Jump to content

Съборите на Бялото братство


Recommended Posts

СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Изгрев, 10 ноември 1950 г.

Желая да ви кажа няколко думи за Търновските събори. Съборите на Бялото братство започват от 1900 година.

 

Учителя е свикал първия събор тази година във Варна. Там са се състояли следващите събори до 1909 година, включително, с изключение на един, който се е състоял в Бургас. От 1910 г. съборите се свикват във Велико Търново всяка година. През 1913 г. не е имало събор поради скорошния край на Балканската война. Също и през 1916, 1917 и 1918 г. не е имало събори поради Европейската война. През 1923 и 1924 г. не е имало събори. В 1925 г. се е състоял последният събор във Велико Търново. От 1926 г. съборите се преместват от Велико Търново в София Изгрева.

 

Броят на поканените на събора всяка година се увеличава. На първия събор са били поканени само трима души. След това броят на поканените всяка година расте и в 1912 г. на събора присъствуват 72 души от цяла България. От 1919 г. нататък на събора присъствуват хиляда души. Когато присъствуващите бяха малко, Учителя държеше беседите в салона във Велико Търново, а по-късно на двора, на открито.

 

Съборите са една духовна традиция на Бялото братство от векове и хилядолетия. Учителя каза, че съборът на Бялото братство от Слънчевата система става всяка година през втората половина на месец август. По тая причина и учениците на Бялото братство правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора на Бялото братство, да се получи отчасти и от учениците.

 

Какво нещо са съборите на учениците на Бялото братство? Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. Защото във време на съборите се чувства радост, светлина, лекота, спокойствие, вдъхновение. Защото през време на събора има висше присъствие присъствуват висши, напреднали същества. Тяхното присъствие се чувствува. Ето защо през време на събора човек се чувствува в известно състояние, като че ли живее в един друг, възвишен свят.

 

За Бялото братство се говори на много места в Библията. Много ясно се говори за него в Послание към евреите, 12 глава, ст. 22-24. В тези стихове се говори за хълма Сион, за града на Бога живаго, небесния Йерусалим, за безчетни ангели, за събора на първородните и пр. Учителя казва, че този пасаж най-добре излага подробности за Бялото братство, и навсякъде в Библията, където се говори за хълма Сион, на много места в Исайя и в други книги на Библията, това е все Бялото братство. Учителя казва, че има едно магнетично течение, което идва от Хималаите и минава през областта на Велико Търново. От Велико Търново се спускат няколко клона магнетични течения в разни посоки: един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към Айтоските върхове и по-нататък. Друг клон от Велико Търново отива при Света гора и т. н. Ето защо Велико Търново е мистичен център и ненапразно Учителя избра Търново за съборите.

 

Съборите в Търново се провеждаха в едни вили край града. Тая чиста атмосфера далеч няколко километра от града, беше приготвена за духовната работа на събора. Трябва да се знае, че преди 1000 години Търново е бил важен богомилски център даже се знае, че около вилите е имало богомилско селце.

 

В първите години съборът се свикваше на 19 август и продължаваше една седмица и повече. Свършваше на 25 август. Когато наближаваше датата на събора, образуваше се комитет, който да го организира. Специална квартирна комисия през първите години настаняваше гостите на квартира в частни къщи и по хотели, а по-късно във вилите или в палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилите и пр. Тук ще разкажа една интересна подробност.

 

Покривът на вилата беше повреден и трябваше да се поправи. Двама братя няколко дена преди събора се качиха да го поправят. Появи се тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата.

 

В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа. В другото време Учителя имаше частни срещи с присъствуващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху беседите, върху практическите задачи, дадени през време на събора, и си записваха по-важните мисли. Учители свикваха децата, присъствуващи на събора, на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъствуващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа.

 

Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр.

 

През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължи да говори.

 

По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството. Още от първите години Учителя казваше да се правят опити за комуни. Такъв опит, който продължи известно време, се направи в с. Арбанаси. Членовете на Арбанашката комуна се стараеха със своя живот да действуват благотворно на околните. Един брат от Арбанашката комуна отишъл веднъж за вода до изворите, откъдето голяма част от жителите вземали вода. Изворите били малко под селото. Докато той точел вода, един човек от съседната кръчма почнал да говори против Бялото братство. Той нарочно говорел високо поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата, но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата. Човекът останал изненадан и оттогава престанал да говори против Братството.

 

Ще разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да види какво ще правят осите. Те бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мислите им. А именно: те го молели да тури питата на мястото й. Той направил това. Изтъквам този факт, за да се види, че Учителя използувал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните.

 

В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за отношението на идеите на Бялото братство към научните проблеми.

 

По време на първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения, а сегашните гимнастически упражнил без музика се дадоха през време на събора в 1922 г. И оттогава се въведоха в цялото Братство. През същата тази година Учителя даде песента „фир-фюр-фен“. Той ни я изпя няколко пъти с движения. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на полянката, източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школата, то на същото място, дето учехме тази песен, Учителя изложи и основните принципи на школата.

 

Понеже Учителя държеше за живо общение между София и провинцията, то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им изпращат основните мисли на Учителя.

 

Ще завърша с няколко мисли от Учителя:

 

Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога. Човек отиде ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, дух и сила, за да се освободите от болести и противоречия в живота.

 

Силата на любовта в човека се определя от любовта му към Бога.

 

Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него.

 

Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? Който е придобил Любовта, той се нагърбва със задачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Дето мине Любовта, всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта е това, което превръща горчивото в сладко, омразата в любов, сиромашията в богатство, невежеството в знание, греха в добродетел, неправдата в правда, грешника в светия.

 

Когато говорим за любовта в човека, ние подразбираме присъствието на Бога. Влезе ли любовта в човека, той има всичко на разположение. Достатъчно е човек да възприеме в душата си Бога с любов, и да чувствува тази любов, за да победи смъртта. Усъмни ли се в любовта, смъртта взема надмощие над него и той умира. Спасението на хората е в мисълта. Като мисли право, човек едновременно люби. Като мисли и люби, човек има всичко на разположение. Живееш ли в любовта, за какъвто плод мислиш, такъв ще имаш. Ако мислиш да станеш музикант, музикант ще станеш. Ако мислиш да станеш философ, поет, учен, такъв ще станеш. Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта.

 

Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба както семенцата изникват от земята. Как можете да познаете дали някой ви обича? Който ви обича, той може да ви дигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата тояжка и веднага пред него ще се яви трапеза. Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива.

 

Какво изисква любовта от човека? Да обича всички, без те да знаят, да вярва във всички, без те да подозират. Кажете ли на човека, че го обичате, вие искате да ви плати нещо за това. Докато сте на земята, никой не трябва да знае за вашата любов.

 

Кого обичат в човека? Бога обичат. Кой е, който обича? Бог обича.

 

всеки човек на земята, който ви обича, е проводник или отражение на някое близко на вас същество от невидимия свят.

 

Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Всеки човек, добър или лош, е буква от Божествената азбука. Какво ще постигне ученикът, ако обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите двадесет не обича? Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всичко. Каже ли ви някой, че обича само един, ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора.

 

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат.

 

Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят. Те ще знаят последните новини от другия свят. Засега съобщенията с невидимия свят не са усъвършенствувани, вследствие на което тамошните жители мълчат.

 

Онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на шестата раса.

 

Искате ли работите ви да вървят добре, всяка сутрин, като станете от сън, турете ръцете на горната част на главата и кажете: „Господи, искам да Ти служа с всичкото си сърце, ум, душа и дух. “

 

Пожелавам ви всичко хубаво и светло.

 

Със сърдечен братски поздрав:

Ваш верен Б. Боев

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...