Христос

[Ани]

Христос

„Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил.” Под „Мойсей” в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем.” Това е новото в света. Мойсей представя старият порядък в света, който всички знаем, Христос е новото, което иде в света и което не знаем.

 

36 хиляди обещания имат евреите от Бога, че ще ги направи велики. Те не разбраха Божия закон и досега още страдат. Като дойде Христос да приемат Любовта, не я приеха. И досега, 2 хиляди години оттогава, евреите казват, че Христос е донесъл най-голямото нещастие, най-голямото страдание, да ги гонят всичките хора.

 

И Христос беше подложен на същия изпит. Неговата възлюбена беше еврейският народ. Той искаше неговата възлюбена да се откаже от света, да приеме неговото учение, да тръгне заедно с него. Неговата възлюбена казва: „Ти по моя път ще тръгнеш!” И най-после неговата възлюблена какво направи? Предаде го на властта, разпъна го, изпратиха го. Казват: „Не е човек, с когото можеш да живееш и да се разбираш”. Питам: евреите станаха ли щастлив народ като разпънаха своя възлюблен? Не. Христос добре разреши въпроса. Каза на своята възлюбена: „Ако мислиш, че без Мене можеш да бъдеш щастлива, ще ти дам всичките условия”. Две хиляди години даде условия на своята възлюблена и сега Христос пита еврейския народ: как живее, щастлив ли е? Исторически не е ли така? Всеки един от вас разрешава много важен въпрос: човек трябва да се научи да обича - не да обича себе си, не да обича дома си, не да обича обществото, народа си, цялото човечество, но да обикне всичко онова, което Бог е създал. То е човекът.

 

Христос донесе в Себе си тази абсолютна доброта. Не като човек. Донесе една абсолютна справедливост. Туй, което някои наричат една слабост. Евреите искаха да ги освободи, да им донесе една физическа свобода. Христос казва: „Ако приемете Моето учение, ще станете първият народ, но ако не приемете Моето учение, хиляди години ще има да страдат вашите еврейски глави.” „Тъй ли? Ти не си националист.”

 

Един народ не е само в света, за да бъдат националисти. Че в какво седи национализмът? Човек трябва да бъде националист. Цялото човечество, всичките хора може да бъдат националисти, не само българите да бъдат националисти. Всичките народи трябва да бъдат националисти. Но нека видим какво ще ни донесе национализмът, тъй тясно, както го разбират. Националността трябва да я разбираме много широко. Онова, което Бог е турил, то е национално. Той турил националността като едно чувство във всеки един народ.

 

Мнозина вярват в идването на Христа и казват: „Като дойде Христос втори път на Земята...” Че Христос веднъж дойде на Земята. Какво научиха хората от него? Най-първо те го изпитаха дали може да търпи. Те казаха: „Чакай да видим дали си ти Христос, или не си”. Те го хванаха, и Христос им каза: „Съборете този храм и аз в три дена ще мога да го въздигна отново”. Той искаше да им каже, че този храм е Неговото тяло, което Той в три дена ще може да въздигне. Еврейските учени, еврейските равини разбираха това и казваха: „Чакай, ние ще те опитаме. Ние ще ти създадем такива изпитания, каквито не си помислил. Ти говориш, но недей много да говориш.” И те създадоха закон, според който го осъдиха. Те го разпънаха на кръста и му казваха: „Как, ще можеш ли в три дена да слезеш от кръста?” И после, когато Христос възкръсна, те отидоха при Пилата и му казаха: „Понеже Христос е излязъл от гроба, което и войниците са видели, идете да кажете, че учениците Му са взели тялото, за да не стане голям шум между народа, да повярват повече в Него. И ние ще уредим тази работа с пари.” Как ще си обясните това? Ако Христос не е възкръснал, в какво вярват тия 500 милиона души християни, които са готови да положат живота си за Христа?

 

Христос отваряше очи на слепи, възкресяваше мъртви и при това трябваше да бъде разпнат. На какво основание стана това? Христос казваше: „Този народ, между който дойдох да проповядвам, ще ме умори със своето безлюбие. Аз трябва да умра. Като умра, аз ще им покажа, че имам сила да възвърна живота си. Но след това не ще имам никаква връзка с тях.” Христос трябваше да умре, за да се освободи от влиянието на евреите. Всеки от вас трябва да умре, ако иска да се освободи от връзката си със света. Защо трябва да умираме? За да се освободим от сегашния свят на безлюбието. И като умрем, ще кажем: „Ние нямаме нищо общо с вас, сами носете своя товар”. Ако трябва да умрем, то е, за да се освободим от ограничителните условия на живота. И ако трябва да възкръснем, то е, за да покажем на света, че има само един Бог на Любовта, Спасител на човечеството, чрез Когото всичко можем да направим и всичко може да стане. Той ще ни спаси.

 

Всеки един недъг, придобит на физическото поле, оставя отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос. Макар Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали Го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора един ден да се повдигнат. Всичките добри хора в света, обърнатите евреи, ще се турят на туй място, да запълнят тази рана. Защото всички трябва да се пречистят, да се турят на неговата рана. Един ден и тия рани, които има и на краката, и на ръцете, и те трябва да се затворят. То е един процес и може би ще вземе хиляди години, докато се затворят, докато се излекуват. На Христа раните не са излекувани. То е силната страна на живота. Изисква се време, за да се изгладят много неща. Казва Писанието: „Бог ще изглади греховете ви”. Греховете може да се изгладят, като престанем да ги правим.

 

За евреите Христос беше голяма, запалена свещ, която осветяваше делата им. Като не искаха да знаят хората какво правят, те хванаха Христа и Го предадоха на смърт, за да изгасне запалената свещ, която Той носеше.

 

Мога да ви обясня научно, че омразата е потребна. Вземете един народ като еврейския. Евреите са толкова тесногръди, фанатици, жестоки. Аз не ги наричам такива, така ги описват в Библията. Тъй казва техният пророк, който е живял между тях. Явява се в еврейския народ един човек като Христа, с най-широки идеи, които обхващат целия свят. Как ще обясните това противоречие? Следователно хора с широки умове, с благородни сърца могат да се явят само в такъв народ. Вземете и гърците - между тях се яви Сократ, който също беше преследван от тях.

 

Значи в еврейския народ имаше материал, от който можеше да се създават най-благородните идеи. Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние, гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато целият космос се съгради, злото ще изчезне.

 

Къде отиде еврейството, когато дойде Христос? То стана тор. Сегашното християнство трябва да стане тор на Божественото учение, което иска да освободи хората от заблудите.

 

Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят и да заживеят нов живот, но те казваха: „Ние Мойсей познаваме, тебе не познаваме, ти искаш да образуваш секта”. Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик.

 

Питам: какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? Нищо, разпръснаха се по целия свят.

 

И когато Тит превзе Йерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60 хиляди души евреи на кръст. Тъй че пътят от Йерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда.

 

В природата съществува този закон: всеки народ, който убие представител на друг народ, понеже отнема телата им, после трябва да им даде нови, т.е. избитите трябва да се родят в този народ. Евреите, избити от германците, ще се родят в Германия и с това ще изменят коренно духа на германския народ.

 

Христос, като дойде между евреите, казва им: „Исках да ви помогна, но не Ме разбрахте” - и заплака. Сълзите на Христа не изразяваха слабост, но с това Той им казваше: „Както Аз плача, така ще плачете и вие”. Казвате: това е слабост! Не е слабост! Не е слабост! Истинският пророк, който говори на хората, трябва да им каже какво ще стане. Със сълзите си Христос казваше на евреите: „Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте Моето учение”.

 

Някои ми казват: „Учителю, в сърцето ми нещо плаче”. А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш и ще плачат всички около тебе. Всички онези, които не възприемат Любовта, всички онези, които не възприемат Мадростта, всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат и в деня, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост - „скръбта им ще се превърне на радост”. Дотогава ще изтекат девет категории сълзи.

 

Вие още нищо не сте видели - ще бъдете изложени на изпитания. Едва сте започнали с тях. В края на християнската епоха сте. Евреите минаха през изпитания и като ги минаха, влязоха в християнската епоха. Всички сега ще се изпитат и които минат в новата култура, те са устояли на изпитанията. И това, което ви говоря, ще бъде семето, което ще бъде посято. Всички вие, които искате да минете от християнската епоха в новата, през девет сита ще минете.

 

Всичките народи трябва да свършат работата, която им е определена. Евреите трябва да свършат работата си. Евреите трябва да станат запушалка на раната, която отвориха на Христа. Онази рана, която направиха, да влязат да я запушат - само така евреите ще поправят погрешката си.

 

Сега говорим за евреите и за българите. За другите народи друг път ще говорим. Евреите трябва да научат закона за Любовта. И българите трябва да научат закона на Любовта. Какво трябва да правят евреите? Да се приготвят да запушат тази рана. Като погледне Христос, че раната е запушена, ще им се простят прегрешенията. Да кажат: „Прости ни, че ние не приехме Любовта, която Ти ни донесе.” Българите да се не възмущават, че са в черния дроб, че са станали роби, че не са големи като германците, като англичаните. На Господа не Му трябват мамонти, следователно по-долнички, да му вършат работата.

 

„Търсете първо Царството Божие.” Казвам: ако си евреин, на раната на Христа ще бъдеш запушалка. Ако си българин, ще влезеш в стомаха на хората. Не като влезеш, да се разстройва стомахът. Като се разстрои стомахът, хората не могат да се обичат. Ако българите не помагат за храносмилането, те не могат да се обичат. Ако българите не помагат за храносмилането, те няма да свършат работата. Българите се обезсърчават. Другите народи сега се бият. Като поправят българите и евреите погрешката си, ще престанат да се бият. Когато хората започнат да се обичат, ще престане войната. Сега се бият, понеже българинът си е посръбнал. Българинът казва: „Да си пийнем малко винце!” Не му се позволява да пие винце. Само като се освободят от тежката работа, тогава може да пият сладко вино - не сега. (...) Когато на човека, работата, която Бог е дал, ние я свършим.