Jump to content

В реалността на Божествения живот


Recommended Posts

В РЕАЛНОСТТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Изгрев, 28 септември 1957 г.

Обични брат,

 

В ранна пролет направихме една екскурзия на Ел Шадай, на Витоша. След паневритмията почна разговор. В разговора Учителя каза:

 

Търсете Бога в любовта. Търсете Бога в мъдростта. Търсете Бога в истината. Търсете Бога в живота. Търсете Го в знанието. Търсете Го в свободата. Търсете Го в добродетелта.

 

Хората могат да имат хиляди стремежи, могат да имат различно верую, но е важно следното: тяхното верую, техният стремеж да бъде към Бога. Щом едно верую води към Бога, то е добро. Заглъхне ли този стремеж, човек се обезличава. Щом човек има стремеж към Бога, то Духът има стремеж към човека.

 

Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава. Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък. Докато носиш Божественото, ти си ценен. Щом престанеш да го носиш, ти си кимвал що дрънка. Думите: „Мисли за водата, която тече надолу“ значат: „Мисли за живота, който иде от Бога и слиза долу в човека“.

 

Търси опорна точка, която при всички промени остава в едно и също положение. Аз наричам това Божествена опора на живота. Щом стъпиш там, веднага се изменя цялото ти състояние, в тебе протичат мощни сили, ти всичко искаш. Но щом малко се изместиш от това положение, всичко се изменя.

 

Трябва да възстановим първоначалните отношения, които сме имали с невидимия свят, или с други думи казано: с онзи Разумен свят, от който зависи човешкото щастие. Онова, което дава смисъла на живота, то е присъствието на Бога.

 

Силата на човека зависи от Божествената идея, която той има в себе си. Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща.

 

Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги.

 

Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене. Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си.

 

Има две крайности: Някой може да каже, че нищо не може да направи. По отношение на моята личност аз мога да направя малки работи, ограничен съм, но по отношение на Бога, Който живее в мене, Той може да направи всичко. Той може да направи когато иска и каквото иска. Големите работи ще оставя на Бога, Който е в мене,. Той да ги направи, и то когато иска.

 

Дай ход на най-малката Божествена мисъл, на най- малкото Божествено желание, на най-малката Божествена постъпка.

 

Човек постоянно трябва да държи връзка с разумния свят, за да възприема и да се ориентира.

 

При връзка с Бога Неговото състояние се предава на вас. Единственото съвършено същество е Бог и ние даже като помислим за Бога, Неговото състояние се предава на нас.

 

Един страх се позволява - страхът да не се прекъсва връзката с Любовта, с Бога. Друг страх човек не трябва да има.

 

Законът е следният: Човек, докато е свързан с Божествения живот, той мисли. Този живот ражда мисълта. Божественият живот движи нашата мисъл, създава нашата мисъл.

 

Не е важно какво мнение имам аз за себе си, но е важно какво мнение има Бог за мене и какво мнение имам аз за Бога.

 

Под Бог разбирам най-красивото, най-хубавото в света. То е великото в света. Всеки, който не се приближава към великото в света, губи. И който губи, той се излага на големи страдания.

 

Кога човек изгубва красотата? Когато се е отдалечил от Божественото. Тогава човек става грозен, недоволен, нищо красиво, нищо хубаво няма в него. Та трябва всички да се стремим да запазим Божественото в себе си. То няма да се скъса, но колкото повече се отдалечава, толкова нашите страдания се увеличават. И колкото Божественото се приближава, толкова страданията ни ще се намаляват. Ако човек върви по Божествения път, той от ден на ден ще става по-красив.

 

Аз имам друга дума за Бога. Когато произнеса тази дума, в мен става такова нещо, каквото е изгряването на слънцето, каквото е подемът в месец май. Когато произнесеш това име, всичко се отваря в тебе и ти придобиваш сила, за да работиш.

 

Излизайте сутрин рано на пролет, когато природата се пробужда, за да чуете тихия говор на Бога. Прекарвай те тогава в размишление и ще чуете тиха мелодия, която се разлива в природата, и ще чуете тихия глас на Бога във ветреца, който духа.

 

Отворете умовете си и сърцата си към Бога и към ангелите и Господ ще дойде при вас. Пред вас се открива велико бъдеще. Работете! Постоянствувайте в своя път и не губете надежда. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят няма старост, а вечно подмладяване. Когато човек почне да мисли за Бога, той всякога се обновява.

 

Като скъсате една нишка, нали я връзвате? Но има един начин, като вържеш скъсаната нишка, да не се познава, че е вързана. Във време на мъчнотии ще познаеш Бога. Казано е: „Ще ме призовеш в ден скръбен“. Дойде ти някоя голяма мъчнотия. Призови Господа. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се справите с мъчнотиите си.

 

Не вярата, а Любовта е, която свързва хората с Бога. Аз считам Любовта като първата буква, която ни показва пътя към Бога. Няма по-светъл път от този. Ако пиеш вода и мислиш, че Господ не е във водата, ти си нещастен човек. Ако срещнеш един приятел и мислиш, че Господ не е в приятеля ти, ти си нещастен човек.

 

Бог присъствува във въздуха. Това, което дишаш, и това, което те освобождава, това е Бог. Бог е във водата? Бог е в храната. Бог е в светлината. Ако търсиш Бога в светлината, във въздуха, във водата, в храната, ще Го намериш. В лицето на човека да виждаш образа на Бога.

 

Две неща ви трябват: да познавате реалността в света. Това е Бог, Който живее във вашата душа. И да пазите Неговата дума във вашия дух. И ако вие опитате тези две неща, ще забележите, че от днес нататък вашата съдба ще се измени. Единствената цел да бъде да познаваш Бога. Щом Го познаваш, ще се въдвори хармония в тебе.

 

Щом отправя ума си към Бога, идва светлината. При връзка с Бога Той ни учи как да живеем. Единственото същество, което може да ни научи как да живеем, това е Бог.

 

Когато почнеш да мислиш за някой лош човек, свързваш се с него и веднага ще се смени твоето състояние, ще придобиеш неговото настроение. Същият закон важи и за Бога. Щом отправиш своята мисъл към Бога, ще стане една промяна в тебе, ще дойде отнякъде нещо, което ще смени твоето разположение. Докато ти се безпокоиш в живота си за това-онова, ти не си в реалността, ти си в сянката на живота. Когато си в съприкосновение с реалността, ти усещаш в себе си едно благо чувство, една мекота, спокойствие.

 

Ако искаш да познаеш любовта на ангелите, трябва да държиш в ума си един ангел. Ако искаш да познаеш любовта на Бога, трябва да държиш в ума си Бога.

 

Като познаеш Бога, ти не можеш да бъдеш обикновен човек, да те блазнят дребнавостите на живота. От тебе ще лъха живот, без да знаеш. Не може да има между хората истинска любов, докато няма това състояние.

 

Когато загубиш съзнанието за единството, когато изгубиш връзката с центъра, тогава изгубваш силата.

 

Ти всякога можеш да вържеш злото. Кога? Когато станеш едно с Бога. Когато не си едно с Бога, тъмни духове ще те вържат. А пък като станеш едно с Бога, ти ги връзваш и си свободен. Един въпрос. Как ще станеш едно с Бога? - Едно с Бога значи да работиш за Бога.

 

Като мислим за Бога, ние сме в една област на свободата.

 

Никой няма сила, която да може да ни спъне, когато живеем в Бога. Така седи въпросът. Трябва да се проникнеш от тази мисъл. Като живеем по Бога, като вършим волята Му, всички спорове и недоразумения ще ги уредим лесно. Човек трябва да се освободи от човешките мисли, чувства и постъпки, за да може да възприеме Божественото. Ако не носим Божественото, тогава ще бъдем натоварени с човешки работи, с вехтории, които нищо не струват.

 

Не се занимавайте с лошите работи, понеже така прекъсвате общението с Бога и ще изгубите вечния живот.

 

Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Него, почерняваш, потъмняваш и най-сетне не знаеш къде ще отидеш.

 

Божествените неща никога не произвеждат раздвояване в съзнанието. Там всякога има мир. Там, дето има раздвояване, това не произтича от чисто Божествения живот; има други причини, намесени отвън.

 

Ако държим за Божественото, страданията ще бъдат малки като просено зърно. Ако пък се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги виждали. Знаете ли какво страшно нещо е, когато Господ напусне човека? Мирът е качество на Бога. Щом Бог е вътре в човека, човек има мир.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...