Jump to content
Ани

Георги Томалевски (1897-1988)

Recommended Posts

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

___________________________________________________________________________________

В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

___________________________________________________________________________________

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

1897-1988

Sila_i_Jivot_1995_3_4_15.jpg?fbclid=IwAR

“Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове.

Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена.

Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ стрелец е изпъвал своя лък. Затуй аз непрекъснато гледам хоризонтите и диря пеещата стрела.

Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ връх на духа. Своята казън и своята радост нося в себе си. Моята надежда са звездите, и моят път се губи във вечността.”

Г. Томалевски, Автобиография Из “Зодиак”

Роден на 16 септември 1897 г в гр. Крушово. През 1903 г. след разгрома на Илинденското въстание семейството му се преселва в София. Завършва висше образование във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”. Последователно работи като учител в провинцията и като гимназиален директор в София.

Среща се с идеите на Учителя през студентските си години. От 1921 година е в постоянна близост с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас. Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество.

- Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ?

- Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и убият светлите стремежи на душата му. “Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи” - ще му кажат те. Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в Бога. Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото. Ако няма къде да отиде, той ще се отчае и ще размишлява да се самоубие или да се отдаде на разврат. Точно в такива моменти трябва да пази най-ревниво връзката си с Бога. Тогава той ще трябва да каже: “Този свят е направен заради мен.” Докато вярва в Бога, никой не може да го изключи. Може държавата, в която живее да го изгони, да го изключи от своите поданици, може да се случи и други народи да не го приемат, но и това няма никакво значение. Той ще търси непрестанно и ще намери народ, който ще го приеме. Ученикът не бива да се свързва само с едно място. Най-добре за него е там, където хората са склонни да приемат великите Божествени идеи.

- Може ли ученикът да се учи при всички условия на живота? До каква степен условията влияят за духовното развитие?

- Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свещта знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление.

- Учителю, ние сме още млади и затова трудно проумяваме Истината.

- Не мислете, че като остареете, ще станете по-умни. Човек трябва да бъде умен при всяка възраст. Ако като млади не посадите семенцето на Доброто, на разумното и възвишеното, как очаквате то да даде плод на старини? Запомнете: утре ще стане това, което е станало днес. Когато Учителите казват, че нещо ще стане в бъдеще, трябва да се разбира, че то е станало вече днес. Окултните сили на Доброто действат веднага.

Г. Томалевски е един от първите български есеисти. Неговото име е свързано със създаването и утвърждаването на есето като художествен жанр у нас. Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти.

Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето. Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“.

БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН

От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път...

Свещената лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта.

Звъняла ли е нявга тя?

О, колко майстори са опъвали тетиви нови. Колцина великани са изпявали в струните на човешкото сърце мелодиите на небето, а людете след туй отново са забравяли неземната мелодия, затънали в мрака на долината!... Едни от тях са се пробуждали и бавно отминавали по витата пътека към царството на тия - отдавна миналите преди тях.

Сега са пак разкъсани струните и чакат благословената ръка.

Долу в долината човекът опъва до скъсване своите мишци в тежката борба. Денят му е труден, а нощта кошмарна.

Дали ще се провидели!

Бащата на света е проводил своя пратеник, и белият конник лети вече по своя друм. Тия, които са приготвили душата си като дом, в който ще гостува той, дочуват понякога далечните му стъпки...

Над долината ще литне тихата мелодия от струните, които ще опъне неговата ръка. Тая долина сега е покрита с хладна мъгла. По ширните поля се чува злобен свист от запокитена стрела и вериги на тежко робство още дрънчат в студената нощ. Всички чакат утрото и зоват, както пред празник се чака камбанният звън.

Пратеникът идва. Ние го не чакаме в земна дреха. Направо в душите ни ще отседне той. Окото ни може би не ще го види, защото е обезверен умът, но ние ще го разумеем в сърцата си.

За тоя ден се готвят всички.

Блаженна ще бъде тая душа, която ще го приеме в утринния час. Блаженна ще бъде земята, в която ще стъпи ногата му. Полята ще се позлатят, житницата едва ще сбере хляба, а лозата ще отгледа тежки зърна.

Иде той - белият гостенин. В тихите нощи, в сънищата си, децата чуват далечните стъпки на белия кон!...

Г. Томалевски

из “Свещенната пътека”

Sila_i_Jivot_1995_3_4_16.jpg?fbclid=IwAR

Факсимиле

След 9 септември 1944г. Г. Томалевски е на работа в Министерството на просветата, а по-късно е директор на висшето образование и културните институти. Той е писател, но в него често проговаря и физикът и астрономът Томалевски.

В малката, но изпълнена с мъдри слова книжка “всекидневните чудеса” читателите се срещат с онова пренебрегнато в забързаното ни ежедневие знание, скрито в обикновените на вид неща от живота. Особена известност добива и книгата му “Астрономия за народа”, обичана и четена в най-широки кръгове.

ВОДАТА

Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи.

Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг.

Почти е невъзможно човек да обхване в своята размисъл огромното значение на водата. Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ.Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата.

Г. Томалевски

Из “всекидневните чудеса”

Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота.

Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др.

Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.

И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това. Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия.

Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.

РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ:

“Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”

РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ:

“Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл.

Г. Томалевски

Из “Беинса Дуно - Учител на

Бялото Братство в България”

Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония.

ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ

Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна.

За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели. Външните условия зависят от вътрешните условия. За изключителната важност на вътрешните условия животът ни дава безброй доказателства. Много велики дела, оставени като скъпо наследство на човешкия род, са извършени не винаги при добри условия. Възходът на науката, философията, изкуствата и ред други изобретени неща, които улесняват живота, не винаги са постигнати при добри условия. В историята на научното развитие на човека има цяла галерия мъченици. Някои от учените и прозрелите истината, са дали и живота си за това, което са обявили като вечна истина.

Труден и пълен с опасности и риск е бил пътя на успелите да достигнат върха на победата. А това е било възможно да стане, само защото духовно издигнатите люде, поетите, художниците, музикантите и всички творци са надвивали или най-малко пренебрегнали лошите условия обвзети и вдъхновени от любовта, копнежа и постоянството на волята.

 

Sila_i_Jivot_1995_3_4_17.jpg?fbclid=IwAR

Факсимиле

Има една тайна, която хората още не са проумяли. Волята не се усилва, не се превръща в непоклатима крепост от принудителното действие на друга воля, но грамадната й сила се пробужда от разумните мисли на човека и от възвишени и благородни чувства. На тази сила се подчиняват по един странен начин лошите условия и те почват да стават достатъчно добри, за извършването на едно благородно дело.

Задачата на ония люде по света, които наричат себе си ученици на великото Божествено учение, е да не се спират пред малките неудобства и да побеждават със своята любов като превръщат лошите условия в добри.

ВЪТРЕШНИЯТ УЧИТЕЛ

На земята между хората има хиляди и хиляди учители. Има учители на малките деца, които извършват високоблагородна задача, като им разкриват тайната на писмото и четенето, има учители за младите и други за възрастните люде, има духовни учители и наставници, но най-ценен от всички е Учителят, който човек открива у себе си.

От голямо значение е да се проумее същината на този проблем. Какво значи да станеш учител на себе си?

Ние получаваме непрекъснато нови информации за света сред който живеем. Някои от тях правят, а други не правят особено впечатление. Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват. Те остават по-продължителна и по- дълбока следа в нашето съзнание. Към тях у нас има повече свободни валенции. Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно.

Всеки от нас запомня между учителите си един, който му е направил най-силно впечатление и който го е спечелил. Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем. В харесването, във впечатляването и задържането образа на един учител, играе особена роля принципа на резонанса.

Приело е, откликнало е нещо у нас на онова, което ни е донесъл външният учител. Следователно, в един потенциален начин ние сме имали идеите на този учител у нас и преди да сме го срещнали.

Кои познаха Христа? - Които го имаха в себе си.

Мъдрецът казва: Не можете да познаете Абсолютното, ако не Го познаете в себе си.

Известно е, че издигнатите люде, знаменитите творци, които са оставили белег в аналите на човешката история, са били от тия, които са били учители на себе си. Те са така наречените "мислители". Това е така, защото не всеки човек, който мисли е "мислител".

Обикновено мъдро мислещите люде не се занимават с живота и постъпките на другите. Те винаги имат свои проблеми, свои задачи и свое лично усъвършенстване. С други думи, всички духовно издигнати човеци са намирали своя учител вътре в себе си.

Г. Томалевски

Из “Скъпоценни зрънца, избрани от Неговото Слово” /неизд./

Георги Томалевски наистина беше от добрите ученици, които учеха своите уроци при всички условия, и сам избра своя вътрешен Учител, за да Го последва във вечността.

 

 

 

Sila_i_Jivot_1995_3_4_18.jpg?fbclid=IwAR
Г. Томалевски с Учителя на Рила

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×