Jump to content

Последни дни


Ани

Recommended Posts

Последни дни

През зимата на 1990-1991 г. Крум не беше добре. Той обичаше чистия въздух и му беше трудно да живее в София. Успях да издействам да бъде настанен в един санаториум в Банкя. Много приятели го посещавахме всеки ден и му помагахме. Никога не го оставяхме сам. Един ден той ми каза: „Изведи ме оттук.“ Искаше да го преместим в Симеоново. Там в една къща беше нает етаж от наши приятели. Подредихме стая за него и го преместихме. Състоянието му се влошаваше. Имахме дежурства през деня и нощта. Това беше 1991 г., когато нямаше храна, но ние правехме всичко възможно за него, за да е добре. Грижите за Крум Въжаров, както и за всички ученици на Учителя, бяха на доброволни начала, абсолютно безкористни. Според препоръките на Учителя всеки искаше да направи нещо добро.

Jivata_vrazka_93.jpg

Последната снимка на Крум Въжаров след Паневритмия на Изгрева, 1990 г., направена от Agпes Lorthioir. Тя казва за Крум: Из няма да забравя неговия светъл лик и голямата му благост и любезност

Макар и в немного добро здравословно състояние, Крум всеки ден питаше какво става с Братството. Като социолог и психолог за него беше ясно, че Братството сега е в една нова обстановка на демокрация и е необходимо методите на работа да се съобразят с това. Намирахме се в момент на преход, който изискваше основно познаване на принципите, изложени в учението на Учителя. Беше много радостно, че разпространението вече е свободно и то трябва да бъде направено предимно от хора, които познават тези принципи и живеят според тях.

Една събота, след като го изкъпахме, Крум ме погледна и каза: „Всички светове обиколих и не ме приемат, още не е дошло времето.“ Аз се зарадвах и започнах много да се моля, може би пък да се оправи. Отворих една беседа и там пишеше: „Как искате да ви приемат в по- висшите светове, вие трябва да сте абсолютно чисти. А как ще се пречистите? Чрез страдание.“ (Цитатът е предаден по смисъл).

Крум беше изключителено чист човек, той владееше изкуството да превръща негативното в положително, да се трансформира и да превръща страданията в радост. И в последните дни му бяха дадени още малко страдания на физическото тяло, за да може да изнесе товара на другите и да замине за Божествения свят.

Един ден в службата ми дойде Любомир Стефов и ми каза, че Крум е много зле. Аз оставих всичко и с Любчо тръгнахме веднага за Симеоново. Извикахме Бърза помощ. Дойдоха лекар и медицинска сестра. Лекарят попита за състоянието му. Показах му подробния медицински дневник, който водехме - за кръвно налягане, пулс, диуреза и т.н., и лекарствата, които вземаше. Бяхме около 6-7 човека-Любомир Стефов, Елена Кадиева-Маринова, проф. Марин Маринов, аз и няколко по-млади приятели. Ние всички трептяхме какво ще каже лекарят, а той запита: „Кой е най-близкият на този човек?“ Всички мълчахме, тогава той повтори:, Дой е най-близкият - син, дъщеря, роднина?“ Ние отговорихме, че не сме му роднини, а приятели, тогава лекарят с учудване каза: „Кой е този човек, за когото се грижат така добре толкова хора и никой не му е роднина?“ Елена Кадиева-Маринова отговори: „Той е ученик на Учителя Петър Дънов“ и посочи портрета на Учителя над леглото на Крум. Лекарят беше трогнат до сълзи, а медицинската сестра се разплака и каза: „Какви хора сте вие! Колко сте щастливи, че така се обичате и грижите един за друг. Ние в нашата практика сме видели стотици хора на смъртния одър, изоставени от синове, дъщери и близки роднини, без грижа и любов, а вие без роднински връзки съвършено се грижите за този човек. Какво е това учение, което ви е научило така да живеете?“ Лекарят се обърна към мен и каза: „Въпрос на дни е.“ И препоръча лекарства, но тъй като беше много развълнуван, забрави да даде рецепта. По това време тези лекарства не можеха да се купят без рецепта. Другите приятели останаха още при Крум, а Емил Стефанов, певецът, остана да се грижи за Крум през нощта. Аз хукнах да търся лекарствата, защото можех да уредя въпроса с рецептата. Сутринта рано около 6 часа на 2 март 1991 г. бях при Крум с лекарствата, но той си беше заминал около 5 часа и 15 минути сутринта. Малко след мен дойде Георги Йорданов за последно сбогом. Как е научил за заминаването на Крум и как беше намерил тази къща, не зная. Той също беше ученик на Учителя и много обичаше Крум.

След като си замина Крум, веднага отидох при Лалка Кръстева, за да ми даде точни указания според Учителя за ритуала на заминаването. Лалка ми каза следното:

- Да се погребе там, където си е заминал, да не се бута.

- Поне 24 часа да не се погребва.

- Да се погребе следобед, след около 15,30 ч.

- Да се посадят на гроба след 40 дни житни зрънца, здравец и карамфил.

- Да се погребе в нов гроб.

- Да не се пресича гробът.

- Да не се пее.

- До 40-ия ден да се казват псалмите и молитвите за заминали, дадени от Учителя.

- След 40-ия ден дрехите да се изгорят или раздадат.

Изпълнихме този ритуал и се сбогувахме с нашия обичен брат Крум.

Благодарихме на Бога и на Учителя, че той беше сред нас и ни дари с голямо духовно богатство.

По-късно, когато малко се успокоих след заминаването на Крум, осъзнах, че от момента, в който започнах съзнателно духовна работа с Крум Въжаров, до момента на неговото заминаване бяха изминали 22 години. Това точно съвпада с времето на духовната школа на Учителя, която е продължила също 22 години.

Съобщих на всички приятели в чужбина за заминаването на Крум Въжаров. Тук са публикувани малка част от писмата, които получих.

* * *

Jivata_vrazka_94.jpg

Писмо от Алисон Браун за Крум Въжаров

21 март 1991 г. Факсимиле

21 март 1991 г.

Най-скъпа Мария,

Аз искам да ти кажа, че това беше едно уникално въздействие на Крум, който ме вдъхнови да започна работа и изследване с Паневритмията тук, в Шотландия: неговата предопределеност, много силна чистота на ума, душата и тялото. Аз никога няма да забравя Мусаленския лагер и значението на Крум за обединението ни в една обща цел.

Неговият ум беше действително „така чист и светъл като слънцето“ и той знае, че има моята безкрайна и вечна любов и уважение, където и да се намира и пребивава сега.

Скъпа Мария - това писмо е в чест на Брат Крум и тук аз бих искала да кажа повече.

Аз ти изпращам много любов, от Алисон

Jivata_vrazka_95.jpg

Картичка от Алисон за Крум, 21 март 1991 г. Факсимиле

21 март 1991 г.

За скъпата Мария,

В памет на прекрасните времена, прекарани заедно в подножието на Мусала, в присъствието на Нашия Обичен Крум, Незабравимия, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга!

С цялата моя любов, от Алисон

* * *

Писмо от Красимира Николова

Стокхолм, 23 февруари 1992 г.

Любезна Мария,

Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров. Вестта дойде при мен като тежък удар. Докато бях в София, брат Крум беше за мен единствената, ала толкова по-здрава и надеждна връзка със светлата, разумна и градивна част на света. Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови. Ала през всичките дни на трудности и неизвестност светеше една звезда на Надеждата и Любовта и тази звезда акумулираше енергия от чутото и запомненото от Крум Въжаров. Аз бях немарлива с кореспонденцията и се почувствах справедливо наказана, когато разбрах, че моето закъсняващо писмо, отправено за рождения ден на Крум Въжаров, е пристигнало едва след като той си е заминал. Ударът беше тежък. И до днес не мога да повярвам, че Крум не е между нас. Многократно си казвам, че той Е между нас, че си е отишла само една трансформираща се част от неговото същество, а другото, важното, трайното остава. В този смисъл, любезна Мария, имам чувството, че Ви познавам като близък човек. Силно ми липсват контакт с хора от Братството. Получих първите два броя на „Житно зърно“, зарадвах се на познати имена, прочетох отново мисли, които съграждат и възкресяват най-добрите сили в човека. И все пак... всичко е някак далеч като реалност в ежедневието. Само Крум Въжаров можеше по неподражаем начин да свързва делника с високите пориви на духа. Тежко е без водач като брат Крум. Как се справяте вие,„младите“, както ви наричаше той? Ако успея да дойда в София през август-септември, дали ще се срещнем? Мога ли с нещо да бъда полезна оттук? Ако мога да сторя нещо полезно, ще бъда щастлива с това.

С поздрави и сърдечни благопожелания,

Красимира

Jivata_vrazka_96.jpg

Писмо от Красимира Николова за Крум Въжаров. Факсимиле

* * *

Писмо от Марина Смирнова

Ленинград, 12 март 1991 г.

Мила и скъпа моя Мария! Здравей!

Едва на третия ден след получаването на телеграмата можах да седна и да ти пиша. Потресението ми от тази вест още не е минало, но вече съм в състояние да оформя мислите си. Мъката ми е безгранична, но това е светла мъка. В паметта ми от бате Крум е останала само светлина. Той си е заминал, а аз го виждам и усещам на Рила. Той е вече горе, а аз си спомням за него с дълбоко почитание и искрена благодарност. Наистина, тази благодат, която носеше у себе си от Учителя, той даде на нас под формата на Паневритмията. Днес, когато слушаме музиката на Паневритмията или я играем, пред нас винаги е Крум. Неговия чист и светъл образ помним не само аз и Елена, но и нейните деца. Този светъл спомен ще живее в нас вечно, докато сме на земята, особено когато всички заедно застанем в кръг и зазвучи радостната, слънчева музика на Паневритмията.

Сега ще опиша съня си, който сънувах три дни след заминаването на бате Крум. Виждам се сред много братя и сестри в България. Всички са в различни стаи на различни етажи. Стаята на бате Крум и още един брат е най-нависоко. Всички братя и сестри държат книги, аз също. Всяка книга е с различен формат, големина и дебелина. Аз се опитвам да разгледам книгите на братята и да ги сравня с моята. Моята книга не е много голяма и дебела, но когато виждам книгата на бате Крум, се изумявам. Тя е огромна, дебела и с много лъчезарни картинки. Отивам при него и той започва да прелиства страница след страница. Изображения има почти на всяка страница - и наистина светят силно! После той я затваря и аз неволно я сравнявам с моята книга, която е много по-малка от неговата.

Така бате Крум завърши своята интересна и светла книга!

Книгата винаги е била символ на живота. Всеки богат и наситен живот е принос в еволюцията на човечеството на Земята.

Скъпа Мария! Знам колко ти е мъчно сега. Но аз знам, че част от този светъл човек ще остане да живее в тебе винаги, че ти ще поемеш живота му в себе си като от светилник и ще подпалваш сърцата на всички, които идват в Братството.

Благодаря на бате Крум, благодаря и на тебе за Истинския Дар към нас.

Поклон до земята пред вас, поклон от всички руски братя и сестри.

Прегръщам те и чакам вест от теб.

Твоя Марина

Jivata_vrazka_97.jpg

Писмо от Марина за Крум. Факсимиле.

* * *

„Великият закон на причините и следствията, деянията и възмездията никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота, че си добър. Ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден.“ [136]

Това, което си направил за другите, за Бога, това, което с делата си си записал в книгата на живота - това е истинското знание, то остава завинаги. Книжното знание е само информация и ако то не се приложи в живота, се превръща в безполезен товар. Важно е какво ще напишем с красивите си постъпки в книгата на нашия живот. То ще ни ползва за вечността.

Link to comment
Share on other sites

[136] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924.157 с.

Link to comment
Share on other sites

×
×
  • Create New...