Ние бяхме в Рая!

[Ани]

Ние бяхме в Рая!

Учителят е водел учениците си най-напред в Мусаленския дял на Рила. След това са се преместили на Седемте рилски езера. Качвали са се пеш от Боровец до мястото, където сега е хижа „Мусала“. Лагерува- ли са край второто езеро в подножието на връх Иречек. Палели са огън и са спали около огъня без палатки и спални чували, само с пелерини от дебел вълнен плат. Понякога е валял дъжд, било е много студено, но никой не е настивал и не се е разболявал. Пиели са много гореща вода. Ставали са в 3 ч. сутринта, качвали са се на връх Мусала и оттам са посрещали изгрева. Учителят е държал беседа край езерото Окото.

Веднъж храната се свършила и .Учителят попитал: „Кой иска да отиде до Боровец да донесе хляб? “ Цеко и Крум веднага пожелават да тръгнат. Отиват до Боровец, купуват хляб и бързо се отправят към Мусала. По пътя ги напада глутница кучета. Цеко и Крум упорито се отбраняват, но се стъмва, те загубват пътя и се разделят. Крум тръгнал по пътя през двореца „Ситняково“, който е много дълъг. Стига до високи скали и непристъпни места, скъсва се каишът на раницата му и трябва с едната ръка да носи чувала с хляб, а с другата - раницата и да се катери нагоре без пътека. Било е доста трудно. Тогава той оставя чувала с хляб до една скала и продължава, като решава да се върне на другия ден и да го вземе. Като се връща, чувалът е изчезнал и той отново отива до Боровец, за да купи хляб, но по пътя го арестуват и го завеждат в двореца „Ситняково“. Разпитват го кой е и какво прави по тези места. Крум обяснява някаква история за хляб, но те не му вярват. Най-после го пускат, той отива в Боровец и се връща в лагера с чувал, пълен с хляб. Голямо било учудването му, когато за мигове хлябът изчезнал, защото всички били много гладни и са се приготвяли вече да слизат, но в последния момент идва подкрепление. Крум казваше: „Никога не съм виждал хлябът да изчезва толкова бързо.“ Тогава Учителят му казал: „ Двамата братя в началото не е трябвало да се разделят. “

Трябва да се отбележи, че по-късно, след завършване на лагера на Седемте езера, Учителят с малка група ученици е ходел за няколко дни в Мусаленския дял на Рила. Едно от най-свещените места там са Олтарите, които много пъти са били посещавани от Учителя и учениците му. Посрещането на изгрева от най-високото място от връх Мусала е изключително силно и величествено.

Учителят с малка група ученици на връх Мусала

Рилските лагери на второто езеро в района на Седемте езера започват от месец август 1929 г. и продължават до около 1942 г. Беседите, изнесени на Рила, са публикувани в следните томове: „Благословена между жените“, 1930 г.„Любов към Бога“, 1931 г., „Нашето място“, 1931 г., „Ценното из книгата на великия живот“, 1932 г.„Великото в живота“, 1934 г., „Царският път на душата“, 1935 г., „Лъчи на живота“, 1937 г.„Двигатели в живота“, 1938 г., „Езикът на любовта“, 1939 п, ,Божествен и човешки свят“, 1940 г., и „Опорни точки в живота“, 1942 г. Разговорите с Учителя на Рила са записвани от Боян Боев и по-голяма част от тях са представени в книгата „Разговорите при Седемте рилски езера“, 1948 г.

Най напред Учителят с учениците си се качва в района на Седемте езера през Сапарева баня и хижа „Скакавица“ до петото езеро и оттам слизат надолу на второто езеро. Този път е много дълъг. Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през село Говедарци и местността на хижа „Вада“. По това време е имало само овчарски и дърварски пътеки и е било много труднопроходимо, но младежите успели да преминат. По-късно и много други ученици на Учителя се включват да правят пътя от хижа „Вада“ до Седемте езера, за да стане достъпен за хора, а също така и за конете с багажа.

Учениците на Учителя са строили мостове, правели са стъпала по стръмните трудни места и т.н. Крум ми каза, че прокарването на пътя и мостовете към върха е много символично и всичко това е правено с много молитви и с ясното съзнание да тръгнат много хора по този път. Вървейки по него, да усетят духовната мощ на тези, които са го направили, да се повдигнат духовно и да намерят пътя към високия идеал - върха, който е символ на Бога.

Пътят от Говедарци до езерата е доста дълъг и затова е било добре на мястото на сегашната хижа „Вада“ да се построи хижа или заслон, където да се подслоняват хора и багаж при лошо време. Учениците на Учителя започнали да строят хижа и доста напреднали. Когато веднъж отиват, виждат, че строежът е запален и изгорял, защото попът на селото насъскал селяните и те изгорили хижата. Крум ми каза, че когато отишли при Учителя да му съобщят това, той много строго казал: „Така стана по-добре, иначе щеше да бъде свърталище на ловци.“

Крум ми показа мястото, откъдето са тръгвали групите за Рила. Камионите пристигали накрая на село Говедарци много рано сутринта. От лагера на Седемте езера слизали няколко от учениците на Учителя със само вари на гърба, пълни с топла вода или чай. Крум бил между тях. Те помагали на групите да се качат пеш от Говедарци до езерата. Имало и деца, и възрастни. Един от тях вървял отпред като водач, един по средата и един последен, като пазели хората да не се загубят по пътя. По това време той не бил маркиран. Когато групата пристигала в лагера, Учителят питал Крум: „Е, има ли още някой? “ При тези думи и грижа на Учителя, казваше Крум, не е възможно да не работиш усърдно, да помогнеш на всички да се качат на рилския лагер. Как изглежда братският живот на Рила през очите на една американка - Берадин Крил-Джозелин, е описано на с. 144.

Веднъж, когато са се връщали от Рила, Крум бил студент и нямал пари да си плати за камиона до София. Той помага да се натовари багажът, скрива се и гледа как камионът тръгва. Крум решава да се върне пеш до София. Учителят обаче спира камиона и веднага изпраща да доведат Крум и той да пътува с тях.

Завръщане от Рила

На път за София

 

Пред Крум Въжаров са стенографките Елена Андреева и Савка Керемедчиева

Крум ни каза: „До времето, когато бяхме с Учителя на Рила, ако попитате някой от нас къде бяхте, всеки ще отговори: „Ние бяхме в Рая!“ Защото Учителят високо в планината сред малък кръг от хора — неговите ученици - успя да свали Царството Божие на Земята.

Ние бяхме в Рая!