Jump to content

Божественият свят


Recommended Posts

БОЖЕСТВЕНИЯТ СВЯТ

Изгрев, 20 януари 1954 г.

Любезни брат,

 

Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на братска вечеря на Изгрева. Тези вечери са една красива традиция в живота на Братството. Някое братско семейство поканваше Учителя на вечеря и заедно с него поканваше доста братя и сестри. Всички поканени бяха радостни, че ще бъдат известно време в близост с Учителя и ще чуят красиви слова от него. Веднъж, през декември, сестра X. покани Учителя на такава вечеря, след която се изпяха няколко песни и започна разговор. По време на разговора Учителя каза между другото:

 

В Божествения порядък ти си доволен от това, което ти е дадено за днес, а пък ако искаш повече, да се осигуриш, това не е Божествен порядък.

 

Онзи свят го представят не както трябва. Това не може да се опише, не може да се представи, но има известни качества, които могат да се представят.

 

И този свят е красив. На един светия му е приятно да срещне грешник. Адът е вътре в човека. А дето представят ада с дяволи и куки, то е човешко изобретение. Душите, които си приличат, се привличат и образуват горе общество.

 

Земята е един пробен камък. В Божествения свят, в някой човек се крие някаква възможност за слабост. И там не може да се познае. Трябва да се изпрати на земята, за да се види какво се крие в него. И ако на земята не се пpoяви зле, тогава той е добър.

 

Господ е създал земята, а ние не я харесваме. Господ намира, че всичко, което е направил Той, е много добро. А ние намираме, че земята не е добра. Там е нашата погрешка.

 

Вие не правете грешката на онази учителка от Свищов: Един учител в Свищов се влюбил в една учителка и пратил свой ученик да й говори за него. Ученикът й говорил, но тя му казала:“Защо не ми говориш за себе си, а говориш все за онзи?“ И в края на краищата учителката се оженила за този ученик.

 

Превод: Човек се привързва към някои преходни форми, като забравя Онзи, Който го е обичал през цялата вечност.

 

Една красива мома защо иска красотата? Защо тя иска да бъде красива? За да влияе, за да поправи своите работи. Ако тя би употребила своята красота за общо добро, то е хубаво. Ние сега искаме да бъдем силни, учени, богати, но искаме това за себе си, за своя изгода, а не за другите. Там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си. Там е погрешката. А ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесения от Бога капитал е изпояден, а не е обработен.

 

Един брат попита за състоянието на човека след смъртта. Учителя каза:

 

Една майка в Чирпан се разболяла и три дена прекарала в пренесено състояние. И когато дошла на себе си, казала на сина си:“Слушай, синко, след един месец ще умра. Аз ходих на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умира. След това идва при сина си и му казва: “Слушай, да не плачеш да ме смущаваш. Ти трябва да се освободиш от партизанството и трябва да вършиш волята Божия. И да живееш добре.“ Някой е изчезнал от земята и вие мислите, че той е умрял. Жената търси мъжа си, не знае къде е, а той е при нея, от дясната й страна, и й говори, но тя не го вижда и не го чува.

 

На него му е мъчно, че не го виждат и не го чуват и предава мъката си на своите домашни. Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят: на доктор Миркович. На друг не казвам. При смъртта животът започва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата и оттам излиза. Има една. нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса, не може да се върне. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже, ако човек умре преждевременно, трябва да остане тука, докато се попълнят годините. Например, ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Ако остане 20 години тук, ще влезе в този, в онзи. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници.

 

Та човек да замине навреме. Това е развързано. Инак е вързано. Като се учи ученикът на земята и взема диплома, то отиването му на онзи свят е благословеше. А пък ако не се е учил на земята и не е взел диплома, тогава на онзи свят не може да работи.

 

Тука хората имат повече условия да се запознаят и да образуват връзки. В онзи свят всеки е доволен. Никой не се нуждае. В онзи. свят е една привилегия някой да ти поиска нещо. Може би в 20 30 години някой да ти поиска нещо. Кому ще помагаш? От невидимия свят слизат тук да помагат. Всички заминали приятели, доктор Миркович и други, са сега тук, на земята, и работят. Вие сте заобиколени от цял един свят от същества с разни степени на интелигентност. Пращат се същества от горе да слушкат.

 

Тук сте на пансион. То е най-хубавото училище. Колкото по-дълго време живее човек тук, да учи и да се радва. И ако го държат малко време, пак да се радва.

 

Един брат запита Учителя: “Вие ми казахте насън, че ще живея до 85-годишна възраст. Вярно ли е това?“

 

Ако живееш добре, ще живееш до 85 години, но ако не живееш добре, няма да живееш толкова.

 

Онзи и този свят са един и същ свят. Тук човек е в по-гъста материя и вижда по-малко. Хората, макар и да идат на онзи свят, пак трябва да се върнат на земята. Земята трябва да им даде дипломи, за да ги освободи. Има договор. И докато не го изживееш, не можеш да се освободиш. Стана въпрос за кармата. Учителя каза:

 

Във Варна имаше един подполковник Обрешков. Той разправи една опитност. Излиза през месец май със сина си и застрелва една гургулица. Лявото й краче увиснало. Не се минават и 20 минути и левият крак на сина му се наранява от неговата пушка. Подполковникът захвърля пушката и повече не отива на лов.

 

Един български офицер при атака на Каймак Чалан навлиза с ротата си в позициите на французите. Там видял една палатка, в която лежал ранен френски офицер. Френският офицер му показал портрета на жена си и децата си и той казал на войниците да го пренесат в неговата палатка, да го превържат и да му дадат да яде. След някое време ранили българския офицер и го пленили. Той изгубил съзнание и когато идва на себе си, разбира, че се намира се в една болница в Тулон, дето му дали голяма помощ по нареждане на главния френски комендант по препоръка на онзи ранен френски офицер.

 

Злото е в това, когато човек живее изключително само за себе си. И забравя да живее за другите.

 

Хората умират по единствената причина, че не се обичат. С безлюбието е влязла смъртта. Трябва да влезем в зоната на любовта, за да станем безсмъртни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към условията. А сега не може. Тогава ще можеш да се пренесеш, дето искаш. Най-хубавият порядък е Божественият. Тогава за човека ще има безкрайни възможности, които той не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е следната: Ще се усмихнеш, и всичко ще имаш. В Божествения свят най-напред трябва да изпратиш любовта. Щом я изпратиш, обичта непременно идва при тебе. Щом не я изпратиш, нищо не идва. Любовта доставя всичката храна на ума, сърцето и душата. Като имаш любов, ще спечелиш нещо. Най-хубавото нещо е да обичаш.

 

Ако обичаш някого и той те е възлюбил, ти ще оздравееш, ако си болен. Ако си бил глупав, ще поумнееш. Ако си бил лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. При любовта няма лъжа. Тогава имаш мир в ума си, в сърцето си и в душата си. Любовта е мощна сила. Онзи, който те люби, нищо не иска от тебе. Той се радва, че ти дава от любовта си. Любовта и обичта са Божествени процеси. Тогава се радваш, че любиш или обичаш. Любовта не е малка, но крушката, през която се проявява е малка. Например 200 или 300 свещи. Един човек, който представлява 200 или 300 свещи, казва:“Толкова мога да обичам“. Не че любовта е малка, но крушката е такава. Две неща ви трябват: да бъдете всички проводници на Божията Любов и на Божията обич. Нищо повече.

 

Изпяхме песента “Ти съзнавай, ти люби“ и“Аз мога да любя“.

 

Любовта е най-добрата ориентировка. Що е любовта? Внесеният капитал. Що е обичта? Изработеният капитал. Дървото на живота е любовта. В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда. Това, Божественото, привлича ангела към човека. Това, което не носи живот, не е Бог. Цветята обичат така, както един човек обича. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш, вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издавала по-силно ухание. И после пак влязло в розата.

 

(Настоящият разговор продължава в следващото писмо.)

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

BB_pisma_8.jpg

С Учителя в Мърчаево

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...