадащо със сведенията на Крум Въжаров-Вено, е връх Тангра и езерото Тангра Юмко в Тибет (планината Дагор). Второто е връх Тенгри в Тян Шан, третото е планина в Антарктика, кръстена така от българска картографска експедиция. Любопитаото за нас, българите, е, че нашият връх Мусала до XV век се е казвал именно Тангра, но после турците са го кръстили Мусала, което значи „машалла“ - „браво“. „Машаллах“ е арабска дума и е словосъчетание от три отделни думи, съединени в една. Буквално преведено: 1. маа = как; 2. шаа = създал; 3. алах = Аллах. Така образуваната сложна дума означава: „Колко хубаво го е създал Аллах!“

** Днес произходът на балкарците от българите се оспорва от някои автори, но други проследяват такава връзка. Твърдят, че един от клоновете на прабългарите са прародители на балкарците и карачаевците, към които по-късно се присъединяват куманите. Именно куманите са наложили на балкарците тюркския език, на който говорят и до днес.

[4] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924. 112 с.

[5] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 71 с.

[6] Б. Боев. Акордиране на човешката душа, I том. София: Бяло Братство, 1999. 479 с.

[7] Учителят. Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1914. София: Всемир, 1994. 7-8 с.