Jump to content
Ани

Мария Казакова (1852-1908)

Recommended Posts

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

________________________________________________________________________________

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото.

________________________________________________________________________________

МАРИЯ КАЗАКОВА

1852 -1908

Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка.

Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия.

Мария Казакова загубила съпруга си твърде млада. Останала сама, тя решила да посвети живота си на обществено служение и благотворителна дейност. В къщата й често се е събирал елитът на Търново. На някои от тези срещи са се извършвали спиритически сеанси, които са били новост в духовния живот на това време.

Обществената дейност на Мария Казакова е била доста активна. Тя е откликвала на всяка несправедливост. По различни поводи е изпращала послания на руския император, на турския султан и на други държавници, внушавайки им да въведат една по-висша справедливост, за която тя е радеела.

Sila_i_Jivot_1995_1_2_11.jpg?fbclid=IwAR

Мария Казакова с дъщеря си

Мария Казакова е разпространявала и оскъдната по това време окултна и спиритическа литература - списание “виделина", изданията на Голов и др. С Учителя се е запознала около 1900 година.

В писмото си до П. Киров от 10. II. 1901 г. Учителят пише:

“Къде края на миналата година, една госпожа доста образована от гр. Търново ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.”

В друго свое писмо до същия от 30. V. 1902 г. Учителят отново пише за М. Казакова:

“В Търново срещнах една наша сестра и приятелка. Тя има много неща открити ней от Господа и чака за тяхното изпълнение.”

При пътуванията си Учителят често е отсядал в дома на М. Казакова, където се е срещнал с много свои бъдещи ученици.

В едно свое писмо от 16 септ.1904 година, М. Казакова пише до Дим. Голов за Учителя:

“Аз захванах вече да гледам на този човек със страхопочитание. Той е оръдие Божие. Неговата мисия е: да повдигне частно българския народ и въобще славянството.”

Останали са около 50 писма от Учителя до Мария Казакова. Първото е от 10. XII. 1900 година. Писано е от Нови Пазар, където тогава е живял баща му. То съдържа новата мисъл, която М. Казакова е търсила в живота си.

Нови Пазар

10 декември 1900 год.

Любезна Госпожо М. Казакова,

Вашето писмо от 1 декември приех, и четох с внимание всичко, което пишете.

Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.

Надявам се писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духа, там има свобода, такова душевно състояние е драгоценно.

Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по- отблизо с бъдещето, което ни очаква.

Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие в него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство. И когато настанаха усилните времена, Бог се яви на Мойсея във вид на говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие. “Изуй чехлите си”, казва “защото мястото на което стъпяш е свято”. Какви чудни думи! Какво велико значение!

“Моят ангел”, казва Господ “ще бъде с тебе. Не бой се, няма смърт за онези, които любя”. И Христос дава по-ясно и пълно съдържание като казва, че "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в него всички живеят”.

С влизането, обаче, в обетованата земя, която е символ на бъдещата култура, начина на Божието обещание се видоизменя. На някои от пророците Той им е говорил във вид на видение, както на Данаила и Изекила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. Но /с - бел. ред./ тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии се завърши предназначението на Стария Завет, който имаше за цел да ни подготви за един много по-съвършен /живот - бел. ред./.

Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новия Завет на евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият - животворящ Дух, слезнал от небето. И действително пред очите на душата ни, се разкрива един свят, от който пълчища от небесните воинства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. “Слаба во вишних Богу, и на земята мир, в човеците благоволение”. И право казва Христос: “Аз дойдох да свидетелствувам за Истината.” И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ, да се въплоти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче, Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в домът на нашия Небесен Баща има много жилища определени за нази. Има ли още място за съмнение? Не. Господ казва: “Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духа на Истината слезе да живее във вашите сърца, който аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко що съм ви казал.” И тъй действията днес на Духа Божий са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.

Виделината, която ни заобикаля е необорима! Пред нас стои Истината, която ни пита: Какво мислите за Христа? Чий син е? Да, Той е Божествения младенец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел да влезем в обятията на Божията Аюбов. Не, Господ не ни е забравил, но Той ни привлича с нишките на своята любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.

Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и да приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може чрез видения, чрез внушения, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.

Думата внушение, то е средство по което една мисъл да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания, ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръгът на нашата воля, когато иде по съгласие и вън от кръгът на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ за нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие, нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим от къде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание и по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображението на много предмети ний го приемаме в обратна форма.

Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду умът и сърцето ни. Защото образа на коя да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието, чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот приспособени към различни цели на вселената. Посредством умът, ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето, тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина за съждение: логичен, т.е. посредствен, и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Бог може да ни говори, то е сърцето.

Има три степени, по които душата минава, те са: физическо, умствено и духовно.

Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото - способностите, а в духовното - висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма. Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното течение на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не променя своята тяжест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворна сила. И право е казал Христос, че “не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза от устата Божии”.

Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.

Ако Бог е благоволил да ви посетя и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството по един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелстува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духа, който вее. Всички други неща са: средства, стъпала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към едного от нас. “Днес ако чуете гласа му”, казва Писанието, “не ожесточавайте сърцето си” т.е. ако Господ ви посети не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. “Не са ли те всички служебни духове провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение” /Евр. 1:14/

Бог е около нас навсякъде. “в Него живеем и се движим”, казва Павел.

За сега като завършвам до тук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпратите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят само нека имаме доброто сърце да търсим Истината. “Чистосърдечните ще видят Бога”.

При това помнете, че всичко на онези, които любят Господа, им съдействува за добро.

Господ да ви ръководи, просвещава според добрата си воля. Почвайте и свършвайте всичко в духа на молитвата, за да се ускори идването на Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата на всички.

С поздрав в Господа: П. К. Дънов

Мария Казакова не се ограничава с духовна дейност само в Търново. Тя е в непрекъсната кореспонденция със

свои съидейници от други градове. Към нея те също отправят своите писма. Така се поддържа една непрестанна духовна връзка. В писмото си до нея от 22 януари 1905 г. Петко Гумнеров се обръща така:

Драга сестро,

Това съобщение ни се даде от Господа чрез бр. Дънов на 19 того, сряда, вечерта в 10 часа в присъствието на мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров. Времето бе божествено - съвършено ясно и тихо.

Поздравяваме ви аз, Петко Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул. “Опълченска” N 70.

Съобщението да се чете само на Избраните ВЕРУЮЩИ и никому другиму.

Псалом 26:3-12, Псалом 37:8-17, Матея 8:16-33, Притчи 28:10.

Вам истината е позната. Ходете в тоя път, който ви е показан от мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот, тъй както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро.

Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята на вашия Господ, който бях мъртъв и сега съм жив. За вази аз съм определил да извършите много работа за мене. Работата - това е моето благословение за вас. Зная вий често се смущавате, често се обезсърчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене. Мен вие ще познаете по моите дела.

Този народ на вас гледа, вие сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците като ви гледат да прославят вашия Отец, който е горе на небето на Неговата воля е най-доброто в този свят и Нему като служите ще имате всички земни и небесни блага.

Мир да бъде с вас и всички ваши братя.

/Специалния подпис на Учителя/

Мария Казакова участвала в Годишните срещи на веригата - от 1903 до 1908 година. Заминала си на 56 год. Възраст, дълбоко убедена, че г-н П. Дънов е Лъч от Господния Дух.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×