Окултно

[Ани]

Окултно

Няма народ, който да има толкова ясновидци, както българският.

 

В България има много ясновидци. Това е добър признак. Значи духовното действа в България.

 

Божият Дух говори на всеки човек, който има радио и се съобщава с разумния свят. Колкото по-добри хора има в един народ, толкова по-голямо благословение му се дава. Добрият човек е същевременно и добър пророк. Радвайте се, ако между вас има много пророци. България е богата с пророци и ясновидци. В който град или село отидете, все ще намерите поне един ясновидец. В селата има баби - пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им.

 

Запример, аз съм изследвал българина. Той от философия не се интересува, от поезия още не се интересува, но пък е крайно любознателен. Само като му говориш за късмет, проявява голям интерес. Не съм срещал изключения от това. Аз познавам един от българските философи - студен, хладнокръвен, като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гадаенето, и той се интересува. Като се гадае на някого по ръката и той си поглежда ръката, но тъй, че да не го видят. Казва: „Трябва да има нещо!” Щастието на човека, това е наука. Човек носи своето щастие със себе си. Той е забравил къде се крие неговото щастие.

 

Когато се ражда човек, всеки се интересува каква ще бъде неговата съдба. И българите се интересуват от съдбата на своите деца или от онова занятие, на което те ще се предадат. По тази причина те имат обичай, когато малкото дете проходи, да му месят питка, а заедно с това да поставят на една малка маса ножче, перо, монета и рало, и гледат към кое от тези четири неща детето ще пристъпи. Ако детето посегне към ножчето, военен ще стане; ако вземе перото, писател ще стане; ако вземе монетата, търговец ще стане; ако вземе ралото, земеделец ще стане. И в действителност този закон е верен. Щом се роди човек, той е хванал вече нещо. Докато не хване нещо, човек не може да се роди. Щом хване нещо, той вече се ражда.

 

Българинът много вярва в мерене. Той казва: „Мери човекът!” И сега почнаха да мерят хората. Има известни мерки, които показват здравословното състояние. Има известни числа на главата, които показват хубаво нещо - от този човек ще излезе нещо. При друг човек друга мярка има, показва, че няма нищо хубаво. И точно така е. Има хора, които си служат с тия мерки, и са цели ясновидци. Те гледат на ръката на един човек и казват: „Ти ще имаш две деца, едното дете ще умре, а другото ще остане”. И така става. На ръката е написано. Как така става? Но не всеки, което казва, става. Човекът ти казва и кога ще умреш - ще свършиш на 35 години. Ако и двете ти животни линии се прекъсват, той ти казва да се приготвиш, отсега започни да се приготвяш. Има други от тях, които ще ти покажат начина да измениш нещата. То не е фатално, може да измениш тази линия. Значи дядо ти, прадядо ти са живели един неестествен живот и ако измениш живота си, тези линии ще се съединят и ти ще избегнеш кризата, която очакваш. Ако ти измениш начина на живота си, ти веднага ще измениш и съдбата си. В това отношение, които сега минават за поругани, ще се оценят. Бъдещето е с тях. Имаш едно дете, ще повикаш един учен човек да ти каже здраво ли е детето, как трябва да се възпитава, какви лоши и добри черти има, на каква възраст трябва да се ожени, каква професия трябва да вземе. Всичко това трябва да го знаеш. А пък сега казваш: „Каквото Господ даде”. То е сегашното учение. А пък в живата природа не е така. В разумната природа там се знаят нещата. Всеки човек знае какво ще стане с него и му създава съответно възпитание. И този човек става точно такъв, какъвто е създаден.

 

Един индус, като е болен, ще концентрира ума си върху праната и мислено ще почне да вдишва. Ще мисли, че през всички клетки всмуква прана. Не се минава ден, два, три, четири след като направи опита и веднага му минава. Но индусите имат един начин, който от хиляди години е придобит. Когато индусът се концентрира, той не мисли за жена си, за децата си, за нищо странично - мисли само за праната. Ако кажете на българина да се концентрира, той ще мисли за говедата, той ще мисли за пчелите, за това - за онова и няма да има никакви резултати. Ти ще оставиш настрана говедата, пчелите, жена си, децата си и като направиш опита си и сполучиш, тогава ще извикаш сина си, ще повикаш дъщеря си, жена си, приятелите си и ще им обясниш опита.

 

Често в окултизма много ученици не сполучват, защото не могат да се концентрират. В концентрирането съзнанието трябва да мине безпрепятствено от едно състояние в друго. И той заспива; при заспиването ти слизаш. А в туй слизане се прекъсват картините, които иначе би видял. Има същества, които стоят при вратата и те приспиват, защото те знаят, че иначе ще видиш повече. А вие ще се борите да не заспите. И мнозина в България, доколкото аз зная, с малки изключения, все заспиват, защото имат противници, които казват: „Не е тук мястото, а надолу”. Ще ти дойде една дрямка и ще те хванат. Никакво заспиване! В концентрирането не се иска напрежение. Ти ще бъдеш тих и спокоен. Едно спокойно очакване и няма да се безпокоиш за резултатите. Природата обича настойчивост, не своенравие. Ние мислим, че можем да я заставим. Не. Само ако се хармонизираме с нея, отиваме с искреност и устояваме.

 

Сега мнозина от вас казвате: „Като умрем, да ни погребат хубаво”. Онези от вас, които мислите да умирате, вземете си торбите, че си вървете. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Ние не сме пратени в света, за да погребваме хората, нито да правим паметници на пророците и на светиите. Светиите, които са умрели и имат паметници на Земята, Господ да им е на помощ. Сега някои от вас мислят да ви направят някой паметник. Туй е една от най-големите опасности.

 

Една от най-големите ясновидки, в която Духът работеше, отива да открива аязма, паметници, да ги освещава и оттам насетне Духът я напусна. Това се правеше само, за да се каже, че еди-коя си пророчица е открила аязмото. Нека ходят да си пият вода, какво ще ходи да го освещава? Че ако искаш аязмо, да станеше аязмо тя. Ако аз реша да откривам извор, ще кажа: „Господи, аз искам да стана един извор и нека всички хора идват да пият от мене”.

 

Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж, като измерих главата на една от първите ясновидки в България, от центъра на съвестта излизаше приятна светлина, но тя обичаше да критикува. Казах й: „Ти си само справедлива, но не и религиозна”. Тя вижда всичко и минава за религиозна. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица.

 

Кое отличава религиозният? Чувството на благоговение към всички, безкрайното уважение към всички, във всички да вижда доброто.

 

Ако хората наистина са убедени, че душа не съществува, че човек умира и нищо не остава от него, защо тогава студентите ходят всяка година на мястото, дето Ботев е паднал убит и му честват паметта? Защо турят венци на паметника на Ботев и държат речи? Нали той не съществува? Защо трябва да честват паметта на човек, който не съществува? Или това е някакво забавление? Неразумно е да се прави увеселение на една статуя. Не, Ботев е една душа, един дух, който и сега живее и работи. Ботев сега работи по-усърдно, отколкото в турско време. Днес той е повече прогресирал, отколкото на времето си. Ботев, ако дойде днес в България, пак ще го подведат под някакъв съд, под някакъв закон. Ще кажат: „Ботев е анархист, той е такъв, онакъв...” и веднага ще го повикат в обществената безопасност. Днес много малко се изисква, за да обесят човека.

 

Първо, Иван Вазов е съвременник на ония събития. Второ, всички ония, които той описва, са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето, Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висока категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т.н.

 

Всеки един лекар, който е истински роден лекар, той дава от себе си. В себе си има магнетическа сила, от която отделя малко количество. И ти ще отделиш малко количество и тогава става лекуването. Има хора, които, като турят трите си пръста в чаша вода и болният изпива тази вода, оздравее. Но не всеки може да направи това. Българите, които са толкова обективни, старите българи са знаели, че от човек изтича нещо - не го вижда, но вярва. В някой дом има 4-5 снахи и свекърът няма да накара тази снаха, която е на 60 години, най-старата, но ще накара най-младата, която е пълна с живот, да му омеси хляб и да му сготви яденето. То е сладко. Някои разбират така. Щом чуеш думата „Любов”, трябва да се подмладиш. Ако си болен, веднага да станеш. Казва: „Възможно ли е това?” Как да не е възможно?

 

Имаш брадавица или някой лишей: българинът ще отиде у някой бакалин, ще открадне бучка сол, защото като открадне, тя ще стане положителна, положителен е и той. И когато се разсипва Месечината, ще обиколи брадавицата с бучката сол и ще каже: „Както се разсипва Месечината и както се стопява тази бучка сол, тъй и брадавицата да изчезне!“ - хвърля солта и брадавицата изчезва.

 

Излизането от тялото, излъчването е за малцина. Преди години един български писател дойде да ми разкаже своите преживелици, които не искаше да споделя с други. Той мислеше, че е умопобъркан. На обед си почивал както обикновено, но по едно време се намерил в средата на стаята и вижда тялото си, проснато на леглото и със затворени очи. Някой зад него му казал: „Това си ти”. А той му казал: „Ако това тяло съм аз, тогава аз, който гледам, кой съм?” Подхванали го и го сложили вътре в този, който лежал. Казах му: „Твоето духовно тяло се е отделило от физическото. Онзи, който е гледал, си бил ти в духовното си тяло.” А той си призна: „Цяла седмица не съм спал, страх ме е да не се случи пак”. Казах му: „Не бой се. Няма да ти се случва често. Това е, за да ти се покажи, че не си тялото, а си нещо друго. Това ни най-малко не е анормално, а е една опитност.” Оттам насетне той започна да се интересува от тези работи.

 

Една сестра разказа, че тази пролет през месец май имала случай на излъчване. Било привечер и както лежала, почувствала, че е извън тялото си на известна височина, около 20-30 сантиметра, минала през стената и се понесла напред. Виждала селото под себе си и релефа на планините. През всичкото това време на излъчване чувствала мир, радост и Любов към всички. Като се върнала в тялото си, веднага разбрала огромната разлика: летяла като птица и се радвала като облак, а сега трябвало да ходи по земята със своите земни грижи.

 

В света има един Божествен език, който говори какво има да стане. После има животни, които предчувстват какво има да стане. Тук, в Бургаското пристанище, един гръцки параход потъва. Един каракачанин се качил на същия параход. Иде кучето му и го тегли за дрехата му назад. Теглило го, теглило го и най-после той казва: „Няма да пътувам с този параход. Кучето ми казва, че трябва да изляза от парахода.“ „Що ще слушаш, кучето си ли ще слушаш?“ Казва: „Не, ще го послушам“. Единственият човек, който като послушал кучето, се спасил. Божественото чрез кучето казва: „Да се не качваш на този параход, съдбата му е лоша“. Не се качвай на един параход, дето съществува неправда.

 

Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. Засега в света по-хубаво упражнение от молитвата няма. Молитвата е общение с Бога. Думата „молитва” в българския език е малко несполучлива. На френски език „молитва” значи la рrieге. Буквата М в думата „молитва” и буквата Р в думата рrieге показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята. Българинът пък казва: „Като спусна кофата си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо”. Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо. Повторението, това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата М.

 

Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата М е подобна на еврейската буква W, но българите са малко по-добри от евреите. Тия две букви в българския и в еврейския езици означават крайния материализъм. Българинът се моли, само когато се намери натясно, или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му. Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той си накривява калпака и казва: „Не струва да се моли човек”.

 

Вие казвате: „Господ не разбира ли български език?” Българският език е толкова креслив, че Господ ще си запуши ушите. Той е много груб език. Всички езици са груби. И българският е груб. Който и да отиде днес при Господа, ще трябва преводчик. Той ще си затули ушите.

 

Аз не ви казвам тези работи, за да вярвате. Като отидете в онзи свят, ще проверите и ще видите кое е вярно и кое не. Обаче има един закон: когато ти се молиш на български, твоята мисъл се трансформира, с тези трептения, които има, не става. Ако отиде така, ще стане цяла буря. Трансформира се полека-лека и се усилва речта. Като отива при Бога, речта трябва да се усили. Но силата не идва с креслива реч. Вълните стават по-малки и по-малки и мисълта се префинва, става много по-нежна. И Божественото схваща какво мислиш, и Бог след това ти изпраща един отговор.

 

Мислим, че Христос е отделен и никакво отношение няма със Слънцето. Съвременните учени тъй мислят. Вие може да направите един опит, никой да го не знае. Ако посадите една нива и живеете един благоугоден живот, дъждът ще дойде навреме, житото ще порасте навреме. Да ви приведа един пример от Новопазарско. Събрали се жителите на 15 турски села, да се молят за дъжд. Три месеца не е валяло през една есен. Събрали се, заклали курбан и до вечерта на всичките 15 турски села пада дъжд. Българите казват: „Като даде Господ на турците, ще даде и на нас”. Но дъждът валял само над турските села. Казват: „Колко е скръжав Господ!” Българите е трябвало да излязат, и те да се молят, нищо повече. Турците се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си. Българите искали, като се помолят турците, и на техните села да вали. Казват: „Нека се молят другите”. Ние трябва да се научим да се молим, да разберем законите и да говорим на Бога на един разбран език. Да каже: „Тия умните ми деца!” Че каквото поискаме, да ни даде. Казва: „Поискайте и Аз ще ви дам”.

 

Като съм дошъл на Земята между българите, и аз си служа с българския език. С всички български думи се примирих, само с една още не съм се примирил. Коя е тази дума, не казвам. И досега още не мога да намеря дума, с която да я заместя. Трептенията на тази дума не са лоши, но има нещо неприятно в нея.

 

Може да имаш желание да станеш министър-председател. В България колко души имат шанс да станат министър-председатели? Най-много 10 души. Това са 5-6 милиона българи. Ако кандидатите са един милион или 500 хиляди души, тогава след колко години те ще имат шанс да станат министър-председатели? Но ти може да заемеш една длъжност много по-високо от министър- председател. В света не са управляващите, които движат света. Има хора, които са затънтени някъде, но тяхната мисъл е толкова силна, че тя има силно действие. Бах е писал и след заминаването му са намерили, че е писал гениални съчинения. Този човек е писал, и малцина са подозирали неговата гениалност. Който свири Бах, изпитва трудност. Бах е пробният камък, много мъчни са позициите, преплитането на ръцете при пианото. Този пример вземам в музиката само като разяснение. Ако ти добиеш това чувство на ясновидство - каква ще бъде съдбата на всички европейски народи, каква ще бъде съдбата на английския, да ти е ясно и да знаеш съдбата на Америка, на Франция, каква ще бъде съдбата на България, на твоя дом, ако знаеш това - тогава ти не седиш ли по-горе от министър-председател? Ако ти знаеш какви геологически промени ще станат, веднага ще кажеш на тези хора да се изселят, защото след десет години това място ще хлътне. Или пък ще кажеш за друго място: тук се заселете, понеже след десет години на това място всичко ще потече.

 

Мазнината е нужна за косата, затова не трябва да се мие със сапун, да не става суха, електрична. Ако главата е добре измита, кожата ще диша добре, но ще се лишите от топлината и активността на мозъка. Българинът не мисли много, понеже носи дебел калпак, главата му се поти много и заедно с потта излизат нечистотиите и мазнините. Мазнините имат общо с магнетизма. С изгубването на магнетизма се намалява и мислителната способност. Не носете шапки, през които не става проветряване на главата. Като станеш сутрин от сън, намокри малко главата си с приятно топла вода, след това я вчеши с гребен. Главата не трябва да се мие с много топла или много студена вода.

 

Човек трябва да знае защо прави едно или друго нещо, защо носи една или друга дреха и ако не се нуждае от нея, да се откаже от употребата й. Той не трябва да бъде роб на модата, да не си пакости. Българинът запример носи на главата си шапка от овча кожа по обичай, без да подозира, че с това се лишава от възможността да развива своята интелигентност. Който знае законите, той може да извлича енергията от всички неща и правилно да я използва. Мечата кожа предава енергия на човека, но той трябва да знае как да се ползва от нея. Когато човек се моли на Бога, не е добре да има в стаята си меча кожа и да стъпва върху нея, защото ще се разсее, не може да се моли добре. Когато се моли, добре е да стъпва на борови дъски. Борът създава добро разположение, подига човешката мисъл. Забелязано е, че камъните създават мистично настроение. Ето защо, ако иска да се настрои мистично, човек трябва да ходи повече върху камъни, отколкото по трева. Тревата действа върху въображението. Тя прави човека поет. Камъни, които са покрити с мъх, действат мистично върху човека и го правят философ.

 

Някога на планината си изберете полянка, разположите се, извадите хляб и лук, но след малко ви заболи глава или кръст, или нещо друго. Българите в такъв случай може да кажат, че са ви хванали уроки. Вие трябва да знаете, че преди да седнете някъде, ще запитате позволено ли е на това място да седнете, свободно ли е.

 

Това, което българите наричат „уроки“, се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му е причинил вреда.

 

Както животните страдат от човеците, така и хората - от астралния свят. В България особено има много изостанали души, които се привличат от вашата светлина, както и от светлината на всички духовни хора изобщо. Вие трябва да възпитавате тези души, а не да оставяте те да ви възпитават.

 

Страданията произтичат от един факт: когато вие страдате, не страдате от само себе си. Казва се в прочетената глава, че когато лошият дух излязъл из човека, който бил ням, немият човек проговорил, а духът излязъл навън и „обхожда безводни места, и търси спокойствие и като не намери, казва: „Да се върна в дома си, откъдето излязох.” И като дойде, намерва го пометен и украсен. Тогаз отхожда, взема със себе си други 7 духове, от себе си по-лукави, и влиза да живее там. И последното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.” Този дух, с другите 7, влизат в човека, защото там е празно, Мъдростта и Истината не са в него.

 

Да допуснем, че вие се обезсърчите. Питам: туй обезсърчение от какво е дошло? Някой се е наместил във вас. Или вие не можете да търпите - наместил се е някой във вас. Или не можете да обичате всичките хора - наместил се е някой във вас. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа Си”. Бог ще изпрати Духа Си. Значи има два вида духове, които постоянно боравят с човешката личност и вие не може да се освободите по никой начин от тяхното влияние: лошият дух и добрият дух.

 

Българите казват: „Накарай дявола на работа, да те научи на ум”. Защо ще те научи? Дяволът, той във въздуха не може да живее. Той, дяволът за да накара човека да мисли, той влиза в него, понеже няма такова тяло, иска да работи. Ако не знаеш как да мислиш, той ще те употреби. Най-първо дяволът, за да го накараш да мисли, тури му голям товар на гърба. Като туриш големия товар, започва да чувства с тебе наедно. Казва: „Че ти толкова будала ли си, не го носи, аз да ти дам един акъл. Може да вземеш една ос, ще туриш едно колело от едната, друго от другата страна, после ще направиш две ръчки, едно нещо като сандъче, ще го туриш на колелетата, по-лесно ще го носиш.” Той себе си освобождава, пък учи човека, понеже го стяга. Казват: „Кой изработи колелетата?” Дяволът. Дяволът, като го накарали да носи, той научил човека как да направи колелета. Той научил хората да пекат хляб, как да колят, на всичко той ги научил. Понеже, като влязъл в човека да работи, казва: „Чакай да ви кажа как става тази работа!” То са анекдоти.

 

Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи. Защото човек не е толкова развратен. Кой докара румъните? Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? Те. Те искат да ви накарат да се оттеглите от пътя Господен.

 

Щастието на Земята образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на Земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи: богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде на небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря, отиде в рая на блажените, при всички удобства. Тъй, както е представено - с всичките удобства. Питам: защо този човек от щастието на Земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на Земята отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите, сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало за астралците, които слизат на Земята, е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието, и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието, и той ще бъде щастлив. Казвам: всичките духове, които слизат, се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност”. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад, както в турско време хванат някой българин, цял ден с него ходят.

 

Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино?” Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата ти се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек”. Да, учен е, но онзи, чрез когато показват, да му мисли. Една-две седмици докато тия зашивки заздравеят... Вие, като влезете в астралния свят, като направят операция, казвате: „Защо е така?” Не ходи на никоя професорска маса, да показва професорът своето знание!

 

В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи. Много пъти и вие се намирате в едно ужасно вътрешно състояние. Не може да се поберете в кожата си. Хората ви стават противни, криви, измъчвате се. Виждате само злото в хората. Търсите някоя философия, която да ви облекчи малко. Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу. При такова състояние ти не можеш да имаш ясна представа за живота. Всички тия духове трябва да излязат, трябва да ги изпъдиш навън. Днешните учени хора казват, че всеки има такива духове, само че някои се проявяват чрез микробите, но все пак са духове. Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата. Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден. И след туй се образува лошото състояние.

 

Какъв е церът на това? Чистата кръв. Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва да има никаква нечистота, с която да се хранят. Никакви нечисти желания, защото всяка нечистота е храна за тях. Никакви нечисти мисли, понеже нечистите мисли са храна за тях. Никакви лоши постъпки, понеже лошите постъпки са храна за тях. Хигиена трябва, абсолютна чистота, нищо повече.

 

Сега тук има изостанали души отпреди хиляди години и техният стремеж да се въплътят ражда всичката тази анархия.

 

Човек трябва да постави в ума си положителна мисъл, че той е създаден здрав, следователно всяко болезнено състояние не се дължи на нищо друго, освен на мисълта, която човек е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички ония внушения, които хората са му внушили. Внушенията се дължат и на хората от Земята, както и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни, те не са могли да отидат далече от Земята, а остават да се движат между небето и Земята, в състояние на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и на онзи свят. Такива грешни същества ги наричат вампири, или вампирясали хора. За да се освободят от тия вампири, българите имат обичай да набождат такива вампири на колове. Като ги набождат, оттам насетне тези вампири изчезват.

 

В Швейцария, Англия и пр. няма такива големи препятствия както тук. И там има препятствия, но там може по-лесно да се работи.

 

Другият живот не е отделен от този. Този живот влиза като една част от него. Онзи свят е целокупният живот. Ние на Земята съставяме част от онзи живот. Не е животът само тук, на Земята. Има толкова милиарди слънца с техните планети и спътници! Мислите ли, че те са само пустини? Даже органически живот има в някои от небесните тела. Даже в Марс има същества, другаде има много напреднали същества, нали има канали. Във Венера има същества. Една рускиня е написала един разказ за жителите на Венера. Това не е само твърдение, това е една реалност, но съобразно с условията, които са там, съществува едно разнообразие във външните форми на живота. Някои отиват още по-далече и казват, че в центъра на Слънцето има живот. Топлината на Слънцето е отвънка, а вътре в Слънцето съществува една отлична атмосфера - пролет, градини. Там живеят разкошен живот. Най-хубавият живот в слънчевата система е на Слънцето. Това са твърдения сега. Вие може да питате дали е така. Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.

 

Българите считат, че човек като пожълтее, светия става. Светия, но какъв трябва да е жълтият цвят? Има един червен цвят, който е болезнен, а има друг един червен цвят, който е здравословен. Има болезнени цветове, има и здравословни цветове.

 

Ние разсъждаваме кой е светия и кой не е светия. Кой е светия? Българинът, като види някой човек жълт, очите му потъмнели, носи кръст на калпака, казва: „Той е светия”. Светията е най-добрият слуга. По-добър слуга от него няма. Той е готов навсякъде да услужи. Единствените хора, които услужват, са светиите. Навсякъде са готови са услужат. Този човек, който не услужва на всички, той не е светия. Това е моето определение за светията.