Jump to content
Ани

Първият ден на пролетта - Б. Боев

Recommended Posts

СЪЩНОСТ

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Днес е първият ден на пролетта. Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл, и предвещава хубав ден. Във въздуха се чувства поривът на животворната прана. Пъпките на дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили.

Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, требите, дърветата, планините! в аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пеенето на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувства радостта на земята, която се събужда.

Паневритмията почва на Изгревската поляна. Тя е тъй свежа и радостна, както всички тия, които днес й гостуват. Беседата на Учителя е свършена. Тия ритмични игри с красив език ни говорят за вечния път, по който върви човешката душа, за да осъществи свещените си копнежи.

Ето, почва първото упражнение “Пробуждане”. Човешката душа, която дълго време е живяла в света на илюзиите и преходното, се пробужда и съзнава великото си предназначение, светите си задачи. С това упражнение същевременно се праща в света зов на пробуждане за вечните истини, които са писани с неизлечими букви в глъбините на всяка душа, пробуждане за великата красота, която пълни живота, за новия живот на братство, който иде на земята!

След това идат плавните движения на “Примирението”. Пробудената душа възстановява своите хармонични връзки с

Всички същества. Те са близки за нея. Тя иска благото на всички същества. Във всички тя намира красота и висш смисъл. Това упражнение същевременно е пращане 8 света на идеята за примирението: всички души да си простят една на друга, като познаят, че във всички живее чистото и святото и затова всички са достойни за любов и обич!

Третото упражнение е “Даване”. Човешката душа търси висше осмисляне на своя живот като раздава себе си на другите. Тя разбира, че само слугуването, живота за другите е избор на истинска радост, че само това дава пълнота на живота. Това упражнение същевременно е пращане в света идеята за самоотричането, за велика жертва, чрез която човек полага душата си, за да я намери пак, жертва всичко, за да получи всичко и стане един от новите хора - брат на всички същества!

Когато това съзнание озари човешката душа създават се условия за нейното "възлизане" в красивия път на възхода.

След това иде “Отваряне- то”. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали досега и се сдобива със своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат на борба всички сили на своя дух и да знаят че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение!

После иде “Пляскането”. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест за всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели, на слънчеви засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще й бъдат поверени.

Човешката душа чрез свое- то пробуждане и освобождение пречиства, преобразява и подчинява всичко нисше в себе си и така добива всички условия и възможности за постижения и придобивки. Това последното е именно изразено в упражнението “Летене”. Това същевременно е пращане в света на идеята за красотата на новия ден, който иде!

Човешката душа мечтае за дългоочаквана духовна пролет. Тя ще дойде тъй сигурно, както иде всяка година външната пролет. Когато цветята отново зацъфтят в градината на човешката душа, пролетта е дошла. Когато леденият студ в човешката душа се смени с топлината на любовта - пролетта е дошла. Когато кристалните й струи протекат през човешките сърца, пролетта е дошла, когато сълзите завинаги изчезнат от човешкото лице, пролетта е дошла.

Пролетта, която иде всяка година ни казва: “Аз идвам, за да ви напомня за другата пролет, която вашата душа очаква. Тя е моя сестра. Тя е тъй близо вече до вас!”

Лицата на всички,които са в живия кръг на Паневритмията са озарени от предчувствието на новото, което иде. То иде, като слънчев изгрев, като нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух. То иде да обедини всички хора, да ги слее в едно велико цяло.

Боян Боев из сп. "Житно зърно", брой 4, година XVII

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×