Братският живот

[Ани]

Братският живот

В беседата „Вяра и съмнение“ Учителят говори за Бялото Братство: „Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство. Вие още не го познавате. Искам всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава.“

 

„Ще имате предвид следното: във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта и с Истината едновременно.“

 

„И тъй, в Бялото Братство изучаването на Любовта, Мъдростта и Истината са методи за работа, за да се образуват онези духовни връзки за служене на Бога. Белите Братя са служители на Бога, те са ангелите. Вие трябва да казвате: „Ние се готвим за ученици, да влезем в туй Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава, и в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина. Само така ще станем Негови членове. Станем ли Негови членове, и ще започнем истинския живот.“[47]

„Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.“[48]

„Бялото Братство е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа.“[49]

„Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа."[50]

„Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството?“[51]

Учителят изнася неделните беседи най-напред на ул. „Опълченска“ 66 в квартирата си, която е тясна и може да побере малко хора . Затова мнозина са стояли отвън да слушат на прозореца въпреки студа, който ги е сковавал. Отвън им е било студено, но отвътре - топло от благите думи на Учителя. Започват да наемат под наем подходящи зали, където може да се съберат всички онези, които искат да чуят Словото на Учителя.

На ул. „Оборище“ 14 един брат предоставил място за построяване на салон. Учителят събира приятелите и им поставя въпроса къде да се построи салонът. Само трима гласуват за Изгрева, а всички останали за ул. „Оборище“ 14. И салонът бива построен на ул. „Оборище“ 14, където Учителят изнася своите беседи.

Казахме, че изгревите на слънцето са изключително важни. Рано сутрин, около половин час преди изгрева на слънцето, последователите на Учителя излизат навън да посрещнат първите слънчеви лъчи. Тогава има най-голям изблик на енергия - както физическа, така и психическа. Изгряването на слънцето е свещен момент за цялата природа. Слънцето носи в този момент програмата за деня и енергията за осъществяването й, резултат от дейността на разумните космични сили. Според Учителя: „Сутрин слънцето изпраща своята енергия и оживотворява всичко в природата. Всеки негов лъч си има своето предназначение и носи велика сила в себе си. На вас остава да приемете своето си, а останалата енергия е предназначена за други предмети.“[52]

Всеки ученик се съсредоточава, възстановява вътрешния си мир и хармония и влиза в контакт с разумната природа. Слънчевите лъчи при пукването на зората действат изключително целебно, животворно, ободрително и освежително. Учителят отделя особено внимание за лекуване с цветни лъчи. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето и в този момент слънцето оказва най-силно психическо въздействие върху човека. От особено голямо значение са изгревите от 22 март до 22 септември. И всяко утро през този сезон Учителят извежда своите последователи да посрещнат изгрева на слънцето на края на боровата гора, която се разпростира на 3—4 км югоизточно от София. Сутрин рано за изгрев-слънце приятелите излизат там, където е сегашният Изгрев.

Мястото на сегашния Изгрев било купено от англичанина Баучер. Там Братството купува над 40-50 декара земя и през летния сезон някои последователи си поставят палатки. През 1926 г. построяват за Учителя една стаичка, за да може да се подслони при лошо време, но и през зимата Учителят не слиза в квартирата на ул. „Опълченска“ 66, а остава да живее в стаичката на Изгрева.

През лятото на 1927 г., веднага след събора, за много кратко време бива построен прекрасен голям салон, където Учителят да може да изнася своите беседи. Салонът е построен само от работници от Братството с доброволен труд. Сам Учителят участва в неговото изграждане. Когато го видях за първи път, той беше с ренде в ръка, което ми направи огромно впечатление, защото бях дълбоко убеден, че духовната работа трябва да бъде свързана тясно с физическата. За мен стана ясно, че Учителят беше не само теоретик, но и практик. Според него: „Едно от качествата на великата школа на живота — школата на Бялото Братство, или така наречената Божествена школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит. В нея теория и практика вървят ръка за ръка.“[53]

Салонът на Изгрева

Надписът на вратата на салона „Молитвен дом на общество Бяло Братство“

Постройката на салона беше окончателно завършена през есента на 1928 г. и през октомври неделните беседи и школните лекции, които дотогава Учителят държеше на ул. „Оборище“ 14, се пренесоха в новия салон. Докато на ул. „Оборище“ 14 лекциите се изнасяха в 6 ч. вечерта, с преместването на Изгрева те вече започваха в 5 ч. сутринта.

Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха.

Дървените къщи на Изгрева

Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там.

Не всички ученици живееха на Изгрева и за тези от тях, които идваха от София, особено за сестрите, това беше голямо изпитание. Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят гората и да бъдат навреме на лекции. Това беше подвиг, защото имаха един час път, който не беше съвсем безопасен. Учителят влизаше в клас точно в 5 ч. и никога не си позволяваше да закъснее.

След лекцията излизахме на полянката, която беше заобиколена отвсякъде с борова гора, и там зиме и лете правехме първите 6 упражнения.

Шестте упражнения на поляната на Изгрева

От 22 март до 22 септември се танцуваха свещените танци, наречени Паневритмия. Тези хармонични и плавни движения са израз на законите на живота и поставят човека във връзка с разумните и творческите сили на природата, като развиват всички духовни центрове и духовни тела в човека. Всяко движение е свързано с живата геометрия, широко застъпена в учението. Изпълнителите танцуват в кръг, а в средата свири оркестър. Това е мощен метод за хармонизиране и усъвършенстване на човека. Учителят е дал голям брой други физически упражнения без музика, които имат подобно въздействие. Всяко от тях по специфичен начин обогатява този ефект и има важно значение за тонизиране и обновяване на процесите в организма и за постигането на крепко физическо и душевно здраве.

Сутрин след беседата и гимнастиките всеки отиваше на работа в града. След работа се прибирахме на Изгрева да отдъхнем и дълбоко да поемем духовната атмосфера, която цареше. Всеки се отдаваше на своите свободни занимания. Надвечер още отдалече се чуваха цигулки, чуваше се пеене. Вечерните часове също бяха особено пълноценни. Учителят излизаше на полянката, на която играехме Паневритмията, и дружески беседвахме. Водехме незабравими разговори помежду си и с Учителя. Това бяха вечери, които пълнеха душите ни с възторг. Брат Боян Боев беше като сянката на Учителя, неотлъчно стоеше до него и стенографираше това, което Учителят казваше. Всички тези разговори са дешифрирани и готови за печат, когато има условия за това.*

Разговори с Учителя

Животът на Изгрева беше колективен. Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхно- то обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни.

Общ обяд под леските на Изгрева

Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат. Храната беше природосъобразна, вегетарианска, предимно плодове и зеленчуци. Вегетарианската храна е по-здравословна, а и убийството на животни е несъвместимо с любовта. След обеда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде. Това беше особено добре за бедните студенти, които се хранеха в стола. Винаги сме били в състояние да поддържаме стола. Тези, които бяха в града на работа, си приготвяха съдове, за да им се остави ядене. Всеки работеше по желание в овощната градина, лозето, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола. Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно. Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот.

Колективната работа.

Крум Въжаров и други ученици на Учителя работят в овощната градина на Изгрева

Беседите и лекциите, които Учителят изнасяше, бяха безплатни. Той казва: „Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари. Според схващане на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.“[54]

Учителят ни даваше пример как да работим без корист. Да живеем за другите, това е основен принцип на нашето учение. Водата, която извира и тече свободно, е символ на изобилен и пълен живот. Вода, която не се оттича, се превръща в блато и започва да мирише, така че, ако ние не искаме да сме смрадливо блато, трябва да оставим свободно Божественият живот да протече през нас. Вода, която тече, и при най-големия студ не замръзва и ако ние не искаме да замръзнем, трябва да дадем свободен път на Божественото у нас. Това е истинската динамика на новото. Нашият живот трябва да бъде динамичен. Да се изпълним с голяма Любов.

Музиката заемаше изключително важно място в живота на Братството. Тя е основен метод за развитие на хората от идващата шеста раса. Според Учителя новото ще влезе в света чрез музиката. С музиката много по-лесно се постига всичко. Музиката е велико изкуство и чрез нея може да се влезе във връзка с по-висшите същества.

Учителят Беинса Дуно е голям музикант. Той прекрасно свири на цигулка, композирал е много окултни песни, включително и музиката на Паневритмията. Музиката е важен метод, който Учителят използва по всяко време и случай.

„Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония.“[55]

Учителят приемаше в стаичката, която най-напред му беше построена, а после над салона беше изградена за него спалня. Построен беше и малкият салон, който служеше за трапезария и увеселение. Много често по разни поводи се уреждаха вечерни срещи, забави, изнасяха се концерти.

Приемната на Учителя

Снимки от дома на Учителя

Между братята и сестрите имаше много хармонични отношения. Мирът, който Учителят носеше със себе си, се предаваше и на нас. Живеехме много задушевен живот, изпълнен с искрена братска обич и любов, бяхме като едно голямо семейство. Това беше дълбоко осмислен живот, пълен с мир и радост. Братята и сестрите, когато се срещаха, се поздравяваха по братски с вдигната ръка и с една хубава усмивка. Особено за нас, младите, това беше истинско новораждане. Изгревът непрекъснато се посещаваше и се посещава от последователи на Учителя от цялата страна. Идваха и гости от чужбина.

Учителят беше за природосъобразния живот. Общуването с планината е в основата на нашето учение и сме ходили не само през лятото, но и през зимата. Ние носехме големи самовари, за да имаме вряла вода на разположение.

С Учителя на Бивака (Ел Шадай), Витоша

София е щастлива с това, че на 8 километра от нея се издига Витоша. Един ден в седмицата, обикновено в четвъртък, отивахме на Витоша. От Изгрева тръгвахме в два часа и половина през нощта, за да може да посрещнем изгрева в планината. Тогава нямаше никакви превозни средства и ние отивахме пеша. Пътят до Витоша беше през ливади и нивя. Сред житата, вече натежали от назрелите класове, вървяхме по тясна пътека един след друг. Начело вървеше Учителят, и ние след него. Това беше една дълбоко мистична картина. В ранни зори напред ясно изпъкваше величествената фигура на Учителя, а след него над 150 души вървяха един след друг сред узрелите вече жита. Никой не говореше, всеки беше вглъбен в себе си.

Преди изгрев-слънце бяхме в гората над Симеоново на една прекрасна поляна, откъдето можеше да съзерцаваме изгрева на слънцето. След изгрева след кратка молитва поемахме нагоре по тясната пътеката за Бивака. Учителят вървеше бързо и трудно можехме да го следваме, но той често даваше почивки. Още с пристигането на Бивака се преобличахме и се напивахме с гореща вода от чайниците, които младите приятели бяха успели вече да стоплят.

През деня имахме непринудени разговори с Учителя и помежду си. Брат Боян записваше всичко, което казваше Учителят. Когато имаше вятър, търсехме завет под високата полукръгла ограда от камъни, която бяхме си изградили. В средата имаше буен огън и на огнището от камъни бяха чайниците и ангелската супа, с която се гощавахме на обяд. Младите приятели бяха много отзивчиви и за тях най-голямата радост беше да посрещнат тия, които пристигаха, и да им предложат чаша гореща вода. Пиенето на гореща вода след изпотяването беше панацея за всички болести. При изобилното изпотяване, което се получаваше при бързото ходене нагоре, се изхвърляха всички отрови от организма, а с горещата вода, която изпивахме след това, ставаше основно промиване на всички клетки на организма.

На Бивака пеехме най-различни песни. Сутрин рано - по-мистични, а на обяд - весели и живи. За всички случаи имахме подходящи песни. Рано следобед тръгвахме обратно, а Учителят изглеждаше най- добре от всички въпреки дългия път, който изминавахме. Още от „Дианабад“, като излизахме нагоре по стръмното от гората за Изгрева, Учителят даваше много бързо темпо. Малцина можеха да го следват. Вечерта се събирахме в малкия салон, където ни чакаше вкусна ангелска супа. Цялата вечер след яденето прекарвахме в песни и веселие.

Братството не е абстрактно понятие, то не може да се догматизира. То е нещо реално. Там, където има мир и хармония, там е Братството. Истинските братя и сестри носят този мир у себе си и го предават на околните. И този мир и хармония, на които ние трябва да сме проводници, рано или късно ще залеят цялата земя. Хората ще дойдат до едно глобално съзнание и то вече идва, близко е. Така ще слезе Царството Божие на Земята.

Животът на Бялото Братство намира своя най-пълен израз в редовните високопланински екскурзии и лагери. От 1922 г. започват ежегодните лагери на свещената Рила планина, в която участват хора от всички възрасти. Лагерите се провеждат и досега на височина над 2000 метра. Рила е старонагъната планина от вулканичен произход още от архайската ера, сцена на велики митологични тайнства и исторически събития. Тя е велик духовен център, играла е и ще играе важна духовна роля на тази планета. Първият лагер е построен под най-високия връх на Рила - Мусала (около 3000 метра), което означава място на Бога. Спеше се в подножието на върха направо на земята, без спални чували и палатки. Даже и при най-сурови условия, буря, дъжд, сняг никой не се разболяваше.

От 1929 г. рилските лагери се прехвърлиха на второто от Седемте рилски езера (около 2300 метра), където започнаха да летуват по няколкостотин души за около два месеца - през юли и август. Братята и сестрите е голям труд прокараха първите пътеки в непроходимата тогава планина, строяха мостове и пътища. Учителят и всички ученици посрещаха всяка сутрин изгрева на слънцето от Молитвения връх над второто езеро, където е разположен лагерът. Учителят държеше беседа веднага след изгрева, след което се играеше Паневритмия. Играна по високите планини, тя оказва особено благотворно влияние.

На рилските лагери се съсредоточава най-интензивно цялостният трудов, културен, интелектуален и духовен живот на Братството - окултни лекции, художествени програми, индивидуална духовна работа.

[Ани]

* Бележка на съставителя - сега по-голяма част от тези разговори са издадени.

[47] Учителят. Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923. Русе: Печатница Малджиев, 1923. 39-41 с.

[48] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 227 с.

[49] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 121 с.

[50] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1912. София: Всемир, 1994. 56 с.

[51] Учителят. Съмнение и воля!, общ окултен клас, 11 февруари 1923. 14 с.

[52] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 102 с.

[53] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 62 с.

[54] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1914. Русе: Печатница Малджиев, 1927. 111 с.

[55] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 161 с.