Очилата

[Ани]

Очилата

Веднъж в Мусаленския лагер беше дошла една чужденка - Лив от Норвегия. След изгрева, който обикновено посрещахме на Сфинкса, играхме Паневритмия и слязохме малко надолу в Благословеното дере (така го наричаше Крум) до един прекрасен извор, да си стоплим вода и да закусим. Изведнъж Лив заяви, че си е загубила очилата. Аз й казах, че в София ще й купим нови, да не се тревожи, но Лив обясни, че тези очила са със специални стъкла и съответен диоптър, така че не можехме да ги купим в София. Освен това Лив си оставила колата на летището и трябвало да шофира с очила дълго, докато се прибере до нейния град. Беше много разтревожена. Тогава ние започнахме да търсим усърдно очилата в целия район, в който се бяхме движили. Вървяхме на верига и търсехме навсякъде, но нищо не открихме. Когато дойде време да се прибираме надолу към палатковия лагер, Крум ми каза да остана малко. Двамата направихме специална молитва за очилата. Аз бях много изморена от обикалянето и търсенето и реших да си почина за малко край звучния извор. Крум също седна край потока.

След малко усетих как някаква сила ме накара да скоча и да се затичам към една дупка между камъните и да бръкна с ръка в нея. Като бръкнах в тъмната дупка, напипах очилата на Лив и ги извадих. Това не бях аз, а Крум, който помоли Светлите същества и Учителя да намерим очилата - и живата връзка отново се прояви.