Благодарността

[Ани]

БЛАГОДАРНОСТТА

Изгрев, 5 април 1954 г.

Любезни брат,

 

Тук ще ви изложа един обеден разговор с Учителя. Обичаният ни Учител желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото те сближават учениците, те се чувстват като едно семейство. Така в тях се развива едно ново съзнание. Често на общите обеди изпявахме няколко песни и започваха интересни разговори. Отначало разговорът се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше висш идеен характер. На един от общите обеди Учителя каза между другото:

 

Вие правите едно отлично пътешествие във вселената. Какво има да се оплаквате? На един параход пътувате гратис. Гледате небето и земята. Като минавате някъде, почват да ви поздравяват с ракети: падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка: комета. Човек в разходките си по земята има с какво да се забавлява. Работата е забавление.

 

Станеш сутрин, слънцето изгряло за тебе. Звездите са излезли за тебе. Цветята са цъфнали за тебе. Какво искаш повече?

 

Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за малките работи. Че слънцето грее, че вятърът духа и пр. Ние не благодарим за това. В един момент съзнанието ти може да бъде будно. И в този именно момент ти трябва да благодариш.

 

Човек е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови. Ти ги отваряш и четеш. Без да ги отваряш, ги отпращай от себе си.

 

Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на земята, да се разхождате без пари. Ако речете да си плащате, само билета ви струва милиард. И то златни. Благодарете, че се разхождате по небето с цялата земя и с цялата Слънчева система. Да благодарим на Бога, че ни е пратил на земята. Да се благодари, то е най-хубавото нещо. За в бъдеще ще има по-хубави работи, с това няма да остане.

 

Всеки ден човек да благодари за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за здравето, че има подслон, за всичко да благодари. Благодарете, че Господ ви е дал условия да се развивате. Благодарете на Господа за малкото. Това малкото носи голямото. Този, който дава малкото, ще даде и голямото. Като си издържите изпита като Йона в утробата на кита, тогава ще отидете на работа. Благодарете на Бога, че сте в едно велико училище, където трябва да учите, и че сте в един свят, дето имате всички възможности.

 

Една сестра каза, че отива на село. Учителя каза:

 

Не се тревожи. Радвай се и се весели като дете. Живей като дете. Бог е промислил за тебе. Благодарете, че ви е пратил в една епоха с най-големи блага. Няма за какво да не сме благодарни на Бога. Ние живеем в един свят на изобилие. Признавам, че имам да давам на природата. Ще отида да се извиня на воловете за подметките. За да се отплатиш на воловете за носене на подметките, ще отидеш при някой вол, ще го потупаш и ще му кажеш:“Ще простите, че нося подметките ви.“ Той ще каже:“Няма нищо.“ всички волове са едно. Като съчувстваш на воловете, ти вече се изплащаш. Като ядеш круши, ябълки, ти влез в положението им, съзнай жертвата, благодари и съчувствай им. Това е достъпно за разбиране. Винаги трябва да съзнаваш, в този случай жертвата на дърветата, чиито плодове си изял.

 

Ядеш една слива, благодари на човека, който е посадил дървото. Благодари на Бога, Който е изпратил светлината. Благодари и на тези хора, които са станали причина този плод да дойде при тебе. За всяко зърно грозде което ядеш, трябва да благодариш.

 

Весели да бъдете, да гледате нагоре. Бог гледа от горе. Радвайте се на една круша, на тревата, на буболечката, на реката. Радвайте се, когато плачете. Казано е:“Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Тези условия къде ще ги намерите? На курорт сте тук, всички сте курортисти.

 

Радвайте се на един изгрев, на малко хлебец, на една чашка водица, на едни обуща. Дадат ти една книга, зарадвай се. Кажат ти една сладка дума, зарадвай се. А ти искаш нещо грандиозно, да ти дадат цялата земя. Какво ще я правиш? Има едно неразбиране.

 

Три пъти благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа.

 

Като дишаме въздуха, да казваме:“Благодаря Ти, Господи! Като ядеш, при всяка хапка да казваш:“Благодаря Ти, Господи.“ По този начин изразяваме любовта си към Бога. Човек, като стане сутрин и види, че слънцето изгрява, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, пак да се зарадва, да каже:“Иде някой гост.“ Като чуе, че птичките пеят, пак да се зарадва. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва да виждаш ясното небе, планините, някой хубав извор. Трябва признателност. Сутринта, като стане човек, да благодари на Бога, че му е дал това тяло да живее.

 

Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до слънцето, че сте благодарни за днешния ден. Един добър ден като този е незаменим. С пари не се купува. Съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново. През цялата вечност ще има да получавате и да учите. През целия ден прави това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта, като се върнеш, да си тих и спокоен, радостен и хармоничен.

 

Изпяхме няколко песни. Учителя каза:

 

Да благодарим на Онзи, Който е създал в нас органа на гласа. После да се радвате, че сте се събрали тук. Една сестра, като срещне друга, да каже:“Колко си се подмладила.“ Ако Бог ви даде хляб или круша, защо да не сте благодарни?

 

Щом имаш недоволство, щом се безпокоиш, ти си вече в човешкия порядък. Божественото никога не се безпокои. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само любовта стимулира хората. А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според вярата, надеждата и любовта, ти си недоволен.

 

Ти мислиш, че всякога ще ти бъде добре. Изпитанията ще дойдат. Като дойдат радостите, благодари на Бога. И като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал на света, ще се превърне в добро. Скръбта донася материал за радости. Радостта е придобитият материал, а скръбта е това, което е посято. Ще се придобие нещо. Идната година скръбта ще донесе радост. Благодари, че си болен, и пак се лекувай.

 

Като падне човек, да благодари. И като стане, пак да благодари. При най-големите страдания да кажеш: За добро е. За всичко казвай: За добро е. И ще видиш как работите ще се оправят. Най-голямото нещо е, когато си в най-големите противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характерът ти. Че ти не си сам. Хиляди и милиони души участвуват в мъчнотиите, в които ти се намираш. Но благодарността ти да не е механическа.

 

Милиарди благословения ви е дал Господ. И какво сте направили за Господа? Ние търсим някой да ни обича. Ябълките ни обичат. И казват:“Яжте ни колкото искате.“ Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва най-първо при най-неблагоприятните условия да са доволни.

 

Хиляди хора страдат около тебе и не им обръщаш внимание. Господ е допуснал да страдаш, за да обръщаш внимание на страданията на другите. Не се обезсърчавай. Не казвай:“От мене няма нищо да стане."Като благодариш на Бога за доброто, то расте. Като благодариш за страданията, те си отиват. Като не благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Това са четири закона в природата. Болният, като благодари, болестта си отива. Самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш.

 

Когато ангелът ти даде едно благо и ти си недоволен, той ще го намали. А щом си доволен, той ще ти даде повече. Това, за което благодариш, то расте и дава плод. А това, за което не благодариш, то се топи и най-после нищо не остава.

 

Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той се моли вече.

 

Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен. Всякога се учете да имате благодарно сърце. Преизобилно се праща храната за всички същества на земята. Обаче разпределението на храната не е правилно. Ако благодариш за доброто, което Бог ти е дал, ти ще се качиш по-горе.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

Разговор с Учителя в местността Ел Шадай след екскурзия на Витоша