Jump to content

Живот, посветен на Бога


Recommended Posts

ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА БОГА

Изгрев, 12 януари 1951 г.

Любезни брат,

 

Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни дървета правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършването на паневритмията всички се приближаваме към Учителя, поздравяваме го с новия ден. Заобикаляме го и непринудено започва разговор както винаги след паневритмията.

 

По едно време Учителя каза:

 

Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът, да сте готови.

 

Една сестра каза: „Много ви благодарим Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - да си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.“

 

Учителя каза:

 

Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните.

 

След това разговорът премина на друга тема. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Сред разговора Учителя каза:

 

Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мене? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е най-доброто средство за сближаване с мен.

 

Един брат попита: „Учителю, вие толкова говорите за вярата. Каква трябва да бъде тя?“

 

Учителя отговори:

 

- Детинска.

 

И после продължи:

 

Ние тук се печем на слънцето. Знаете ли колко е спечелил всеки от вас, като е огряван така един час от слънчевите лъчи? Той е спечелил за един час такова богатство, което е равно на една кола, натоварена догоре със злато на кюлчета.

 

Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Той отиде в гостната стая, където ги прие. След като прие още няколко души, той се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева.

 

Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше изпод пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно около Учителя се събраха доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри-музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което той свиреше. По едно време Учителя почна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъствуващи. Музикантите бяха успели да я нотират. Това е един от начините, по които се създаваха новите песни на Братството.

 

След това започна интересен разговор върху музиката. Учителя каза:

 

Някой иска да развие гласа си. Знаете ли как може да направи това? При пеене да си представи живо, че пред него са гениите на музиката. И когато той живо си ги представи при пеене, то гласът му коренно се изменя, той се изпълва с вдъхновение и пее по съвсем нов начин. Как се обяснява това? - Той е направил вътрешна връзка с тези гении. И техните музикални сили се приемат и предават чрез него. Но като казвам музикални гении, не разбирам хора, а същества от невидимия свят.

 

България сега е страна, където се твори новата музика. Откак почна в България да се усилва музикалност- та, небето почна да става синьо като италианското.

 

Обедът отдавна беше готов. Всички в столовата очакваха идването на Учителя. Той редовно идваше на общите обеди. Държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближаване между всички ни. Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: За него изпейте една песен.

 

След свършване на обеда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с вас, но не сега, а след като си починете горе.“

 

Учителя му отговори:

 

- Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата.

 

Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея, той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза:

 

Всеки ден размишлявайте по 10 минути върху думите „Бог е Любов“. Това ще ви ползува. При всяка мисъл за Бога човек получава нещо.

 

След като направи една обиколка на поляната, Учителя се върна, взе една лейка от склада, напълни я с вода и почна да полива зеленчуците. Мнозина братя и сестри, като видяха това, го последваха, взеха лейки и почнаха да поливат. Учителя постъпваше по този начин. Той никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и после мнозина го последваха. Някой път вземаше мотиката и отиваше да прекопава зеленчуците.

 

Почна да се мръква. Учителя каза да запалим големите лампи на полянката. Тя се освети като ден. И там се събра целият Изгрев. Заедно с Учителя почнахме новите упражнения, които не всички владееха добре, а именно Слънчевите лъчи и Пентаграма. Слънчевите лъчи минаха през няколко форми, докато дойдат до окончателния си вид. Нямаше дванадесет лъча, насочени към един център, но имаше само няколко лъча успоредни, които се движеха в права линия напред и назад. След като изучиха добре движенията в този опростен вид, Учителя даде дванадесетте лъча, насочени към един център, и един външен кръг около тях. Тъй че всичко се оформи постепенно. До късно играхме тези упражнения на осветената полянка. Всичко имаше приказен вид. Тъй се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото.

 

През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта запалва лампата и работи. Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото.

 

Красив пример за един живот, посветен през деня и през нощта в работа за Бога.

 

Пожелавам ви всичко хубаво и светло!

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...