Числа

[Ани]

Числа

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22. Тия числа съставят цяло едно изкуство. Ако беше един кабалист евреин, щеше да каже, че вашето щастие зависи от числото 22. Всеки човек, който има числото 22, той е Израил. Никой народ не се спира на 22, но на 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31. Всеки човек, който има числото, 31, той е българин. Който има 30, той е французин. Тези числа, както са поставени, това е един ребус за вашето щастие. Ако знаете отношенията на тези числа, можете да направите всичките чудеса в света. Всичките последващи числа са в отношения, в зависимост от тях. Това са символи. Всяко число има свой смисъл. Ако знаеш как да съпоставиш това число във връзка с другите числа, ти може да произведеш какъвто резултат искаш. Резултатът всякога трябва да бъде едно съчетание на силите. Ако не знаеш как да ги съчетаеш, ти ще имаш един резултат дисхармоничен. Всички дисхармонични резултати действат зле върху човешката нервна система.

 

Онзи българин, който знае свойствата на числата до 31, той може да помогне на целия български народ и ще го изведе от всичките мъчнотии, които има. Но аз не съм срещал нито един българин, който да ги знае. В България няма българин, който знае свойствата на числата до 31. Даже не съм срещал българин, който знае числото 4, свойствата на квадрата. Цяла магия е там, тези числа да ги съпоставите. Неразбраните работи са гениални работи. Това, което разбирате, е в реда на нещата. В това, което не разбирате, там се крие всичкото - в неразбраните работи на природата. Това не е срамота. Не че не разбирате, но не знаете какъв е резултатът.

 

Това, дето се казва, че тоягата оправя всички работи, това се отнася до единицата. Единицата е създала всички други неща, тя е създала всички числа. Какво означава думата „тояга”? Тя не е българска дума. Тя означава онова, силното, мощното, творческият принцип. Евреите, вместо българската тояга, вместо единицата имат буквата йота. Тя мяза на една малка запетая.

 

Единицата представя Божественият принцип, който нито намалява, нито увеличава нещата. Те си остават каквито са. Значи 1 х 1 = 1; 2 х 1 = 2; 3 х 1 = 3. Обаче като умножите 2 х 2 = 4, т.е. като умножите две жени по две, ще получите четири. Двойката е единственото число, което умножено само на себе си и събрано със себе си, дава едно и също число: 2 + 2 = 4 и 2 х 2 = 4. Ето защо, когато българинът иска да каже, че даден факт е неоспорим, казва: „Това е като 2 + 2 = 4 или 2 X 2 = 4”.

 

Българинът - 10 стотинки дава, не му прави впечатление. Като му кажеш 20 стотинки, вижда му се много. Като мине 30-40 стотинки, пак дава, но 20 е много нещо. Изобщо, ако кажеш „двайсет”, много му се вижда, 20 за него е динамично число. Като дойде до 20, мисълта работи. При 10 не мисли и при 30 не мисли, като кажеш „двайсет”, много му се вижда, мисли. Ако искаш 10, дава, 20 не дава. Ако поискаш 20, казва: „Двайсет не давам! Трийсет давам, но 20 не давам.” Счита го фатално. Може да даде 21, но 20 не дава. Туй число за българите е динамично, както 13 в Европа. Ти не може да накараш някой да влезе в стая с номер 13 и затова там в хотелите ще намериш 12, 12 1/2, но 13 няма. Динамични мисли има. Една динамична мисъл не може да я спреш, тя иска разрешение. В живота има динамични мисли. Всеки трябва да ги употребява на място. Ако ти една динамична мисъл не я употребяваш на място, ще страдаш.

 

У българина има една особена черта: българинът за числото 2, 20, 200 има особено понятие. И прав е българинът. Като каже 20, той мисли много. Числото 2, това е основа, 3 е резултат в дадения случай. Българинът, като каже „двадесет лева”, в ума му стои идеята за голямо число. Той го мисли за повече от 30. Българинът предпочита да му дадеш 20 лева злато, отколкото 30. Аз да ви кажа защо предпочита 20 лева в злато, отколкото 30 книжни. Като каже 20, той мисли златни пари, а като каже 30, мисли книжни. 20 златни струват повече от 30 книжни. Ако искаш да ти направят една услуга, от кого ще избереш? От едно 5-годишно момиче или от една възрастна жена? Например, искаш да ти операт дрехите. Имате момиченце много хубаво, красиво, то представя числото 3. А онази, възрастната жена, представя числото 2. Кому предпочиташ ти да дадеш да ти опере дрехата? Българинът е умен, предпочита числото 2. Трите в ума на българина е нещо, което расте, то е в процес. Него българинът не може да разбере. Той е излязъл из положението на статистическите числа и е влязъл в положението на органическия свят. Числото 2 е мощно, две за него е голямо. Българинът под думата „две” разбира туй, което твори в света. Той казва: „Две реки, два града, две лозя.” Не казва „три лозя”, но казва „две лозя, но хубави”. Казва: „Да имаш две ниви!”

 

Има закон, според който едно страдание може да продължи 7 години, а според българите - 9 години. Те имат една народна песен, в която се казва: „Девет години болен лежах”. Минат ли 9 години, каквото страдание и да имате, от каквато и болест да лежите, всичко ще се прекрати. Какво ще кажете тогава за болния, който е лежал 38 години? Той е боледувал от разстройство на нервната система, а не от някоя органическа болест. Ако е въпрос за органическо заболяване, то не може да продължава 38 години. Нервното разстройство продължава много години и през това време болезненото състоянието ту се усилва, ту отслабва. Обаче невъзможно е човек да боледува 38 години при едно и също положение на болестта.

 

В света има причини, които определят всяка дейност. Хубавите цветя не може да търсите зимно време, защото зимата изразява числото 4, а ще ги търсите в определено време, определен сезон на годината, т.е. в числата 1 и 2. Ако търсите разни видове плодове, ще ги намерите в определено време през годината - в числото 3. За всички прояви в живота също има определено време. Българите имат право, като казват, че съществуват нещастни дни. То не е суеверие.