Мелодия и хармония

[Ани]

Българите и музиката

Мелодия и хармония

Черният дроб представлява тона МИ, бъбреците - ФА.

 

Българинът е затънал в МИ и ФА. От песните зависят много работи. Те филтрират, като се вкиснеш, да знаеш как да се филтрираш. Трябва да знаеш първоначално какъв тон да вземеш. Един тон или те отваря, или те затваря.

 

Тонът ФА показва работата на светлината. Тя сглобява нещата, създава нещо. Цветята разцъфтяват. Това, което работи в нас, е ФА. Това, което осмисля нещата, дава съдържание, материализира нещата, е ФА. За да се осъществи дадена идея, трябва правилно да мислиш за ФА, да пееш тона ФА, но не механическо пеене, а вътрешно. Има едно ФА в сърцето, има едно ФА в мисълта, пък има и едно ФА на физическото поле. С него сме по-добре запознати. Сега се запознаваме с тона ФА, който е на сърцето. Като кажеш ФА, в сърцето да усетиш хубава, мека топлина. Като кажеш ФА, да усетиш онова, което светлината буди в теб, да почувстваш светлина в себе си.

 

Сърцето винаги пее ФА. Ако искате понякой път да имате камертон, турете ръката на сърцето си и ще имате тона ФА. Ако взимате тона ФА, пулсът ви ще бъде много редовен, няма да има прескачане на пулса. Който не пее ФА, започва да се омаломощава и лекарите казват, че клапите се разхалтавили.

 

Гласните струни са тясно свързани със сърцето.

 

Тактът на българите е 7/16, това е Сатурнов такт. Тактът 7/16 в българската музика показава безкористие, желание да се служи на всички.

 

Аз виждам у мнозина от вас много добре развити центрове. Щом сте музикален, и гърлото ви ще може да се упражнява. Българинът първоначално е бил добър певец, но отпосле условията на живота, войните, робството, са изхабили музиката в него. Днес музиката е необходима за всички народи. Всеки велик народ трябва да бъде музикален.

 

Българинът първоначално е бил музикален, но после е изгубил нещо, постигнало го е нещо, една катастрофа. Тепърва трябва да изправя една голяма своя погрешка. И с тая катастрофа той е осакатил едно от най-добрите си чувства - Любовта към Бога! Българинът няма Любов към Бога. И ако може да я възстанови, всичко му е на място - той е съвестен, твърд е, донякъде е милостив. Но като дойде до религиозност, у него няма никакво уважение, никакво почитание. Ще разправя най-интимните си работи, какво е вършил той, ще разправя за баща си, за майка си. Има неща, които не трябва да се разправят! Хубавите работи трябва да се изнесат, но грозните работи само един философ трябва да изнесе. А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него.

 

Така и в музиката. Аз съм слушал като свири българинът. Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил е това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя! Що ми трябваше да раждам тия деца да умират!” Няма разрешение. После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща!” Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи!” И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизма, скоро се наситня.. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари!”

 

Защо българските песни са по-тъжни? Тъжният колорит в тях отпосле е притурен, отначало не е бил такъв. Тези, които живеят на полето, пеят повече протяжно, а игривата песен е родена в планината. Българинът е бил доста музикален, но го е сполетяла една еволюционна криза. Оттам насетне се е разочаровал и си е казал: „Не си струва много да се пее!” Българите са изгубили от музикалността си, понеже са се вглъбили в материалния живот и едва сега започват да пеят отново. Българинът е повече замислен - мисли нещо и когато го подканиш да пее, казва: „Какво ще пея!? Мен яйце ми се пече на главата, че ще взема да пея!”

 

Изследвал съм българската музика, разбирам много добре нейния произход, зная как биха се поправили българите музикално. Българите много се държат за старото. Гледам, българите от 40 години в музикално отношение нямат изходен път в музиката. Една характерна черта е в българина, че той обича с малко труд много да спечели. Хубава е тази черта, но тя е опасна. Той иска малко като работи, много да придобие. Пък то е невъзможно.

 

В българските песни първо има едно оплакване. Българинът се оплаква, че тялото му не е здраво, че сърцето го боли. Казва: „Няма да я бъде, то ще се мре, но да си поиграя”. Най-първо той казва, че кракът го боли, че сърцето го боли и като не може да си намери цяр, казва: „То ще се мре, но да си поиграя!” А пък какво е разрешението? Няма какво да мре човек! Човек не е създаден да мре.

 

Туй „и-и-и-и” в българското пеене е недоволството. То е законът на недоволството, което имате в себе си. Българинът е много недоволен, песимист е. Като седи и като гледа, като че му са потънали девет парахода. (Учителя пее.) ,Дз съм неразположен днес. Липсва ми нещо, не зная що е то. Мъчи ме нещо у мене, умът ми се смущава, не зная защо. Тежко ми е. Бреме тежко нося аз и не зная защо. Ходя, лутам се навсякъде, без да зная защо.”

 

Даже в музиката има някои тонове, които не са морални. Според мене, ако вземете тия тонове в българската музика: „ди-ди-ди”, то не е морално. То е дразнене. Какво ще каже „ди-ди-ди?” Не е морално. За този морал няма да те съдят, но с това пеене едно възвишено същество не може да има доверие в тебе, то ще те подозира. То, като те чуе, като идеш още отдалече, няма да има доверие и никаква работа няма да ти даде. Ще се отнесе много добре, учтиво, но ще каже: „Работа не мога да ви дам, защото „ди-ди-ди” не е морално”.

 

В българите молението и оплакването вървят заедно. Когато умре някой и го оплакват, то е молитва. Оплакват го, нареждат какъв е бил, изнасят миналото му. Един стар обичай от източните народи. Старите песни се различават. Модерните песни имат друго построение. Колкото са по-стари, особено темпо имат, особена линия имат. В тази музика има нещо задушено, ограничено. Като влезеш в нея, усещаш ограничение.

 

Като изучавам музиката на българите, виждам, че те пеят песните и започват обикновено с тона МИ. Египтяните са имали основен тон МИ. Основният тон МИ нищо не разрешава. Всичките тъжни песни започват от МИ. С МИ една скръб никога не се разрешава. В МИ-то дава се формата, но основа няма. Допуснете една мома бедна, хубаво облечена, с копринена дреха, но капитал няма, облякла се като някаква княгиня, но зад тия хубавите дрехи няма капитал.

 

За да познаеш един човек, трябва да знаеш кой му е основният тон. Вашият живот е преплетен с тона ФА, а пък тон ФА е тон на Сатурн: всеки един иска да стане господар, но за да стане господар, трябва да има блага, богатство, сила. Това са все материални работи. Трябва да знаете, че целият български народ е построен върху два тона: МИ и ФА. Всичките му хороводни и други песни започват от МИ и ФА. Той не може да се справи с ФА - ФА е материалният живот. Да се справи с материалния живот, с всичките му трудни страни, не е лесно. Виждаш някой юнак, подозираш го, не му харесваш погледа. Мнозина антрополози казват, че погледът на българина не произвежда хубаво впечатление. Това е, защото при много трудни условия е бивал поставен българинът. Мястото, дето живеят българите, е един друм на интереси, кръстопът. Целият Балкански полуостров е над огън.

 

Българинът е загазил във ФА. Той плътност има, но не може да моделира ФА. ФА-то означава изобилен живот, ФА-то означава изобилна мисъл, ФА-то означава изобилно чувство, ФА-то означава изобилна сила - то е все ФА. Мисли само за пари, за ниви - то е статично ФА.

 

Има и динамично ФА. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното ФА, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от Любовта.

 

Българите има да се справят с ФА. Ще научите музиката, като вземете ФА само като едно украшение, като орнамент. После трябва да се занимавате с основния тон на Слънцето. Едва сега новата музика ще бъде слънчева музика и в тази слънчева музика ще има едно правилно преплитане. Тя ще бъде музика на Любовта. Тя ще придобие своя нрав от Любовта - не от чувстванията. И в този смисъл музиката ще е вече сила.

 

Аз сега ви говоря, но то е въпрос какво вие ще разберете. Ако ви кажа, че всичкото нещастие на българския народ произтича от музикално гледище в съпоставянето, ще разберете ли? Досега българинът не е разбрал онази естествена гама, в която живее, той отношението между МИ и ФА не е разбрал. И отношението между СИ и ДО не е разбрал. Вие казвате: „Как, проста работа е да вземеш МИ!” МИ е форма. Слушал съм много певци, не могат да вземат МИ-то вярно. Той трябва да мисли, но не може. Той смесва чувство и мисъл, смесва ги на едно място.

 

Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са заимствани - този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално и след това почнали да я възстановяват, доколкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хора в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други.

 

Всички български песни в далечното минало са били религиозни мотиви, но сега са изопачени. Изопачени са, понеже българите са снели тия песни от Невидимия свят, само за постигане на известни временни цели на Земята, вследствие на което пеенето е изгубило своя първоначален смисъл. Българите най-първо са били високо духовни. Те пеят, играят, докато са млади, докато се оженят. После пеят само когато се напият. Трезви ли са, казват: „Аз не пея!”

 

Като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създавала песента. Все още важи една народопсихология в българските песни: богатият да се показва, че не е богат, а пък сиромахът да се показва, че е богат.

 

Някой път не си в духа си. Запей една песен, нищо повече! Някой път аз мога да ви дам една българска хороводна песен. Може да я пеете: „Право мисли и право постъпвай!“ Това е една естествена гама. На тази гама като запееш песента, всичкото ти неразположение ще изчезне. Я ми изпейте думите: „Право мисли” хороводно.

 

Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни? Кораво сърце има българинът, но засвири му една стара песен, тази песен да не е с МИ-бемол или с ФА-диез, веднага ще си снеме шапката и ще му трепне сърцето. Сърцето унищожава тези знаци с бекарите.

 

Засвири една хороводна песен и той ще ти стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: „Може да се разберем с тебе!” Първият българин, който е измислил тази песен с МИ-бемол и ФА-диез, е бил гениален, защото е намерил ключа към ума на българина.

 

Като му засвириш хороводна песен, тогава той казва: „Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли!” С МИ-бемол и ФА-диез се изразява това. ФА ти казва: не ти трябва много, малко ти трябва, малко ти трябва, но разумно. МИ ти казва: много мисли, много мисли.

 

Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина. Това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна и една хороводна песен, които упражняват влияние върху него. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични. И за мисълта, това е вярно - трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш и една естествена гама на мисълта. И тогава може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. Тогава се дава насока на живота.

 

Има един естествен начин, по който могат да се решат сегашните мъчнотии. Това, което един не може да го направи, двама могат да направят, трима да направят, цял един народ. Това, което един народ не може да направи, много народи могат да го направят, цялото човечество. Това, което цялото човечество не може да направи, Божественото ще направи. Следователно, когато човек е сам, ще поиска съвета на мъдрите хора, а те ще потърсят Божественото, Великото. Разумният човек ще употреби музиката, за да работи със законите на живата природа.

 

Българинът е песимист. Всичките хороводни песни българинът ги е създал, за да се лекува. Когато българинът се е лекувал, той е играл хороводни песни. „Няма какво да мислиш лошо, търпи!” Двама души, кавалджии или гайдари четири дена ако свирят на болния, той ще скочи от леглото.

 

Тези, тъжните български песни, са патологични. Има болни тъжни песни, при които ако си здрав, ще заболееш. Хороводните български песни са лечебни песни. Който иска, може да ги употреби.

 

Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни да се лекува от песимизма си. Веселата музика действа здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни.

 

Без българските игриви песни не може да влезе животът. Тъжните песни са насъбраното богатство да се яде и пие. Като дойдем до българското алегро, то е българинът, който работи, изважда богатство. Аз харесвам българина, някой път е безкористен. Кръстникът венчава шопа. Казва: „Ще играеш, без да викаш „ихуху”! Ако не кажеш „ихуху”, ще ти дам една крава с телето.” Играл шопът до половината и казва: „Кръстник, ритам ти кравата и телето!” - и извикал „ихуху”. Нека си играе, нека си каже „ихуху!” „Не ми трябва кравата и телето, „ихуху”!” Да се освободи. Оставете вашите крави и телета и кажете „ихуху”!

 

Една песен има следните основи: песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове. Майка му пее, и то пее. То яде, майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя плаща за неговото пеене. Казва „кът”, какъв тон е „кът”? „Кът” значи малко. Българите имат тази дума, казват „катък”. „Катък” - малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата. В тази малката семка, в това „катък”, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.

 

Българинът е взел своите хороводни песни от плясъка на водата и затова са хубави. Българският ритъм в музиката отличава българина, но днес в българската музика има повече украшения, отколкото трябва, и самата песен става много натруфена.

 

Човек може да работи само при Слънцето. Вечерно време не може да работи. Денем, когато живее на Слънце, дето има светлина, има работа. Дето няма светлина, няма работа. Когато работите на един човек не вървят, показва, че няма Слънце. Дето няма Слънце, никакъв успех не може да има. Всички, на които не вървят работите, ще се молите да изгрее вашето слънце, да се върти Земята. Трябва да има да се върти около някого. Жената като се върти около някое слънце, тръгне й напред. Мъжът, като се върти около месечината, тръгва му напред. Мъжът и жената, като се завъртят, напред им върви. Които не се въртят, нищо не им върви. Българите много добре разбират това. Някоя мома, която иска да се жени, ще иде да се завърти на хорото, като се завърти, тръгнат работите й напред. Нали казват, не си струва човек да играе. Не си струва да играеш глупаво. Като играеш, майстор да си. Да знаеш добре играта. Българите имат няколко игри, но те са ги опорочили. Тия игри са извадени от светилището. В древните времена, в светилището са знаели да играят. Вие сега не знаете как да играете, ако речете да играете. За пръв път аз образувах игра, едно колело, да се въртят по-полека, да не кажат, че полудяха.

 

Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни, в светилището са пети. И после в българските условия българинът ги е приспособил - изоставил е по-мъчните свещени песни. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела, но от тях се пазят хората. А пък в затвореното колело няма религиозен такт. Хванеш ли се на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг - животът.

 

Някой казва: „Не ми се пее”. Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш, ще търсиш - има изходен пункт. Ще минеш в хармонията.

 

Българинът е майстор на ФА. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица”. Но с песните българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е, понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията - затова не върви. В българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.

 

Когато певецът пее, той казва на хората: „Живейте, живейте, животът е за вас, с всичките възможности за постижение!” Ще кажете: „Ами тъжните песни?” В света няма тъжни песни. Тъжните песни се пяха от животните, от птиците и от млекопитаещите, а рибите ги пяха мълчаливо. Сега хората пеят хармонията. Българите едно време пяха тъжни песни, които имат неопределени тактове, своеобразни тактове. Когато българинът дойде до ума, в умствено отношение, той дава много малко за пеенето. (...) Българинът винаги ще скрие половината тон.

 

При една българска песен можеш да се въодушевиш, но няма да се вдъхновиш. Има голяма разлика между въодушевление и вдъхновение. Въодушевлението е една подготовка, но не и вдъхновение. Когато пея някои български народни песни, трябва ми известно време да отстраня някои нечисти мотиви.

 

Колко време се изисква, за да се разбере, че една мисъл е добра или не? Как мислите вие, колко време се изисква? Има едно естествено време. Колко време е нужно да се изпее една цяла нота? (Учителя тактува на 2/4 и после на 4/4.) Естествен ли е този такт? Естествено ли е туй движение? (Имитира движението на пияния.) В него има прекъсвания, дисхармонии. В другите движения има един ритъм, който е естествен. Българите имат един особен ритъм. Така не се разрешава въпросът, има прекъсване. Хубаво, но трябва да се свърши. Как ще го свършите вие? Как бихте го разрешили? Българите казват: да предадем народната музика такава, каквато е. То е едно статично положение. От толкова хиляди години българите пеят по един и същ начин. Както детето пее, така пее и човек на 80 години. В музиката трябва да има замах. Когато пеете, някои тонове показват, че на физическото поле има дисхармония, други показват, че на ума нещо не достига. Трябва да имаш една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка, за да изпееш правилно тоновете.

 

Песента трябва да минава по естествен път от една гама в друга. Едва сега намерих пътя за прекарване на българските песни от човешката в Божествената гама, от обикновената хармония във възвишената духовна хармония. Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворено, твърдо. Влязат ли в Божествената хармония, те се отварят и смекчават. Едва сега открих причината за противоречието, в което живее българинът - то се крие в затворените интервали на неговата музика.

 

Аз съм дал една форма за ритъма на българите. (Учителя свири в духа на българските народни песни.) Трябва да се мине от един затворен ритъм в друг ритъм. (Учителя изсвири две части от различен характер.) В първия мотив препятствията са по-малки.

 

Когато човек пее, мислите и чувствата се предават. Българската песен, както и да я пееш, няма разрешения. Тя оставя нещо тъжно. Бъдещият ритъм в какво седи? (Учителя изсвири друго нещо.) Това е отворен ритъм. Дава надежда. Този е ритъмът, който трябва да дойде до победа. (Учителя пее: „Мен ме майка родила, право да мисля, добре да чувствам и добре да постъпвам”.) Човек трябва да бъде весел, във всичко трябва да вижда хубавото. Сега човек като пее, в бъдеще това пеене ще се усъвършенства, ще стане художествено.

 

Страхът трябва да изчезне. Понеже сме излезли от животинското царство, страхът препятства на музиката. Ние сме били под робство. И сега, като станеш да пееш, робът се проявява и не можеш да пееш. Страхът е основа, подложка отдолу, върху който човешкото съмнение седи. Съвестта е турена точно върху страха. В страха са корените на човешкото съзнание. Той не трябва да излиза горе. Като стане човек музикант, ще мине състоянието на страха. Всякога най-жестоките хора са най-страхливи. Понеже го подтиска, то като дойде време, иска да си отмъсти. Освобождението трябва да дойде постепенно. Тия аномалии, които се явяват в човека, подтискат ги, подтискат ги и след това - експлозия! Експлозия на едно вещество сгъстено! И човек, като се сгъстява, ще се пукне. На всеки един човек дайте му да се прояви.

 

Българинът е едно дете - сираче, останало без майка. Той представлява един музикален извор, който е запушен.

 

Днес хората не разбират какво нещо е българската музика. Знаете ли колко време се изисква, за да се изчисти тя? Така да се изчисти, че да остане истинската българска музика, в която е изразено как българинът е търсил своето разрешение в живота. Той е минал през две фази: дълго е търсил - това е протяжната музика на българина, а после е поискал да играе - това е игривата музика на българина, докато каже пак: „Не трябва така, пак трябва да се търси!” - и подхваща отново протяжната музика. Та между тези две положения стои българинът, затворен е и няма изход. И сега в българската музика трябва да дойде третото положение - разрешението на живота. Българската народна музика още не е разрешила въпросите на живота. Тя има два мотива, но българите трябва да имат и третия мотив или третата музика, която носи разрешение на въпросите на живота. След 40 години работа в това направление дадох едно разрешение с упражнението „Слънчеви лъчи”. Чрез движенията, музиката и текста на упражнението посочих един образец за разрешение, за излизане от затворения кръг.

 

Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода.