Jump to content

Законите на Любовта


Recommended Posts

ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

Изгрев, 5 ноември 1956 г.

Любезни брат,

 

Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. След лекцията всички отидохме на полянката. Денят беше хубав. Небето беше чисто. Имахме красив слънчев изгрев. Тревата беше обсипана с милиони росни капки, които блестяха като скъпоценни камъни. Витоша беше позлатена от изгряващите слънчеви лъчи. Учителя погледна тази картина и каза:

 

Всеки хубав ден показва, че нещо хубаво се е казало в света. Ще се уреди, ще се уреди. Хубавите дни са за в бъдеще.

 

Изпълнихме паневритмията.След това всички се събрахме около Учителя и го поздравихме. Учителя каза:

 

Отсега нататък в света ще има изобилие. Като дойде любовта, ще има изобилие.

 

За да обичаш, трябва да влезеш със своето съзнание в причинния свят. Каквато и канализация да имаш, трябва да я свържеш с Първия извор, за да протече вода. Иначе тази канализация е безпредметна. Щом човек възстанови отношенията си с Първата причина, едновременно с това той възстановява отношението си и със своите ближни.

 

Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете любовта Му на другите. Има два закона:

 

Когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мене. А когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога.

 

Ако двама не се обичат, ще умрат. Като обичаш, другите хора, ти им даваш живот чрез своята любов, но тази любов по-рано ще внесе всички блага в тебе и после ще внесе живот и всички блага и в другите, които обичаш.

 

Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек.

 

Една сестра от провинцията се оплакала, че никой не я обича. Едничката й погрешка е, че тя е чакала хората да я обичат. Законът е: като обичаш другите хора, ще те обикнат. Първо ти ще ги обичаш и после другите ще те обикнат.

 

Третият закон на любовта гласи: любов към себе си. Не смесвайте егоизма с израза „да обичаш себе си“. Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в тебе, да се прояви стремеж към усъвършенствуване.

 

Всеки човек си има едно малко прозрение за любовта. Някой път може човек да е посетен само за кратко време, после това състояние се загубва и човек говори, че е имал такова състояние.

 

Всеки човек все ще има един-два-три пъти прозрение за любовта. Понеже той не е готов за едно такова посещение, то не може да трае дълго време. И като си замине това състояние, човек се чуди и не може да си обясни как е дошло, не знае. И как си е заминало - и това не знае.

 

Това е посещение на Бога! Когато Бог посещава човека, любовта се проявява, понеже Бог е Любов.

 

В Любовта човек разбира що е Бог. Вън от любовта човек не може да си представи що е Бог.

 

При посещение на Любовта човек разбира как обича Бог. Тогава човек обича с велика любов цветята, дърветата, змиите, вълците, буболечките, грешните и праведните и много нови идеи нахлуват в него.

 

Няма пo-красив момент от посещението на Любовта. И тогава приемаш и живота. При Божествената Любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява тогава чрез човека. А при човешката любов не вземат участие всички. При Божествената Любов колективната любов на цялото битие се проявява чрез тебе. Чрез хората ще те обичат онези същества, които живеят на разните планети и слънца.

 

Всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник на любовта на близки вам същества от невидимия свят. Онези, които истински ни обичат, са горе на Небето, отдето изливат своята любов към нас направо или чрез някои хора.

 

Всички ходите и търсите любовта навсякъде. Там е вашето заблуждение. Тя е във вас. Любовта е сила, която носиш със себе си. Ако чакаш сега да дойде в тебе, то е загубена работа. Вие всички сте богати.

 

Сега вие искате високи степени. Почнете от долните степени. В състоянието, в което сте, какво трябва да правите, за да продължите пътя? Например днес колцина от вас какви размишления, какви молитви сте правили?

 

Любовта ти трябва да издържи на изпитите. Например онзи, когото обичаш, ти казва: „Я си върви, я си гледай работата, мене ме освободи.“ Това е един изпит, който трябва да издържиш. Като поставят на изпит любовта ти, тя почва да се огъва.

 

Като продължават да те обичат някои, когато си отхвърлен от обществото или си осиромашал, те са издържали изпита на любовта. Когато обичаш някого и откриеш слабости и погрешки в него и не отпадне любовта ти, ти си издържал изпита на любовта. Когато онзи, когото обичаш, не се отнесе внимателно към тебе и ти не отпаднеш в любовта си, ти си издържал изпита на любовта.

 

Ще знаете, че вашата любов ще мине през всевъзможни изпитания и вие трябва да бъдете силни, за да издържите.

 

Когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Господ те обича. Ако разбереш това, ти си силен.

 

Не се меси в любовта на другите, не противодействувай на любовта.

 

Хората не вървят по Божията воля и Бог съжалява, че те ще дойдат до страдания, понеже влизат в стълкновение с Бога.

 

Любовта на Бога е неизменна и ако казваме: „Гняв Божи“, ние разбираме съвсем друго, а именно следното: С неспазване на Божествените закони човек става неспособен да се развива, да възприема Божиите блага и изпада в страдание. Или да си послужа с едно сравнение: грехът образува облаци около човека и той става неспособен да възприема слънчевите лъчи.

 

Когато има противодействие срещу любовта, тя минава и руши всичко. Махнете крановете по отношение на любовта. Любовта не обича препятствия. Тези норми не. са за света. Те са за посветените. Светът нека си върви със своите кранове.

 

Когато Бог заобича чрез тебе, когато Бог проектира едно чувство чрез тебе, горко ти, ако искаш да го спреш. То ще пробие бента, ще си излезе и ще те разруши. То е сила, буря.

 

Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов. Това е новото учение, което сте забравили. Имате много да се учите в любовта. Един човек, който обича, не го спъвай. Който се е опитвал да ограничава любовта в себе си или в другите, си е създавал най-големите страдания. Най-малкото ограничение на любовта внася отрова в човека. Да ограничавате любовта, това значи да ограничавате Богц в себе си.

 

В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза:

 

Ревността е извън любовта. Ревността не е нищо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при любовта, са теории за падналите ангели. Вие развивате техните теории.

 

При сегашното знание има ревност, понеже мислиш, че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност?

 

Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата.

 

У всички насекоми и у всички други животни има ревност. Ревността се е появила, преди да се е явил човека в тази си форма. Ревността е най-ниската степен на умственото развитие, понеже вече правиш разлика между едното и другото.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...