Jump to content

Положителното


Recommended Posts

Положителното

Веднъж Учителят казва на Крум: „Ти си песимист.“ „Защо Учителю?“ - запитва Крум. „Защото замисляш големи работи. “ „Тогава да замислям по-малки?“ - отговаря Крум. Учителят му казва: „Не, ще замисляш големи неща, но ще подхранваш вярата и надеждата.“ Тогава Учителят си слага ръката върху главата на Крум, там, където са центровете на вярата и надеждата. Това, изглежда, беше оставило голям отпечатък върху целия му живот. Той винаги за всичко отправяше само положителна мисъл и не допускаше отрицателното, не му даваше ход. Изкуството е да видиш всички отрицателни неща и въпреки това да надделее положителното. Да владееш тази магия, да превърнеш отрицателното в положително, да изградиш качества, които липсват, да насочиш и да дадеш тласък за това. Според Учителя: „Ученикът не трябва да се занимава с погрешните на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си.“[71]

Дръж положителното“ - бяха любимите думи на Крум. Той казваше: „Намирам една положителна черта във всеки независимо от нивото му и се спирам на нея. Обиквам човека и той се преобразява, и той ме обиква.“ Учителят ни учеше: „За да погледнеш един човек, както трябва, намери в него една отличителна, Божествена черта, която никога не се мени. Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел.[72]

„Кое е Божествено? Което никога не умира; което никога не губи своята красота; което никога не губи своята разумност; което не губи своята доброта. Всички ония неща, които се изменят, имат друг произход — не са от Бога.“[73]

Конярят Кольо, който беше стриктен да оставя багажа на средата на лагера на Седемте езера, на Крум Въжаров, когото много обичаше, качваше денковете до горната скала, близо до неговата палатка, и не му вземаше повече пари. За Крум Въжаров любовта между душите беше разменната монета, а не парите.

Не съм чула Крум Въжаров да каже лошо нещо за някой човек. Той никога не критикуваше. Ясно виждаше проблемите на хората, разбираше и осъзнаваше недостатъците и отрицателните качества, но винаги се свързваше с доброто в човека, намираше една положителна черта във всеки, свързваше се с нея, подхранваше я и я стимулираше. По този начин той помагаше. Веднъж Крум ми каза: „Можеш да помогнеш само на този, който желае. Ако човек не иска да му помогнеш, ти не можеш да го сториш насила. Насила можеш да вземеш нещо, но насила не можеш да дадеш.“ Той казваше: „Не се бори със злото. Просто, когато е тъмно в стаята, отвори широко прозорците, пусни светлината - и тъмнината ще изчезне.“ Крум Въжаров често казваше: „Бъдете умни като змиите и незлобливи като гълъбите.“ Тези прости истини, дадени от Учителя, той прилагаше в живота си, живееше според тях.

Искам да добавя също, че повечето от учениците на Учителя не критикуваха и не се свързваха с отрицателното. Това е едно от съществените правила в школата на Учителя, много е трудно и е за тези, които са силни. Ние всички сме живи хора, поставени сме при различни, понякога много трудни положения и обстоятелства в живота. Всеки може да сгреши, но според Учителя проблемът не е в това, че ще направиш погрешка, но трябва веднага да я осъзнаеш и поправиш. Ако ти се свързваш със своите погрешки и с грешките на другите, ти зацикляш на едно място и не можеш да продължиш, защото това те спъва. А Учителят казва: „Задачата на ученика е, като изправя своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешните на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите.[74]

Да си помагаме взаимно по братски и сестрински. Когато видим нашите грешки и тези на другите, да не бием тъпан за това, а да се молим и да ги изправяме, да вземем поука от тях, да си прощаваме и да продължаваме пътя си напред. Това научих и видях с очите си от Крум Въжаров и от други ученици на Учителя. Те следваха това, което Учителят ги учеше: „Казвам: най-важната идея за вас е да си помагате взаимно. В това седи новото учение: взаимно помагане! Когато някой падне духом, всички трябва да му се притекат на помощ със своите добри мисли и желания.“[75]

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

[71] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 49 с.

[72] Учителят. Заветът на Любовта, II том. 1944. 33 с.

[73] Учителят. Заветът на Любовта, II том. 1944. 57 с.

[74] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 50 с.

[75] Учителят. Двата пътя, младежки окултен клас, 1922. София. 1934. 61 с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...