Jump to content

Живата връзка с Учителя


Ани

Recommended Posts

Живата връзка с Учителя

Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус. Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие. Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика. Не е лесен пътят на ученика. Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко. За да Го последва, той трябва да бъде готов да върши волята на Отца. И според Учителя ученик е този, за когото целта и смисълът на живота е да служи на Бога. Това не значи човек да се откаже От близки и далечни, но служейки на Бога, той най-добре може да им служи, защото в Бога всички се събират и обединяват. За да стане истински служител на Бога, ученикът трябва да премине през Божествената школа. На Земята има най-добрите условия за развитие на човешката душа. Учителят казва: „Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“[36]

Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя. Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята. Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива.

Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37]

За всеки клас има определено знание и опитности, които човешката душа трябва да придобие. Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място. То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството. В дългия път на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие. За днешното време - епохата на Водолея - от Божествения свят е изпратен да ръководи човечеството в новия път на развитие, в новата епоха, Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Както се каза по-горе, пътят на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие, пътят върви по вертикала - това е пътят на ученика. Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи.

Посещението на неделните беседи беше свободно, докато посещението в окултните класове беше задължително. Веднъж приет в един от тия класове, ученикът е задължен да ги посещава редовно. Учителят казва:„Ако ученикът отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.“[38] Това не значи, че се е държал списък на посещенията, а всеки свободно е влизал и излизал. Изключването не е външен, а вътрешен процес. „Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с любовта и готовността му да й служи.“[39]

Когато Учителят разрешава на някой да посещава съответния клас, той го приема за свой ученик. Това е дълбоко вътрешен процес, който означава, че Учителят приема ученика в своята аура. Във връзка с това Учителят казва: „Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание, и аз —в тяхното. Който иска да знае ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога.“[40]

Според Учителя: „Един ученик може да работи със своя Учител само когато има постоянни съобщения с Него.“[41]

„Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към великата, необятна любов.“[42]

„Като образувате вътрешната връзка, ще ви дадат пропуск за влизане в храма.“[43]

„Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите.“[44]

Jivata_vrazka_24.jpg

Учителят с група ученици, между които е и Крум Въжаров

Връзката между Учителя и ученика е не само докато ученикът присъства на лекцията на Учителя, а тя продължава през цялото денонощие, през цялото време. И ние, които сме участвали в класовете и сме били в постоянна близост с Учителя, може да кажем, че и след заминаването на Учителя тази връзка си остана с еднаква сила. Ние по всяко време и на всяко място, когато сме в действително голяма нужда, можем да Го призовем и помощта идва незабавно. Това е нашата жива опитност.

Така че влизането в окултната школа не се състои само в редовно посещение на лекциите, а в тая дълбока връзка, която се създава между ученик и Учител. За външните хора тя е невидима, но за ученика е жива, непрекъсната, където и да се намира той. В разумния свят, в който се осъществява тази връзка, няма време и пространство. Разумният свят е извън времето и пространството.

Jivata_vrazka_25.jpg

С Учителя на Рила

Εν aρχή ην ο Λόγος, κaι ο Λόγος ην προς τον Θεόν, κaι Θεός ην ο Λόγος. (В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. (Евангелие от Йоан 1:1) Това са словата, с които започва Евангелието на апостол Йоан - най-близкия, любим ученик на Христа. Това Евангелие, както и другите, е писано на елински. Преводът, който е направен на другите езици, не изразява дълбокия смисъл на значението на този текст. Думата „логос“ на английски се превежда с „word“ (дума), което има друг смисъл, на френски с думата „verb“, което не е по-точен превод. На български е преведено със „слово“. Това е по-близко до първоначалното, но и тази дума не изразява напълно дълбокия смисъл на думата „логос“. Εν aρχή се превежда: „В начало“; ην ο Λόγος се превежда: „беше логос“; κaι ο Λόγος ην - „и логосът беше“; προς τον Θεόν значи „първият от боговете“. („В начало беше логосът и логосът беше първият от боговете.“) Така че под „логос“ трябва да разбираме оная велика творческа сила, от която всичко произтича и която е създала всичко и продължава да създава всичко. В българския език имаме думата „разумност“: Тази дума я нямат нито англичаните, нито французите. Понятието „разумност“ съществува в българския език от най-древни времена, но Учителят много задълбочава и разширява значението й. Когато говорим за разумен човек, ние разбираме не само че той е умен, но че той е изпълнен с любов и в своето поведение той се съобразява напълно с природните и Божествените закони. Така че ние, ако заменим думата „логос“ с „разумност“, ще бъдем много по-близко до дълбокото значение, което апостол Йоан е вложил в тази дума; и тогава текстът би трябвало да се чете: ,3 начало бе разумността и разумността бе Бог.“ Когато за първи път се запознах с Учителя, първият въпрос, който му зададох, беше: „Какво е Бог?“ И Учителят ми отговори: „Бог е Любов.“ Така че, ако пишем новото Евангелие според Учителя, трябва да започнем с думите: „В началото бе Любовта и Любовта бе Бог.“ Във връзка с това Учителят казва:

„Словото — това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем.“

 

„Какво нещо означава Словото Божие? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят.“[45]

„Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов.“[46]

Според Учителя съществува един разумен свят и когато ние сме във връзка с този разумен свят, всичко в нашия живот се урежда разумно. А как може да се свържем с този разумен свят? За това Учителят говори в своите беседи и лекции.

Link to comment
Share on other sites

[36] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 76 с.

[37] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 59 с.

[38] Учителят. Двата пътя, младежки окултен клас, 1922. София. 1934. 21 с.

[39] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 81 с.

[40] Учителят. Ключът на живота, общ окултен клас, 1928. София: Печатница Задруга, 1937. 73 с.

[41] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 76 с.

[42] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 191 с.

[43] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 119 с.

[44] Учителят. Запалена свещ, общ окултен клас, 1936. София: Бяло Братство, 1995.11 с.

[45] Учителят. Сила и живот, IV серия, неделни беседи, 1921. София: Печатница Едисон, 1922. 180-181 с.

[46] Учителят. Сила и живот; VI серия, неделни беседи, 1923. София: Печатница Фотинов, 28 с.

Link to comment
Share on other sites

×
×
  • Create New...