Планината

[Ани]

Планината

Крум много обичаше планините. Той казваше, че е прекарал една трета от живота си по високите места. Винаги зиме и лете в събота и неделя излизахме в планината, така както Учителят съветва: „Екскурзии, екскурзии нагоре по планината! А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места.“[124]

Крум Въжаров, Славчо Славянски и други приятели на ски

От ляво на дясно: Славчо Славянски, Крум Въжаров и приятели

„Всички свободни дни сега през лятото използвайте в излети - екскурзии. Ще прекарате един-два дни в свобода. Пет-десет души, колкото се съберат, ще излезете. Поне десетина екскурзии през лятото трябва да направите.“[125]

Крум ни обръщаше внимание да наблюдаваме естеството на разговорите, които водим: „В началото, когато тръгнем, забележете какви разговори водите и когато се качим високо в планината, как разговорите се променят.“ Ние обикновено говорехме за ежедневието, но колкото се качвахме по-нагоре, толкова по-духовни ставаха разговорите и накрая по върховете ние забравяхме нашите житейски проблеми и се пренасяхме в един свят на хармония и мир.

През юли и август всяка година бяхме на любимите ни рилски лагери, където братският живот беше в своята кулминация.

Крум беше отличен скиор, учеше ни да караме ски. Водеше групи в планината - и в мъгла, и в тъмно винаги намираше пътя. Имаше изключително силно чувство за ориентация. Много пъти, увлечени в оживени разговори, пропускахме отклонението на пътя, по който трябваше да вървим. Няколко минути след това Крум спираше, поглеждаше пътя и казваше: „Пропуснали сме отклонението. Трябва да се върнем назад.“ От него научихме едно важно правило в планината. Ако се загубиш, трябва да се върнеш до изходната точка, от която си се отклонил, и тогава да намериш верния път. Същото правило важи и в живота. Ако се отклониш и сбъркаш в нещо, трябва да се върнеш в изходната точка и оттам да продължиш. Ако не се върнеш, ще се луташ много и нищо няма да по стигнеш.

Крум често казваше, че ще бъде прекрасно да се създадат високопланински лагери с духовна цел на различни места в света като Алпите, Андите, Кавказ и др. Той създаде такъв лагер в Кавказ с приятели от Русия.

[Ани]

[124] Учителят. Солта, Сила и живот, III серия, неделни беседи, 1919. София: Печатница Гужгулов и Котев, 1920. 257 с.

[125] Учителят. Тихият глас, извънредни беседи, 1927. София: Всемир, 1997.126 с.