Jump to content

Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова


Ани

Recommended Posts

Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова

Когато бях на девет години, за мое най-голямо съжаление напуснах родния си град, за да отида да живея в София.

В София, след като присъствах на представленията на Операта, желанието ми да танцувам стана по-властно. Възможността да се изразя чрез танца ме очароваше все повече и повече най-вече защото намирах, че това изкуство криеше в себе си повече изразни средства, отколкото всички други изкуства: цветове, движения, музика, архитектура.

Jivata_vrazka_76.jpg

Ярмила Ментцлова в Париж, 1933 г.

През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното.

Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах. Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче.

Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си. Това беше една от главните причини за противоречията и конфликтите между мен и съвременната концепция за танца. Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката. Това обстоятелство ме лиши от материалните средства, които ми бяха необходими в ежедневието. Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското.

На 6 юни изнесох рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където Жени Каре ме видя и няколко месеца по-късно, когато Театърът на големия палат (du Graпd Palais) повери създаването на макети за „Манфред“ на Шуман, тя ме представи на господин Габриел Дабоа. Когато видя моя Магичен и моя Бавен танц, той ме ангажира да ръководя първата сцена, тъй като другите сцени трябваше да бъдат ръководени от госпожица Мари-Луис Дидион от Операта, която беше ангажирана преди мен. Два месеца по-късно пиесата все още не беше готова и госпожица Дидион, която имаше договор в Кан, трябваше да замине. Тогава именно дирекцията ми повери балета, давайки ми свобода да променям и да ръководя. Аз не чаках да ме молят и промених всичко, тъй като имах абсолютно друга концепция за тази толкова дълбока и мистична пиеса. Впоследствие определих по своему пластичния ансамбъл на Дон.

Но едно от най-големите събития в моя живот и в моята артистична кариера беше срещата ми през 1938 г. с българския философ Петър Дънов.

Единствено той разбра моите усилия и моята цел и ме насърчи, подкрепи и просвети. Между другото той ми каза:

„В изкуството на танца и въобще в изкуството човек трябва да притежава три неща.

Надеждата, която дава форма на нещата.

Вярата, която дава силата на нещата, и

Любовта, която дава вътрешния израз.“

Чрез тези слова аз получих потвърждение, че онова, което винаги вярвах за танца, беше вярно.

Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш)

Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява.

Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност.

Според моето виждане изкуството на танца трябва да бъде средство за възпитание на обществото, още повече и на артиста.

Така разбрано и практикувано, изкуството на танца ще престане да бъде повод за удоволствие, за да стане в цялата си пълнота средство за възпитание, за извисяване и обновяване.

Целта на танца е да говори дълбоко в душата на човека.

Танцът трябва да се освободи от всякакъв сенсуализъм, като се проникне от присъщия му свещен характер, чрез който човекът трябва да се издигне до познанието на Божествените извори, от които извират истината и чистата красота.

Jivata_vrazka_77.jpg

Ярмила Ментцлова и Крум Въжаров на Витоша, 8 ноември 1938 г.

Интересно е да се отбележи, че когато Крум Въжаров за първи път завежда Ярмила на Изгрева и музикантите засвирили Паневритмията, Ярмила започнала да танцува според музиката, която звучи, съвсем същите движения от Паневритмията, които Учителят е дал, без някога да ги е виждала. Тогава Учителят казал: „Вижте какво съответствие има между музиката и движенията.“

По времето когато е в Париж, Ярмила продължава връзката си с Учителя чрез писма*, в които той й дава съвети и обяснения за паневритмичните движения. Тя поддържа кореспонденция с Учителя главно чрез Боян Боев.

В едно писмо до Ярмила той казва: „Много се радвам, че направихте връзка с Учителя. Вие се обаждайте от Париж и аз сегиз-тогиз ще ви пращам някои мисли от Учителя. Вие може да запитвате Учителя, и той ще ви дава упътвания.“[129].

В друго писмо до Ярмила от 21 януари 1939 г. четем:

Изгрев, 21 януари 1939 г.

Любезна сестра Ярмила Ментцлова,

Тук ще ви изложа някои мисли от тия, които Учителят каза вечерта, когато бяхме събрани у брат Симеонов, и на другия ден, когато ви прие Учителят.

„Когато направиш движението на смелост, ще развиеш смелостта в себе си. Същото е и за решителността и всички други добродетели. Природата дава, когато не се стесняваш и правиш движенията, които чувстваш. И движенията на смелостта, на разните добродетели не са произволни. Те съществуват в природата. И ако ние ги правим както трябва, тогава ние сме в хармония с тия сили на природата и ги приемаме в себе си.

 

Има движения на Истината. И ако ги направиш, ти премахваш препятствията от пътя. Движенията на Истината са отваряне на пътя. При движенията на Истината ще отстраниш препятствията, а пък при движенията на Мъдростта ще се яви светлина, и всичко каквото виждаш, ще го виждаш както трябва.

 

Хубаво е, когато движенията се придружават с песен. Едновременно може да се пее от изпълнителя.

 

В нашите паневритмични движения има само контури на движенията и после ще се дадат подробности: съдържание и смисъл. Движенията на Паневритмията съществуват в природата.

 

В бъдеще, когато хората ходят или вършат нещо, всичките им движения ще бъдат хармонични. А пък хармонично движение е това, което е придружено с мисъл, с чувство и с воля.

 

Пластиката е хубава за подмладяване. Има движения за подмладяване. Като дойде сестра Ярмила втори път, ще й дадем някои идеи за движенията на подмладяването. “

Горното Учителят каза вечерта. Ето що каза между другото на следващия ден при срещата с вас:

„Движението е говор. Движението изразява някаква идея, някаква мисъл. Музиката е движение. Движението е израз на музиката. Движението е външният резултат. В човечеството по-рано е било движението, и после звукът. Движението съществува по-напред, и после музиката. Едно движение е една музикални форма.

 

Сега това движение минава в една нова форма.

 

Всяko чувство се изразява с малки движения на лицето.

 

Вие сте дошли до едно основно решение — до идейния израз на движенията. Вие имате доста опити.

 

Движенията са мълчалив говор. Този мълчалив говор трябва да се изучава. Движенията на страданията се различават от движенията на радостта.

 

От всички народи трябва да се вземат движенията - от индусите, египтяните, асирийците, вавилонците, гърците, от сегашните народи - и тия движения трябва да се съчетаят. Едни движения съставляват корените, други - клоните, други - цветът, а други уханието. И уханието трябва да се представи в някаква форма.

 

Това пластично изкуство може да се нарече „Разумни движения “.

 

Магията седи в следното: едновременно умът, сърцето и постъпките да са в хармония. Каквото мислиш, да има съдържание и форма.

 

При това изкуство човек трябва да има три неща:

 

Надежда, която дава формите на нещата,

 

Вяра, която дава сила на нещата, и

 

Любов, която дава вътрешна изразителност.

 

Човек не трябва да се обезсърчава, но да вярва, че всичко ще се оправи.

 

Като дойдат страданията, изрази тия страдания във форма, в движения. Няма да мине дълго време, и тия страдания ще се сменят. Нали, когато се набере цирей, човек трябва да го изстиска. Също така и когато дойдат страдания, човек трябва да превърне тия страдания в движения - и тогава ще дойде друго състояние, приятно.

 

Когато умът страда, трябва да се свърже с един хармоничен свят, с Бога! И когато дойдат тия движения на връзка с Бога, веднага ще станеш мощен.

 

Има закон как да се освобождава човек от тежките идеи и как да дойдат у него Божествените идеи; те са леките идеи.

 

Някоя възвишена идея изглежда слаба, но не е така.

 

Изкуството трябва да бъде за повдигането на човечеството. Вие ще внесете движения: физически, духовни и умствени.

 

Човек трябва сам да се ограничава и да се освобождава постоянно.“

Поздрав от Учителя.

С братски поздрав: Боян Боев [130]

В писмо от 18 декември 1947 г. Боян Боев пише до Ярмила: „Вашето отиване във Франция е ценно, защото вие ще им покажете най-вярно паневритмичните упражнения.“[131]

В ръкописни спомени на Мария Златева, ученичка на Учителя от 1921 г., четем: „Беше към 20 декември 1944 г. надвечер, сестра Ярмила и аз се разхождахме по кръга на полянката. Приятно се изненадахме, когато видяхме Учителя, заметнат с пелерина, бавно да се приближава към нас. Той беше бледен. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и й каза: „Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките.“ „Учителю, аз не мога да ги предам правилно - запротестира тя. - Ще ги играя като балерина, а това не бива.“ „Не - прекъсна я Учителят, - вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах, - Катя Грива и др. Вие ще оправите гимнастиките“, повтори той и след тези думи се обърна и си отиде. Наистина, както някога, така и сега упражненията не се играят правилно.“

Jivata_vrazka_78.jpg

Оригинален машинописен текст на спомените на Мария Златева за Учителя. Факсимиле

Според Ярмила Учителят е обичал специалистите и ги е насърчавал. Тя казва, че когато Учителят се е обърнал към нея за оправянето на Паневритмията, той го е направил не като някакво предимство или друго, но само за това, че тя е била специалистка, имала е опитности и е обичала подробностите.

След заминаването на Учителя (в периода около 1947-1954 г.) Ярмила била поканена от Мария Тодорова и Елена Андреева да направи професионално описание на паневритмичните упражнения от 1 до 28. По това време са направени и снимки на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова за всяко упражнение. В обсъждането са участвали Мария Тодорова, Елена Андреева, Катя Грива и Ярмила Ментцлова. Модел за демонстрация на движенията била Магда Димитрова от Варна. Те са уточнили движенията и Ярмила съществено допринесла да бъдат описани на професионално ниво. В този ръкопис (известен като „Паневритмия на 4-те сестри“ и издаден през 2002 г. от издателство „Бяло Братство“) е представена традиционната игра на Паневритмията - такава, каквато е била при заминаването на Учителя.

Jivata_vrazka_107.jpg

Ярмила Ментцлова преподава Паневритмията на децата от Изгрева, София,

Петровден, 1945 г.

По това време Ярмила предава Паневритмията на децата от Изгрева. Те и сега си спомнят с много любов за нея като за мила, талантлива учителка, чувствителен, фин и лъчезарен човек, който се отнася към тях не като към деца, а като към души. Тя познава детската психика, с голяма проницателност успява да вникне в душите им. Те усещат и чувстват нейната любов. Ярмила има прекрасна усмивка, приятен и особено мелодичен глас. В нейно присъствие децата се оживяват, създава се атмосфера на по-висока степен на общуване. Ярмила има способността да събуди у децата чувството да направят максималното, каквото могат да дадат от себе си. В детското съзнание тя изглежда като фея, като същество от друг свят. Ярмила умее да слуша, така да отправи внимание към човека, че той да прояви най-доброто от себе си. Ярмила продължава да обучава деца и по-късно във Франция и те с радост са играли Паневритмията.

Артист и танцьор по душа, за Ярмила е много трудно да живее в сковани рамки през петдесетте години в България. Тя обича професията си, но не може да танцува на сцената поради политическия режим в страната. Тогава Ярмила отново се връща в Париж и остава там.

В списание, „Житно зърно“ (на френски език) е публикувана статия за Ярмила Ментцлова и за нейната дейност в Париж. С разрешение на Associatioп „Le Grain de В1е“ представяме част от статията „Път към съвършенството.“

„Един ден на Изгрева една млада девойка влезе в живия паневритмичен кръг, като че ли беше пристигнала със сутрешните лъчи на слънцето. Тя имаше стройна и изящна фигура и привлече вниманието на всички с пластиката и естествената изразителност на своите движения. Изглеждаше, че е познавала винаги свещените танци. Нейните грациозни движения изразяваха дълбокия смисъл на универсалната хармония, на която тя ставаше проводник. Всички почувстваха една нова творческа вълна, един импулс към усъвършенстване, който тя вдъхновяваше с присъствието си.

Учителят веднага забеляза нейния талант на танцьорка и я насърчи за работа върху Паневритмията, най-вече да изучава движенията с децата, което тя прие с ентусиазъм. Ярмила бързо осъзна благотворното въздействие на Паневритмията върху възпитанието и развитието на децата. Резултатите от нейната педагогическа и хореографска дейност не закъсняха.

Учителят я вдъхновяваше и ориентираше непрекъснато. Ярмила изучаваше прилежно символите и смисъла на движенията, както и тяхното въздействие върху здравето. По време на своето пребиваване във Франция тя изяви таланта си и ръководи група от танцьори за класически танц, която благодарение на нейната новаторска педагогика изнесе чудесни представления.

Посвещавайки се изцяло на танца, душата и духът на Ярмила оставаха верни на учението на Учителя и тя усъвършенства Паневритмията. Във Франция Ярмила основава Асоциация „Приятели на Паневритмията“ с цел изучаване и разпространение на Паневритмията. След заминаването на Ярмила Ментцлова тази асоциация издаде нейната книга „La Paпeurythmie“, 1984 г., плод на постоянство и дълъг опит.

Една от нейните най-добри приятелки, музикантката мадам Пиколи, майката на известния френски артист Мишел Пиколи, казваше за Ярмила: „Тя никога не направи един нехармоничен жест.“ В своя живот Ярмила следваше един път, една посока: пътя на съвършенството.“[132]

Ярмила многократно се опитва да кани Крум Въжаров да отиде във Франция, да работят заедно за делото на Учителя, но него не го пускат поради политическия режим в страната. Тя пише писма, търси пътища да му помогне да замине. Някои от писмата са поместени тук.

19 декември 1980 г.

Здравей Круме,

Честита да ти е Новата 1981 година - и светли празници.

Да ти донесе здраве, сили, вдъхновение и успехи в работата и реализиране на мечтите.

Декларацията ти е на път. Ще получиш писмо и бързо отговаряй.

Всичко най-светло и красиво от Ани, Таня, Маргарита и Ярмила.

Jivata_vrazka_80.jpg

Писмо от Ярмила Ментцлова и приятели до Крум Въжаров, 19 декември 1980 г. Факсимиле

* * *

Jivata_vrazka_81.jpg

Писмо от Ярмила Ментцлова до Крум Въжаров,

3 юли 1981 г. Факсимиле

3 юли 1981 г.

Драги Круме,

Видях се с моята приятелка и тя ми каза, че отиваш в Бургас, а после по екскурзии по планините, на чист въздух, което е добре за здравето.

Преди да отиваш където и да е, иди в Консулския отдел да подадеш молба за френска туристическа виза за 2-3 месеца (туристическата виза е 1-3 месеца), и то на собствени разноски, без да искаш валута. Пращам ти в понеделник, 6 юли, 1200 франка; ще получиш съобщение и бордеро от банката и ще го представиш допълнително за визите, ти знаеш хода на нещата... Почини си добре и между туй действай за тези визи. След тези формалности и аз с моя близка приятелка отиваме на планината.

Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уредй пътуване (догодина) за Красно село. Добре бях приета и вярвам да получа положителен отговор до 2-3 седмици.

Може би все пак да ти се уреди пътуването за тази година и ти пожелавам успех.

Ако съм забравила нещо, пак ще ти пиша.

Клод иска да те посрещне, тъй като той няма да ходи на почивка, само тя с децата ще ходи на планина - тъй че ще бъдеш в добри ръце.

Всичко най-добро и светло и отговори ми веднага, след като получиш настоящето ми писмо.

Привет,

Ярмила

* * *

21.VIII. 1981 г. Франция

Мили бате Крумчо,

Приеми сърдечните ни привети и пожелания за всичко най-добро.

Тук сме голяма българска компания и често говорим за теб. Имаме чудесно време и много се радваме, че сме заедно, а се надяваме следващото лято да се видим и с тебе на това хубаво място. Още веднъж ти желаем всичко най-добро.

Твои Виолета, Благовеста, Величка, Благовест и др.

С най-хубави пожелания за здраве, вдъхновение и радост. Ярмила

Jivata_vrazka_82.jpg

Писмо от Ярмила и приятели до Крум Въжаров, 27 август 1981 г. Факсимиле.

Едва през 1982 г., две години преди заминаването на Ярмила, по известни стечения на обстоятелствата и по повелята на Небето разрешиха на Крум да отиде и да се види за последен път с нея.

Накратко ще опиша случая. При многократни откази на Крум за отиване във Франция една приятелка на Ярмила, българка, която живее във Франция, му казва да отиде при най-високостоящия - генерала - и да моли да го пуснат, защото Ярмила много иска той да отиде във Франция. Крум отива пред кабинета на генерала, а там има голяма опашка. Той седи пред вратата и чете, че записванията за прием стават месеци напред. В това време вратата се отваря широко и сам генералът тръгва към Крум много любезен, прегръща го и казва: „Аз съм бил ваш студент и много ви уважавам. От какво имате нужда?“ Крум скромно казва: „Искам да отида да видя жена си във Франция.“ Веднага получава разрешение за пътуване до Франция и Англия.

Във Франция Крум и Ярмила отиват в Алпите при приятели и там Ярмила предава Паневритмията, а Крум представя учението на Учителя. След това двамата заминават за Англия и там работят по същия начин. В резултат на това следващата година голяма група чужденци дойдоха на Рила.

Когато е в Париж, Крум помага на Ярмила да осмисли и пресъздаде най-дълбокия духовен смисъл на паневритмичните упражнения. Крум високо ценеше таланта и професионалната подготовка на Ярмила и уважаваше начина, по който тя описва движенията.

По същото време аз бях изпратена в служебна командировка във Франция. В Париж през 1982 г. Крум ме представи на Ярмила и я помоли да поработим върху Паневритмията. Въпреки че времето беше много ограничено, аз добих представа за нейния начин на игра, който изключително ме впечатли, развълнува и вдъхнови. Ярмила имаше невероятна дарба на танцьор. В нея идеално се съчетаваха вроденият талант, професионалното майсторство и духовното извисяване. Когато тя правеше движенията на Паневритмията, те оживяваха, превръщаха се в истинско творение на изкуството. Нейните движения бяха естествени, изчистени и на пръв поглед много лесни, но Ярмила дълбоко ги осмисляше и влагаше голяма сила в тях. Всеки детайл беше изработен до съвършенство. Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринуцено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията.

За да подготвим тялото и, да можем да усвоим добре Паневритмията, Ярмила препоръчваше подготвителни упражнения, така както певците се разпяват, преди да излязат на сцената. Тя ги е показвала на малка група приятели, с които е работила, още като е била в България. Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж. Главно чрез нея се осъществяваше връзката с Ярмила по това време. Емилия беше добре подготвена от нея и тя се стараеше да играе Паневритмията, така както Ярмила я е учила. Учителят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията - двадесет и едно упражнения и шестте упражнения. В двадесет и едно упражнения се наблюдават някои елементи, които са включени в Паневритмията.

Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните:

„1. Паневритмията да се играе и изпълнява многократно - цялата, на части, и пак цялата, и то с месеци и години редовно.

2. При такова повторение у човека се изработва координация между разните части на тялото; известна музикална памет - памет на движенията и връзките между тях (междинни или спомагателни движения), пластичност и плавност.

3. Стойката на тялото - прав гръбначен стълб, и походката - стъпване първо на пръсти и после на пети, са едни от най-важните, но и най- пренебрегнатите въпроси. Това се отнася до формата.

4. После или който може едновременно, трябва съсредоточение за смисъла и съдържанието, където умът и сърцето да участват при всяко движение, за да бъде движението изразител на красота, хармония и истина.

Само така човек ще бъде разположен и ще има придобивки, но трябват условия.

Всички ще се радваме и благодарим, когато един близък ден ще играем и споделяме тези красиви и дълбоки истински творения, произхождащи от дълбочините на битието за щастието на човека.“

Ярмила приема много сериозно казаното й от Учителя за Паневритмията и го прави задача на своя живот. Години наред тя усилено работи върху Паневритмията и подготвя книгата „La Paпeurythmie“ на френски език с пълно и подробно описание на 28-те паневритмични упражнения. Книгата е издадена през 1984 г. след заминаването на Ярмила.

Добре е да разгледаме внимателно думите на Учителя към Ярмила: „Рекох, вие, сестра, ще оправите гимнастиките“, повторени от него два пъти. Като имаме предвид, че Учителят е говорил много точно и еднозначно, той не й е казал да опише гимнастиките, а да ги оправи.

Учителят е държал паневритмичните упражнения да се играят правил но. Той е напомнял и съветвал учениците: „Упражненията, които играете, трябва да се коригират, тъй както ги правите, вие губите голяма част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате, я губите.“[133]Мария Златева твърди същото (вж. по-горе).

Като се има предвид казаното по-горе, се вижда, че задачата на Ярмила била много трудна и отговорна. Тя е играела традиционната игра, но се е молила и е мислила много върху думите на Учителя. Крум Въжаров, познавайки добре окултните закони, не е участвал в решението й за оправянето на гимнастиките, защото Учителят е поверил това в ръцете на една негова ученичка, отличен специалист в тази област. Както вече казах, по това време бях в Париж в служебна командировка, присъствала съм на някои от разговорите между Крум и Ярмила и мога да потвърдя горното.

Ярмила е търсела решение от духовна и професионална гледна точка. В писмо до Крум тя пише следното:

Jivata_vrazka_83.jpg

Писмо от Ярмила Ментцлова до Крум Въжаров, 1983 г. Факсимиле

Август и 10 септември 1983 г., Париж

Мили Крумчо,

Здравей и приеми тези хубави цветя като израз на най-красиви мисли и чувства от миналото, сегашното и бъдещето. Нека светлите сили да ти съдействат, за да реализираш тук, на земята, мечтите и вдъхновенията си.

Исках преди месец да ти пиша, но сега реализирам това. На 17 срещу 18 август те сънувах към 2,30 (сутринта), много интересен сън за теб и за мен. А на 21 -ви - последния ден от събора - имах чуден сън, но пак във връзка с теб. Чувствам и дочувам туй, за което е взето решение отгоре.

Много здраве от Ж. Л. и А. Също от симпатичната Леона - черното овчарско куче. Срещнахме се всички с Ж. Л. и се установихме за лятото. Ще ти пиша скоро. Поздрави нарочно бате Боре.

Целувам те сърдечно!

Ярми

* * *

В единия сън Ярмила се издига по-високо и вижда едно светло същество, което я гледа много проницателно и строго. После тя излиза от това място и слиза по стълби надолу с документи и ръкописи. На вратата я чака Крум и тя му предава всички ръкописи.

Трудно е да бъде разбулена загадката около Ярмила - защо е играла Паневритмията според „Паневритмията на 4-те сестри“, а е описала няколко паневритмични движения в своята книга по начин, който съвпада с „Паневритмия“, 1938 г., с автор Беинса Дуно. Поела ли е Ярмила отговорността да оправи гимнастиките? Това е открито за духовно проникновение и размисъл въз основа на изложени документи и факти.

При нещастен инцидент в Париж Ярмила е сериозно ранена. С тежка травма в главата, тя лежи в болница няколко месеца и на 21 август 1984 г. си заминава от този свят.

В памет на Ярмила Крум пише това писмо до брат й Пенчо.:

Драги Пенчо,

И мене ми е много жал за последните часове на Ярмила. Но сега нейният дух е свободен. Тялото й, което й служи много добре, свърши своята длъжност и сега тя живее вечно в безкрайния мир на Създателя. Няма защо да се жалее. Гробът не е конец - край, той е площадката, откъдето тя литва в безкрайния двор на този, който й даде желанието, мисълта и способността да открива на по-малко талантливите безкрайната прелест, която Господ открива пред нас. Така че не мисли за нея като отхвърлено притежание, което свърши своя обект преждевременно, но като великата царица, която е продупчила своя какун**, за да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития.

Тя е сега с най-големите танцьори, които са били на този свят. Нейната душа е опиянена от музика, по-велика от тази на Бах, Хендел, Моцарт. Сега тя пее „аз знам сега“, „аз разбирам сега“, „аз съм без синджирите на ограничен живот“, „аз сега се движа пред очите на тези безсмъртни великани“. Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност. Ярмила иска да мислиш за нея в този образ и в този вид.

С голямо почитание и дълбока любов аз оставам твой приятел,

Крум

Jivata_vrazka_108.jpg

Ярмила Ментцлова в Париж, юли 1941 г.

Link to comment
Share on other sites

* Тези писма са публикувани с любезното разрешение на Павел Желязков, издател на книгата „Свещеният огън“. Писмата са представени със съкращения.

** Пашкул, англ.

[129] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.270 с.

[130] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с.

[131] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с.

[132] Път към съвършенство. Париж: Le Grain de Ble №26,2005. 2 c.

[133] Учителят. Тайни и откровения, общ окултен клас, 17 юни 1923. Ръкопис.

Link to comment
Share on other sites

×
×
  • Create New...