Красотата на живота

[Ани]

КРАСОТАТА НА ЖИВОТА

Изгрев, 15 февруари 1957 г.

Любезни брат,

 

Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. Един брат го посети на ул.“Опълченска“ 66. Това беше в първите години преди обзавеждането на Изгрева. Учителя го прие горе в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно той приемаше в предната малка стаичка, съседна на първата.

 

Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението. По време на разговора Учителя каза:

 

Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата. Тя не е мъртва машина, механизъм.

 

Злонамерени лица преследвали един млад момък. Една мома спуща от горния етаж въже. По въжето младежът влиза горе в къщата и се спасява. Трябва да имаш тил. Това са разумни същества горе, които ти помагат. И ако те ти помагат, всичко става. Иначе нищо не става.

 

Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път си скръбен, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ти и да ти бъде приятно.

 

Земният живот е съграден от големи противоречия. Например приятна ти е топлината на въглищата, но тях преди хиляди години ги е направила природата. Тъй че природата прави много неща, за да бъдат хората щастливи.

 

От духовния свят всякога се притичват и ни избавят от много неприятности. Човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще има нужда от слънце, дървета, вода и пр.

 

Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували. Мислите, които идат в тебе, други са ги създали. Днешният ден е устроен от нашите приятели. Ти имаш богатство - отличен ум, отлично сърце, отлично тяло. Употреби това богатство.

 

В природата всичко не ни се дава изведнъж. Дават ни се малки условия, за да прави човек усилия. Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората. За да не стане това, трябва да му липсва нещо. Вие искате да не ви липсва нищо. Но тогава ще бъдете нещастни хора. Ако влезеш в хармония с природата, с разумните същества, ще ти се помогне. Някой, който е хармонизиран с тебе, ще ти донесе прясна пита и гърне с боб. Ако си в хармония с природата, ще дойде точно навреме. Това може да опитате.

 

Ако ние работим за любовта, то всичко, което е навременно, ще дойде. Има неща, които не са потребни, или не са навременни. Някои неща могат да станат може би след няколко хиляди години, някои след една година, някои след 10 години, след 15 години, след 22 години.

 

Човек, който върви по Божествения път, никой не може да го спъне. Немислимо е да го спънат. Но докато се убеди човек, докато добие една разумна опитност. Страдаме, защото сме заети с много материални работи. Ако човек внимава на Божествената мисъл, то 75% от нещастията му щяха да се премахнат. И само 25 % щяха да останат. Има неща неизбежни.

 

Бог е промислил, а ние търсим сега Той да промисля. Трябва правилно разбиране. Хората казват: „Какво ще стане с нас?“ Че птичките в гората, червеите кой ги храни?

 

Щом Бог обръща внимание на червеите, ще обърне внимание и на тебе.

 

Хубостта на живота е в това да знае, че има някой, който мисли за него. Какви ли не премеждия преминават през главата на човека! Ако човека не го пази Бог, той не би устоял. Всичко е предвидено от Господа. Онази сила, която е създала цялата вселена, не е оставила човечеството сам 6. Има един закон, който работи, но не така, както ние мислим. На всяка стъпка има промисъл. Но хората не виждат. Не с човешки усилия стават нещата. Тези морета, океани и пр. Все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим. Хората вървят по старому и не оставят Божествения промисъл да се проявява. Хайде ще кажем, че цветята в градината човек ги обработва, но онези, които са в планината? Значи има кой да се грижи, значи има промисъл.

 

Хората постоянно получават подаръци: храната, зрението, езикът са блага. Ние всички живеем с Божиите блага.

 

Няма нищо, което да се случи на човека и за което да не е предупреден. Вяра, вяра трябва. Както у децата. Казано е: ,Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Божието царство. “ А хората могат да бъдат като старите.

 

Някой път Господ те е оставил. Той е пак при тебе и като те види, че падаш, ще те хване. При слизане от планината може да има хиляди опасности от падане и пр. Изложен си на хиляди опасности, но нещо те пази.

 

Един човек идва при мен с някаква болест, но тази болест е повод той да дойде. Аз ще му покажа каква промяна трябва да стане в неговата душа, за да се свърже с Бога.

 

Един беден човек обикалял света, вярвал в хората, вярвал в Бога. Пристигнал в един град. Всички други, които са пристигали в този град, били посрещнати, приели ги.

 

Той останал. Тук попитал, там попитал, казали му: „Няма място за тебе.“ Той казал: „Господи, изоставен съм от всички. “ Един млад човек го бутнал по рамото и го попитал:

 

- Какво има?

 

- Никой не ме приема в този град.

 

Онзи бил с високо положение, качил го на един файтон, завел го у дома си, дал му един апартамент и му казал:

 

- Тука можеш да стоиш колкото искаш.

 

Бедният казал:

 

- Много добри хора има тук.

 

Момъкът отвърнал:

 

- Не, тук с мене Бог живее.

 

Когато хората оставят човека, тогава Бог работи за него.

 

Природата е пълна с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него.

 

Братът попита: „Що е благодат?“

 

Учителя каза:

 

Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат.

 

Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне. Веднага бурята спряла. Като стигнал в селото, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев