Jump to content

Път на зазоряване - Учителят


Ани
 Share

Recommended Posts

ЗНАНИЯ ЗА ПЪТЯ

_________________________________________________________________________

          Път, това е вечното движение на човека по стълбата на еволюцията. Това е времето, прекарано в Училището на Живота. На кое стъпало се намира в настоящия момент, не е важно. Важно е да се стреми напред, и нагоре. И всякога - към Светлината! Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване.

_________________________________________________________________________

ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ

          НОВОТО УЧЕНИЕ не е нищо друго, освен запознаване на всеки с Любовта. Щом се запознае с Любовта, тя ще го запознае с Мъдростта, а после с Истината. И ако човек придобие от Любовта - живот, от Мъдростта - знание, и от Истината - свобода, той е на правия път.

Учителят

          Някой казва: в кой път трябва да вървим? - вървете в пътя на живота. - Кой е този път? Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува.

          И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си.

          Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката? - С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха. Не си ли в този път, с години наред можеш да махаш клечката из въздуха, тя пак няма да се запали. Когато в положителния живот се случват страдания, това показва, че някой дух от невидимия свят иска да драсне клечка кибрит.

          Казвате: ние искаме да бъдем чисти, да не страдаме. Представете си че имате една хубава книга, със скъпа, красива подвързия. Вие искате да я четете, но тя казва-, не искам да ме пипа никой. Искам да остана чиста, свята, каквато съм. затова не позволявам да ме пипат. – И това може. Тази книга иде запази чистотата си, но никой няма да я търси. Щом една книга е за четене, тя все ще се нацапа, но поне разумно да се цапа. Тя ще изгуби чистотата си,но в нея ще се вложи нещо разумно. Ако хиляди хора могат да четат от една разумно нацапана книга, те ще видят как Божиите дела се прославят. Мине един човек покрай тебе, отвори книгата ти, чете. Мине втори, чете. Мине трети, четвърти, пети, всички четат, интересуват се от тази книга. Най-после и ти казваш: чакай да видя, какво интересно има в моята книга. Отваряш книгата си, започваш да четеш, и ти се интересуваш от нея. Ще четеш и ще изучаваш собствената си книга и ще кажеш: колко хубави работи имало в моята книга!

          Казвам: иска ли човек да намери истината, нека чете и изучава себе си. Този е начинът,по който истината може да се намери. Мнозина търсят истината вън от себе си, но не я намират.Други искат да намерят истината по пътя на чистотата, но и така не я намират. Не търсете чистота в себе си. Само Бог е чист.

          Всички искат да знаят какво нещо е истината. Много неща могат да се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за да може човек да я възприеме в нейната абсолютност. Съвременните хора не могат да възприемат истината, защото умовете им са заети с ред странични въпроси. Те не са свободни още. Има неща от които трябва да се освободят.

          Нека остане у вас мисълта, че светът е велико училище, създадено за хората, както и за всички живи същества, да учат. Вън от тази идея нищо не ви трябва. Светът е велико училище, в което сте дошли да учите. Всеки трябва да пази своята вътрешна свобода, да бъде вътрешно свободен, да не допуща в себе си никакви странични мисли. Станеш ли сутрин, веднага си кажи: Аз съм дошъл да нося доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Следователно, аз съм дошъл да донеса, да дам, но дошъл съм още и да възприема. Какво да възприема? Дошъл съм да възприема доброто, любовта, мъдростта, истината и правдата. Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние да те разубеди. Казваш: ами после какво ще стане с мене? - Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще стават с тебе. Смисълът на сегашния живот е да се освободи човек от непотребното и да се натовари с онова, което му дава сила, мощ, да расте и да се развива. Дойдат ли хората до тия сили, те ще дойдат и до новата култура.

          Вие трябва да се стремите към доброто в света - нищо повече. Що се отнася до страданията и до подобните на тях, те са временни неща. Те се явяват и изчезват, те са изключителни положения. Защо и за какво съществуват, днес вие не можете да си отговорите. Един ден, когато завършите развитието си на земята, ще дойде при вас един от видните професори и ще ви разходи по всички светове, ще ви разкаже причините за всички страдания и спънки в живота ви. Тогава вие ще се посмеете на себе си, и ще благодарите на Бога, че благополучно сте минали всичко.

          И тъй, основната мисъл, която трябва да държите в ума си е, че човек е дошъл на земята във велико училище, да учи. Той трябва да стане силен, да се освободи, да носи в себе си силите на доброто, на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на знанието. Който носи тия сили в себе си, той е истински човек.

          Резюме от беседа на Учителя, държана на 7 август 1932 год. на Седемте рилски езера

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...