Борис Николов и Мария Тодорова

[Ани]

Приятелите на Крум Въжаров

Крум Въжаров общуваше с всички хора от Братството. Някои му бяха по-близки и той дружеше главно с тях. Една малка част от неговите приятели са споменати тук.

Борис Николов и Мария Тодорова

Борис Николов и Мария Тодорова

Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път. С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“

На 27 декември - деня на заминаването на Учителя - Мария Тодорова канеше Крум с малка група младежи. Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото. Тя и Станка Христова Янчева приготвяха много вкусна вечеря. За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда. Накрая, след завършване на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя.

Тук ще кажа и нещо за Станка Христова Янчева. Тя отишла при Учителя и казала, че много иска да работи за Словото, но няма образование за това. Тогава Учителят й казал: „Иди при Марийка и Борис.“ Станка беше като истински ангел. Тя безкористно помагаше в домашната работа и в поддържането на градината. Когато я посещавах, ми казваше с радост: „Аз правя всичко, каквото мога, в тази къща, за да отменя брат Борис и сестра Мария. Брат Борис да може да работи със Словото*, да се дешифрира, запази и предаде, а сестра Мария да работи с музиката на Учителя. Така и аз работя за Словото.“ Мъдростта на тази жена от народа винаги ме е поразявала, защото тя беше намерила своето място в живота на Цялото и макар с една невзрачна наглед работа, изцяло се беше отдала на Словото и учението на Учителя. Дълбоко в душата си Станка знаеше, че: „За да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре."[135]

За мен Борис Николов беше духовен колос. Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“

Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това.

Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели.

В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал. Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето приятелство, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал. Веднага завалял силен дъжд. Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал. Мислел си: „Как ние, първосвещениците, не можахме да измолим дъжд, а Бог чу гласа на този невзрачен човек?“ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първосвещеникът почукал на главната врата. Търговецът се зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха?“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?“ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб.

За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората.

Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше. Един ден отидох при Борис Николов с намерение да го попитам какво да правим, как да продължим и бях готова да направим всичко, каквото той ни кажеше. Като ме видя, Борис Николов се усмихна, посрещна ме, както винаги много разположено, покани ме да седна и без да съм го питала абсолютно нищо, ми каза: „Мария, Братството не е организация. Братството е духовна школа. В Братството няма място за изява на личности.“ Това беше най-точната, кондензирана формула за обстановката, в която се намирахме. Аз се просълзих. Почувствах дълбоко в себе си отново живата връзка на ученика с Учителя. Разбрах, че пътят ще бъде труден, но ние трябва да го отстояваме, така както те го отстояваха с живота си.

[Ани]

* Преди да си замине, Учителят е казал на стенографката Савка Керемедчиева да предаде всички свои стенограми на Борис Николов, и тя ги е предала. Борис Николов е дешифрирал много от стенограмите на беседите. Учителят оставил тетрадка с музикалните творби на Мария Тодорова и тя подготвя за печат книгата „Песни от Учителя“.

Словото на Учителя най-напред е записвано от Петко Гумнеров, частично от Димитър Голов и за кратко време от Тодор Гълъбов. За записване Словото на Учителя съществен принос имат трите стенографки - Паша Теодорова, Савка Керемедчиева и Елена Андреева. Боян Боев записвал главно разговорите с Учителя. Той и Борис Николов са дешифрирали и беседи от Учителя. Съхранението на Словото след 9 септември 1944 г. било изключително трудно, затова малка група от учениците участвали в организацията на този процес в пълна тайна. Макар и косвено, всеки от тях дал своята безкористна дан, за да може ние сега да четем Словото на Учителя.

[135] Учителят. Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи, 1914. София: Всемир, 1994. 22 с.