Jump to content

4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.


Ани

Recommended Posts

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

4 МАЙ [1928 г.], петък

Четири часа сутринта. Чука се на прозореца.

- Кой е?

- Пратеникът на Асавита.

- Защо идеш?

- Изпратиха ме да те заведа на школата, защото е много тъмно и вали.

Облякох се, излязохме. Той тихо искаше да ме увери, че нищо не желае и очаква от мен. Не, нищо. Той знае скърбта ми и би искал само да ми помогне. Аз му повторих думите, които мен каза Алесандро. Той ги чу. Как ще ги понесе? Ще отиде при Учителя. Той може на всяка рана лек да даде. Мен не допусна до себе си, а чрез трансфор-матор - Асавита.

Колко хубаво слушаше Е. Даде ми честна дума никога да не настъпва към мене - даже ще се моли за моето щастие. В този миг отново го обикнах, както преди 6 год. дордето не беше казал, че иска да съм негова, само негова. Като че ли воденичен камък се смъкна от гърдите ми и аз отново го обичах като добър брат.

Наистина, чрез тая жертва Е. показва колко много ме обича. Не трябва ли и аз същото да сторя за А.? Не ме ли учи той сега на подобна жертва? Наистина той заслужава хубавото име Емил, което му дадох. Емил, Емил, благославям те! Твоята жертва пълни гърдите ми с нови и никога не изплакани сълзи. Бог да те благослови!

10 МАЙ [1928 г.], четвъртък

10 май [1928 г.] четвъртък

Час с Асавита. Час на размисъл и на ридание. Жертвата на Е. е велика. Тя къса душата ми... Виждам го в школата тих, нежен, замислен. Прекрасна съм за него аз, както Colombo за мене.

Изпитът наближава. Гадая си в Библията - Еремия, гл. 15. Колко хубаво!

Днес подадох заявление за изпит. Вместо такса приложих бедно свидетелство. Значи спестих на Асавита една огромна такса.

Час на борба и мъка. Чета, чета. Соничка изпраща слугинята с пълен поднос. Върху него чудесна супа и пресен зеленчук, задушен с масло, и салата, и сладкиш, и плодове. Милата ръчичка! Ръчичка на Ангел - Соничка! Наистина ти ме храниш сега! Незабравима малка приятелко! Защо си болна, щом си тъй благородна? Какво изкупваш, красавице? Ти ме храниш - аз наистина гладувам. Дрехите ми повиснаха от раменете. Сега се освежих. Колко е хубаво! Но твоят дар стига и за вечеря, дори малко и за закуска. Соничка, Здравка, благословени да сте, и ти, тяхна мила майко, която с радост им съдействуваш.

12 МАЙ 1928 г., София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 12 май 1928 г.

Хелмира, сестрица мила !

“Само Божията Любов носи пълния живот !”

Благословен Израил[1], наследието ми !”

Исайа 19; 25.

Първа пристъпвам към прекъсване на уговореното мълчание и с това идвам пак да Ви разтворя душата си и пак да Ви кажа: „Споделете и Вий с мен!” Въпреки всичко, не сме ли пак ний двете, които можем да разберем една друга?

Казах „мълчание”, обаче аз не мълчах през тия дни! Всеки ден, най-малко ло едно писмо Ви писах, писмо изтъкано от чисти и надеждни мисли. Нали чувствувах и Вашата душа да трепти в унисон с идеалите, които мен окриляваха през тия дни! Не еднаж бях честита, защото наистина в нашето приятелство откривах изобилни източници от наслада. Господи на нашите души, стори и Хелмира да живее дни на такава наслада!

Между другото, следва за няколко неща да Ви благодаря, за гдето ме послушахте! Едно от тях е помирението Ви с Емил. Видите ли колко лесно е да живеете в приятелски обноски? Потребна бе малка искреност и от двама ви в оная паметна петъчна утрин, за да постигнете онова, за което сама Асавита от толкова време се трудих! Ще Ви помоля и аз да повярвате в неговите уверения, че Вий за него сте само чиста сестра и той за Вас - мил и кротък брат!

Нещо, което не по-малко ме радва, това е трудът Ви в училището! Господ ще Ви благослови за всичко това. Бих желала да ми съобщите всичко в свръзка с ученето, както и нуждите Ви по тоя случай, които евентуално биха се появили; даже и онова, което предполагате, че ми е известно, желая да го науча и от Вас.

Ако трябва да споделим за душевния си живот, ще Ви кажа, че бидейки всякога мислено около Вас, с умиление гледах как трепкате из градината на Изгрева, как надниквате из алеите от вън дали ще намине „Коломбо”! Съчувствувах Ви, но как да се помогне! Хелмира е в „пост” тази пролет и за сега ще живее само с миналите спомени за любимия. Така Вий по-лесно ще си вземете тия тъй важни изпити, та после Бог ще промисли.

Сега, идвам да Ви помоля да споделите с мен онова, което Ви занимава; може би идват дните на открито общение между нас и наистина желая да се потопим в оная виделина, която еднакво е необходима и за двете ни в нашето общение. Между другото, радвах се кога виждах да ме откривате в нашата сестра Аня; казвах си ето една наистина достойна душа, която може да се счете за наследница на Асавита; нека ней Хелмира отдава чувствата си от любов към Асавита!

Явете ми как минавате в четвъртък; сега последния път, в мен се роди идеята да поискам за Вас първите улеснения във връзка с изпитите; Бог е велик да започне още сега проявленията си към Вас. Само бъдете блага, носителка на Неговата Любов, както много пъти умеете да вършите това. Инцидента с Аня ми стана известен: Не са желателни такива неща, затова направете всичко, за да се изгладят отношенията. Най-вече сега при изпитите нужно е от всякъде да Ви се отправят чисти мисли на приятелско разположение. А това изисква и от Вас добри обноски към всички.

Както винаги, разбира се, и сега оставям много недоизказано - до време.

Приемете всичко благородно в душата ми, а очаквам и от Вас по уговорения път отговор.

В. В. Асавита.

П. П. Защо закъснявате понякога в класът на младите? Ако Ви е неудобно ранното излизане от къщи, погодете се с Емил (моля Ви да го наричаме така само заради поетичния вид на това име) да Ви извиква. Това не е ангажимент от Ваша страна: за всичко Асавита е готова да заплати вместо Вас, послушайте ме.

Съща.

[1] Духовния човек.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

12 май 1928 г.

Асавита,

Землетресения разтърсват земята - родината ни. Видях колко слабо и беззащитно е човешкото същество. Людете бягат, крият се, а нищо не им гарантира, че земята може да се разпука и да ги погълне.

- Човече, бягаш, но где? Цялата Земя е на Едного в ръцете и ти не можеш да се укриеш от Него.

А всъщност, като че ли зад „това” нищо няма, Първопричина не съществува и ний сме играчка на бездушни стихии. Кой знае?

Последният изпит наближава. Стъпвам предпазливо и треперя за всеки миг, който ме отделя от целта. Става ми страшно! Утеха ми е Името Божие, живото Му вечно Слово, изказано чрез пророците, Христа, апостолите и беседите на Учителя. Само това е реалното.

13 април [май] 1928 г.

неделя

Емил ми даде писмо от Вас. Наистина той ми стана мил. Колко хубаво е подвързал той „Мъдрост и съдба” от Метерлинк.

Просто се просълзих от благодарност. Писмото Ви, тъй хубаво и нежно. Като че ли жилището ми се преобрази - стана красив чертог. Изпитах миг на непоносимо щастие.

Колко работа този ден; цели 6 часа учебни занимания! Сега Емил не ми е противен - падна от гърдите ми тежкия камък на съмнението, още от оня знаменит петък, когато ме заведе на Изгрева.

Но защо Аня тъй внезапно ми се разсърди! Навярно пак аз съм виновна, иначе не може и да бъде. Но само след минутка, атмосферата пак се прочисти и нашето „слънце” грееше. Тя отново започна изпитването живо, пък аз, давейки се от сълзи, разказвах урока си за „развоя на епоса и лирика".

Днес се завтекох право в тях да занеса портокала, що ми даде Зорница. Нека ми прости, Аня. Тя ми се скара отново, че и нося подаръци и ме остави у тях на вечеря. После ми свири на пиано. Наистина, аз надничам из алеите. Но кого виждам вече? - Никого. Той даже вече не ми пише, както някога, ония хубави ясни писъмца в сини пликчета и цветни картички.

Подадох заявление за изпита, придружено със свидетелство за освобождаване от такса. О, Боже, Боже мой, помогни на всички, и на мене също за изпита. Нали с Тебе, Господи, ставах сутрин рано и разгазвах първа снега, за да отида и се уча. Людете спяха, пък аз учех, людете се развличаха, пък аз учех, все учех и учех. Сега, пригледни към чедото си! Корабът ми се стреми към родни бряг, на почивка. Ето го, вижда се отдалече той. Кормчия ми е Той - Синът Божий, който шепне в сърцето ми: „Не бой се!” Пази ме от подводни скали, от внезапна тъмнина в мозъка ми, когато ме изпитват.

О, ти, Велики жителю на Мусалла, който ме погледна при Маришките езера, ела, пак. Ето от сладкия ти поглед що направих аз - изкачих най-високия за мене връх, изкачих своето невежество.

Скъпият плод на моята победа мога да поднеса само на Учителя, защото Вие, Асавита, сте невидима и всичко друго е само видения на копнеющата ми душа. През тия усилни години, едни кротки очи пълни със съчувствие виждах аз - очите на Учителя! Една усмивка ме съживяваше за миг - усмивката на Учителя; едно Слово ме вдъхновяваше - Словото на Учителя.

Асавита, аз мисля, че скоро, Вие ще изчезнете от моя път и само тия писма ще останат да говорят, че някога Вие сте се проявявала между нас.

С привет: Хелм.

13 МАЙ 1928 г., неделя

Какво писмо от Асавита! Стопих се, станах на нищо. Чрез Емил. Тия редове ме накараха да ридая - нещо подуваше гърдите ми, сърцето ми искаше да изхвръкне от жалост. Тя знае за кого аз скрито гледам към борчетата. Тя ми говори за Аня, нарича я достойна заместница на Асавита. Как се грижи в писмото си за мене. Тъй съм щастлива, а ридая. О, вечно добро, ти ме победи.

Влиза Славчо: „На кака Олга от мама козунак.” Прегръщам тоя сладък мой приятел и още по-силно ридая.

- Защо, како Олгичке, какво ти е, аз няма да кажа никому?

Но, Славчо с бързите си крачка се качи горе и със свойствената му пламенност казал, че кака Олга плаче. Казал горе, че кака Олга плачела, че Господ бил велик. Ето я слиза Зорница - лъчезарна като самата звезда и засмяна като зората ми носи голям портокал. Мисли си, че ми се е случило кой знае какво. Целува ме тя, гали ме и ми шепне:

-Да нямаш писмо от графа?

- Не, не.

Боже, по-велик от всяка земна любов. Колко много щастие изведнъж!

24 МАЙ [1928 г.]

Асавита, аз дремя на нашите срещи. Мозъкът ми е уморен, а и днешната екскурзия до Витоша още повече допринесе. При „Олтаря” сме, там, гдето ми се яви божеството на планината.

Учителят каза днес: „Не обичай този, който не те обича, защото така той наточва само ножа си и ти нищо не придобиваш.”

Витоша е величествена. Вярно е, че е пълна с елексир.

25 [МАЙ 1928 г.]

Четене, четене. Соничка е често при мен. Старае се да ми е полезна по всичко, особено физика. Ах, сърцето ми трепери. Брат Боев се е преобразил на формули, теореми и математика. Колко хубаво се работи с него! Ако не можеш да отидеш в Багдад направо, отбий се в Дамаск, сиреч научи правилото, преди да решиш задачата. Цели купища зелени „дамаски” са издраскани с цифри и чертежи и ние се смеем на тоя Дамаск и Багдад, които сега обхождаме.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

25 май 1928 г.

Хелмира, сестрице !

“Само Божията Любов е Любов !”

“Да съдействуваме на “професорите на светлината” в изграждане материала за Новата култура, за да вземем дял в нея!”

Школна лекция 16.V.

“Отказвам се да търся вземанията си от моите длъжници;

Готови сме да заплатим всекиму онова що дължим !”

Школна лекция 23.V.

“Метод за превръщане железните пера в златни:

Обичай оня, който те обича! Не искай да те обича оня,

който никога не те е обичал!”

(Витоша 24.V. ) Учителя.

Поднасям Ви тия максими за живота, току-що изказани от Учителя. Ако не сега, то в близки дни ще мислим върху тях и ще ги прилагаме - и Вий, и аз самата.

Последното Ви писмо отдавна е при мен и аз трябва много да Ви благодаря за всичката красота, вложена в него. Въпросите, които са там засегнати заслужават обстойна обмяна, но сега е време за труд и усилия. В тях именно желая да Ви бъда в услуга и затова с нищо друго не ще Ви занимавам. А и Вий добре правите като всецяло сте отдадени на прямата днес задача - вземане добрите изпити. Всичко сторено в тия няколко години, преценявам като първостепенен подвиг от Ваша страна и нека сега венецът на този подвиг бъде изплетен от мир и радост, с любов и светлина!

Сега Вий може би имате всичкото право да не сте доволна от мен, че въобще оставам скрита и Ви дарявам приятелството си по такъв необикновен начин. Още малко търпение, докато благополучно преминете дните на изпита. Не бързайте да ме откривате в когото и да било, за да не видите, че сте прибързали. Безразлично е чрез коя душа Бог Ви подава десница, запазете още малко тия чисти отношения и тази вяра в Божията мощ!

Не е нужно особено да се насърчава човек, който добре се труди, тъй като самият труд вдъхва и вярата в успеха. Все пак, ако Вий желаете, добре е през дните на изпитите Ви да прекарваме в общение по няколко минути всяка вечер. Затова, определете кои часове Ви са най-удобни и ми явете, разбира се, не по-късно от 10 часа вечер. С изключение на четвъртъка, който си остава непроменен по програма, това да бъде новото в живота ни през този период. Може да определите и някои по-точни искания, които да имаме пред вид всяка вечер. След като преминете първия изпит, в навечерие на зрелостния изпит ще Ви съобща и нещо, което да спазвате тогава.

Във всичко това, трудът Ви е „мотиката”, която преработва лозето, а молитвата - благодатта, която ще Ви се даде. Върховете, към които Вий и съучениците Ви се изкачвате са тъй стръмни най-горе, щото трябва един по един да бъдете преведени.

Как сте с материалните средства? Не Ви ли е възможно поне на обяд да посещавате някоя от гостилниците, за да имате топла храна. Много бих желал да Ви услужа в случая, доста е само да ми кажете, че Ви е драго да имате помощта ми.

Вярвам, че ще ме извините за няколкодневното замълчаване. Пиша Ви с голямото желание да Ви кажа, че съм Ви вярна, както и в миналото.

Господ с Духът си всякога да Ви крепи! Помощта е само от Него, а човеците са оръдията, чрез които Той помага. Нека и сега погледът ни към Него да е обърнат, за да сме свидетели на Славата Му. Поискайте с всичката си душа и благословението на Учителя.

Душата ми с най-чистите си стремежи всеки миг ще е с Вас.

В. В. Асавита.

28 МАЙ 1928 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

28 май 1928 г.

Асавита,

Благодаря Ви за хубавото писмо, пълно с нежни чувства и мъдри поучения. Колко са хубави изреченията, с които почвате писмото си! Наистина, какво би станало, ако всички „железни” пера в света станат златни, т.е. езикът ни от груб стане чист, блестящ както самото злато.

Да, „мотиката”, тя е която ще свърши работа - трудът, иначе, ако бездействувам никоя сила в света не може да ни помогне. Да знаете, колко обидно и срамно ми става като ми се предлага чужда помощ, та била тя и Ваша. А че Вие, скоро ми изпратихте и аз имам от тях доста още. Освен туй Соничка инж. Милева всеки ден по слугинята си ми праща хубав и богат обяд, който правилно разпределен стига и за вечеря, а даже и - закуска. Знайте, че всичко що ми давате, обещала съм да върна увеличено, само чене ще да е скоро...

Работя и не на шега. Но често трябва да прекъсвам учебните си занятия, за да изплащам наема, който не е малък. Обичам да съм издължена всекиму своевременно. А моята разменна монета за сега е физическия труд и добра сръчност в ръкоделието.

Защо ми напомняте да не обичам тия, които не са ме обичали. Доказахте ми отначало, че Colombo не ме обича, следователно и аз да не го обичам. Но това не ми е възможно, макар че като поставено мото би трябвало да го взема без съмнение за девиз на живота си. Простете ми, но това не мога да възприема.

Защо не ме оставите свободна да го обичам, както Бог ми повелява. Нима от мене е това слънчево чувство, което макар и да ми носи болки, но те са сладки, те носят вдъхновение и често пъти силен импулс за работа. Учейки, аз го догонвам по неговата научна лествица. А кой знае, ако работя все тъй усърдно и слушам съветите на Учителя, не бих ли го задминала един ден. Той е доктор по финансови науки, аз може да стана такъв по друго. Обичам го, а и той ме обича по своему.

Ваша: Хелм.

30 МАЙ 1928 г., София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 30 май 1928 г.

Хелмира ! Душе Божия !

Красив е възгласът Ви в последното Ваше писмо, предадено ми вчера чрез Емил. Винаги Любовта Божия е гледала към малките, ще гледа и ще ги възраства и в бъдаще.

Не се спирам на някои необходими обяснения върху принципално изнесените в моето писмо истини. Вземам само онова,което ме възрадва от думите Ви и тях поставям като съкровище в душата си. Само така и Вий, и аз ще отдаваме нужната цена на туй неземно приятелство, което Бог всели между душите ни. Само за Ваше спокойствие ще Ви кажа, че стремежа ми е да Ви съдействам само в онова, което е драговолно Ваше желание. Ето защо още еднаж Ви моля, отхвърлете ония опасения, които биха Ви тревожили и спрете поглед само на духовната страна.

Днес отбягвам всякакви цитати, а и съветът ми цели само хармонията между нас. Не само това, но подобно оня жител на Слънцето и аз ще Ви кажа: „Обичай Коломбо!” Ако любовта е по-силна от всичко, защо да не я позовем и тук?

Сега, за работата ни. Приемам от идния четвъртък всяка вечер след 9.30 часа, според разположението ни ще имаме няколко минути бдение, за да Ви благослови Бог в изпитите. Имайте пред вид едно важно условие в този успех - благост към всички. Като почнете от всяко срещнато лице, всички учители и учителки, та свършите с Емил. Ще се интересувам живо за резултата от всеки предмет, по който полагате изпит, затова при среща с Емил, казвайте му нужните подробности, за да ги научавам и аз.

A propos, спомням си, че при един от миналогодишните изпити имахте при Вас „Лъчите”. Добре е и тази година да ги поискате от него, за да бъдете винаги осиявана от мощната им сила. Всяка заран избирайте си по някой стих, който да Ви е девиз за през деня. При всяка трудност служете си с него и ще бъдете свидетелка на помощта Божия.

Ще запитам Емил за програмата Ви, така че нека той бъде известен за нея когато бъде готова. През часовете на изпита ще издигам и аз мисълта си.

Бъдете спокойна и с вяра в добрия изход от изпитите. Бог и Духа му да са винаги с Вас. Представяйте си винаги и образа на Учителя около Вас.

Душата ми всякога ще лети при своята Хелмира! Добри успехи!

В. В. Асавита.

2 ЮНИЙ 1928 г., събота

Изминаха 2 изпитни дни: [литература] и немски език. Ах, писмения по литература: „Нравственият образ на българския войн в художествената ни лирика.” Колко хубава тема! Работехме във Втора девическа гимназия с още редовни ученички. Имаше и частни. С каква леснота пишеха те. Дълго време аз стоях неподвижна. В душата ми се тълпяха образи, стихове, чувства - па изведнъж почнах. Директорката Лола Петрова ми се усмихна. С нея беше комисия от министерството г-н Радославов и г-н Мартулков. Колко хубави, светли образи! Тя им посочваше мене и им разказваше нещо, за което те се приближиха към мене и погледнаха работата ми. Разбрах, че им казваше между другото, че едничък случай до сега да се яви някой на целия учебен материал като частна ученичка. Бузите ми горяха. Хубавата ми българска шевица блуза грееше от чистота. Дебелите ми сплитки висяха зад ушите посребрени доста. Как ме гледаха тия двама благородници!

Утре история и география. Други ден математика, после другите. Щом неми върви в любовта, ще ми върви във войната - тъй е било с Наполеона. Когато миртите увяхвали, той знаел, че ще бере лаври. Съберете се всички мои сили, всички мои действующи и запасни войници! Дайте генерално сражение. Соничка и Лили Антикова - свикнали на школската атмосфера не треперят като мен. Блазе им. Колко хубави писма ми пише Асавита. Тя трепти за моя успех. Също и Е. държи изпит. Нищо още не знаем за успеха си.

5 ЮНИ [1928 г.]

Завърших с математика, история и география. Утре физика и технически предмети. Но що ми пише Соничка, що е това? Освободена по литература. Вярно ли е? За мене ли се отнася? Невероятно. Не мога вече да чета по физика. Ах, пропадам. Не мога, тая радост е като гръм от ясно небе. Г-жа Чанкова ме вика в канцеларията да ме види. Тя се чудела как е могла да не освободи такава способна ученичка по литература. Но после видяла горе „частна” и разбрала, че аз не съм нейна. Разпитваха ме със симпатия. Колко хубаво беше. Г-ца Драмолиева не беше особено доволна от превода ми по немски, но все пак. Г-ца Георгиева доволна по математика, Тасева по физика. Не, ужасно беше по физика. Приемам, че силите небесни по милост ме пуснаха по физика, защото проявих ужасна тъпотия.

8 ЮНИ [1928 г.]

Завърших годишния изпит. От понеделник почва матурата в Първа девическа гимназия.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

8 юни 1928 г.

Асавита,

Съкращавам всички процедури и Ви съобщавам радостната новина, че завърших годишния изпит с успех. Сега, от понеделник почва матура; освободена съм от устен по литература!

О, колко треперания и страхове преживях тия дни! Да бих могла да ги опиша, но те са тъй странни и неочаквани, че само гениално перо може да ги изрази. Колко се радвам, че „влязох” в училището, макар и за малко! То е божествена лаборатория, където се дисциплинира човешката природа в полезни знания и опитности.

Нито една отлична бележка не получих - само по литература. По математика съм добре, по химия - също, даже немски език, но другите -Господ да е на помощ на тройчиците.

Гледах как Соничка я изпращат на изпит-хиляди целувки и молитви я придружават. Минах и аз под сянката на чуждия майчин щит и - издържах. Господи, благодаря Ти. Не си ли ми Ти Баща и майка на света!? Ти си всичко за мен!

„Лъчите” са у мен: тяхното съдържание е не само магнетично, но и магично. Добре е да ги има човек при себе си, но Учителят ги дава комуто благоволи. Ах, как бих се радвала да занеса на Учителя една хубава диплома!

С поздрав: Хелмира.

9 ЮНИЙ 1928 г., София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 9 юний 1928 г.

Хелмира, сестрице мила!

“Само Божията Любов носи пълния живот”!

С трепет следих всеки Ваш изпит и ето, че днес мога да Ви изкажа радостта си за добрият резултат. Покрай този успех, който идва като награда за положения труд, важни са и самите опитности, придобити при такива изключителни обстоятелства. Тия Ваши опитности някога ще ми разказвате.

Виждам едно ускорение в хода на работите: Ето Ви веднага изправена и пред новия - последен изпит, за зрелост. Знам, че нуждата да излезете от него с възможните най-добри бележки е повече от всякога належаща. Но, като поработите и уповавайки и на досегашния Ваш труд, бъдете уверена, че ще успеете; малцина могат да се похвалят с такъв „тил”, т. е. подкрепа от страни на всички, които Ви съчувствуват. Това, което исках да Ви кажа е да внимавате в спечелване разположението на ония, които Ви изпитват. Ако е удобно след всяко изпитване апелирайте и към тях за възможната по-добра бележка, така че да можете да постъпите в университета. Можете направо да им казвате болката си и че именно в това е смисъла на толковагодишния труд за свършване гимназията. А свръх всичко, ще знаете, че Бог е с Вас и най-вече към Него ще апелирате всяка минута през тия важни дни.

Нещо и по употребление на „Лъчите”. Освен стихът, който ще имате за мото всеки ден, те да бъдат неразделно при Вас през време на изпитването. Те заслужават да са на висота и в съзнанието ни, и в непосредното им държане от нас. Вий трябва да бъдете център, от който те ще разпращат силите си, затова, в зависимост от дрехата, която сте облякла, ще ги имате прикрити, или отпред на гърдите с лице на вън, или от лявата Ви страна, с лице към тялото Ви. Последното е от значение силата да минава през Вас и да отмине към околните. Така да се събуждат благородните пориви, скрити във всяка душа и всички да се проникнат от великите усилия, направени от Вас.

А когато Ви се помогне... Вий ще бъдете служителка на Живия Бог, ще бъдете работничка за делото Му в тоя народ. Тогава и Вий ще знаете да помагате на всяка душа!

Извиквайте всякога помощта на Учителя! И душата ми пак ще бъде при своята Хелмира!

В. В. Асавита.

П. П. Бях приключила до тук, когато получих от Емил снощното Ваше писмо. Четох го с радост и умиление за всичко преживяно от Вас около изпитите. Дерзайте! Вярвайте, че сега е ред на по-добрият успех!

Неизказано се радвам, че се е намерила душа, която да Ви прегледа с храна и съчувствие. Радвам се, че Великата Майка - Божествената Любов Ви докосва, Вий я усещате; от нея е импулса и в нашата дружба, да сме й верни във век!

Постоянствувайте и във вечерните ни бдения.

Пожелавам Ви в тоя момент бодрост и бистър ум за през всичкото време на изпитите. Да намерите благодат пред Бога, а Той да всели такива благородни прояви и в душите на ония, от които ще зависите. Пазете и достойнството си на чиста девица, от другарките си преизбрана за съсъд Божий!

Ще очаквам ежедневно известия за успеха Ви.

Бог с Духът си да бъде благ към Вас, Хелмира! Неговите лъчи да Ви осияват, та всеки който види тази виделина, да възхвали Него и неговите достойни работници!

Духом ще съм с Вас всеки миг.

Работете, обичайте и успеха е Ваш!

Асавита.

Математика - добре. Физика? Ето чудото. На два въпроса не можах да кажа нищо, по „Магнетизъм” говорих добре. Комисия ми беше г-н Герганов. Кажи ми, добри г-н Герганов, минах ли? Може ли да се мине с отговор само на един въпрос?

История, география, ръчна работа, пение, гимнастика. Ах, тази г-ца Заморска ме кара да й играя ръченица, да й танцувам. Имаше комисия. Как се смяха! Нека се смеят, аз пък се радвам, че издържах!

Забравих за Епиктет - Кант ме спаси.

27 ЮНИ 1928 г.

Завърших днес матурата. Днес изкара ръкоделие. Смешно, иска ми кройка от блуза, а пък аз мога да шия костюм. Стаята ми е хаос. Чистя, мия, редя, пея. Изкъпвам се, обличам се хубаво и излизам по „Цар Освободител”. Днес той е мой. Мога да ходя колкото си искам, да се бавя на воля. Ходих у Лилини. Там нададоха банкет - Лили, Соничка и аз. Ех, пада ни се. Лили си лежи върху нейната кушетка, лежи си, почива си. Радва се на своите шесторки. Соничка също ликува. В душата ми е тържествен празник. Соничка отива у леля си.

Аз сядам в градината срещу Военния клуб и слушам музика, тя е за мене. Виж как свирят, весело, весело, буйно. Лехите са окичени с редки цветя. От зелената трева се издигат големи червени цветове върху дълги сочни стръкове. Ветрецът ги полюлява и те клатят тежките си глави. Сядам на пейката и гледам. Унасям се в тиха наслада. В тоя миг не мисля даже нито за Colombo. Душата ми е цяла тържество. Всички минувачи навярно знаят, че днес е моята малка победа с огромно усилие. Знаят ли те? Среща ме Аня. Тя знае. Обяснява на колегите си учителки. Те ми се радват, поздравяват ме. Слънцето залязва и ми се усмихва. Каза ми да запомня този ден.

Отивам си у дома. Жилището ми грее от чистота. Драсвам клечка кибрит и запалвам всички надраскани „дамаски”, чернови и пр. Запалвам огън, сварявам си чай. Отворих всичките ламби. После взимам цигулката и свиря, свиря.

Лягам си. Спомням си за г-жа Чанкова - разработката на темата ми била великолепна. Как хубаво ме гледаха всичките учителки. Удивляваха се на усърдието ми. Дойде и директорката. Тя им каза: „Тя е най-добре подготвена от всички частни ученички и най-трезва.” Защото моите посестрими частни ученички, истински или не, но припадаха последователно. Как не ги беше срам - и не им се свидеха чистичките рокли да обират подовото масло. Смея се в леглото си.

Сега не съм изпосталяла като лани. Соничка не ме остави. Как мълчаливо се радва брат Боев. Само разпитва подробно кои са въпросите и как съм отговорила. Също и Аня. Ах, тя веднага ме гости с чай, руски чай с лимон и ръбче от хубав хляб и сирене. Получих от мама чудесно писмо. И тя се надява, че „Милостивият ще ми помогне да имам хубав успех.” Върнах чуждите учебниците. Събрах тетрадките си - скъпите упражнения по математика, химия, литература. Господи, Господи! Унася ме дрямка. Нощната ламба издава мека светлина. Не мога да заспя от - щастие.

После ставам, ставам за благодарствена молитва. Господи, аз щях да забравя. Приеми моята благодарност за „въздуха” що дишам на тоя връх, за който ми Ти помогна, Господи, благодаря Ти!

Боже, Боже, пиша Ти днес благодарствено писмо. Навреме получих всичко, което си ми пратил по пощата на Любовта. Ти ми стана учител по всичко. Ти ми се радваше чрез г-жа Лола Петрова, усмихна ми се чрез г-н Мартулков и г-н Радославов. Госпожа Нанкова е Твоя дъщеря - тя помилва душата ми с хубави слова. Ами Драмолиева, Тасева, Георгиева, ами г-н Герганов, що ме изпита по „Магнетизъм” и ми даде тройка; ами прекрасната г-жа Младенова, която се радваше на уравненията ми по химия, с които изпълних цялата черна дъска. Ах, вечно ще си спомням за г-н Гребенаров. Също добрата г-ца Михова по етика. Само г-ца Заморска!

- Ех, да знаеш, мила госпожице, аз каква съм гимнастичка, как хубаво играя и пея нашите прекрасни гимнастически упражнения на Изгрев. Защо ми е вашия валс, с кого ще танцувам... Но, нека, за да те запомня.

Мой вечни, възлюблени, достойна ли съм сега да се приближа до Тебе? Ти си моя хляб, въздух, приятел, учител - всичко. Когато мене няма да ме има нека тия мои за Теб слова-песни на отрудения носят подкрепа и надежда за ония, които тръгнат по моя път. Нека те пеят моята песен и вървят към Тебе. Осанна, Господи, Осанна! Издигна ме Ти, мене, нищожната. Издигна ме с издигнатите и въжделените - Соничка и Лили. Шемет! Как се изкачих на този връх?

- Асавита, ти ме изведе!

А какъв сън сънувах тая нощ - знаменателен! В някакъв огромен дворец съм, като да бях у дома си. Слагам богата трапеза. Много гости. Имаше и един цар. Той ме погледна. О, какъв слънчев поглед! Аз носех на главата си кошница с хляб. Имаше песни. Чудно - малки деца пяха хор под диригентството на бр. Симеонов. Дрехите им пъстри, отваряха си широко устата, цели се движеха, гледайки към мене, пяха:

Напред да ходим смело

В чертозите безмълвни,

На тайното познание

В живот и сила пълни.

Кат вихри над горите,

С дух пламен в гърдите -

Напред да полетим,

Света да обновим.

Смях се и пригласях с цяла душа и сърце. Сънувах, че все търся да влезна при Colombo и не мога да открия вратата му. Някой ми каза: „Ти го търсиш горе, но той е долу.” Символи, или действителност?

Умората ми продължава. Искам да спя, да спя. Отидох при Учителя. Той бил днес при новата чешмичка - работи я с братя и сестри. Как грееше лицето Му! Бащица мой! Разпита ме малко.

- Спи, каза ми, цели 10 часа, иди и спи.

Той прави чешма. Някой нощем я разваля, а Той денем я прави още по-хубава. Ние всички помагаме, но днес аз не мога. Седя на брега и гледам как се трудят. Постоянно с колички пренасят земя и запълват локвите. После постилат с мозаечни плочки.

Свечери се. Трябва да слизам у дома. Целувам ръка на Учителя и тръгвам. Душата ми ликува. Отляво е гората, от дясно - Изгрев, Стара планина, Рила. Но кой идва отсреща ми? Кого провидението вдигна и поведе срещу мене днес? Нека ме види, мен отхвърлената - плод на Учителевата Любов, на Асавитината подкрепа. Защо се държеше така надменно? Или се страхува нещо, не зная. Но аз го поздравих, тогава той се зарадва, смело се приближи и ме разпита...

Да, той знае вече и во веки ще знае, че има един Бог в света, който обича създанията си и ги пази. Той чупи нашите кумири и не дава да се захласваме из пътя си, а да следваме този, посочен от Богочовека. Обичам ли го? - Да, но не робски, а свободна душа, която познава своя истински приятел.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:

27 юни 1928 г.

Асавита,

Завърших матура, затова казвам и аз, че:

„Само Божията Любов е Любов!”

Като че ли бяхте и Вие в изпитната комисия! О, тъй благи и нежни бяха всички към мен! Сега, Асавита, оправдах ли Вашата грижа за мен? Достойна ли съм за Вас?

След изпита, разбира се, право при Учителя. Минах цветущето наше селище, обрадено с широки планински хоризонти. Той е при чешмата. Колко труд и средства полага за нея, само да я запази и украси за хиляди жадни пътници. Заварих Го с още много помощници. Бледа се изправих пред Него, едвам прошъпвайки: „Завърших изпита!” Ах, как приятелски ме разпита за всичко - същински роден баща. Виждайки умората ми, каза: „Сега да спиш цели 10 часа.”

Седя и гледам как носят в колички и тенекии пясък и затрупват тинята. Колко много работа! Някои садят върби, за да запазят брега от разрушение. Брат Бертоли - италианеца я поела с цветна мозайка. Издигна и чешма с красиви поставки за цветя. Сестрите чак от среща, от Анковата градина донасят чимове, за да покрият наоколо разровената пръст.

Нищо не помага. Тъй съм уморена, че едва ли имам сили да стана. Но свечерява се, аз трябва да слизам в града. Приех честитките на всички братя и сестри, и тръгвам край горичката. Но още не минала 200 крачки кого виждам насреща край изкласилата зряла ръж? - Colombo. Поздравихме ■> се. Не зная що си казахме, не помня...

Продължение

28 юни 1928 г.

четвъртък

Най-красив от деня е онзи миг, пред изгрев слънце, когато окото срещне първите му лъчи. Цялата природа е в очакване. Небето е розово, върховете са огрени, снегът по тях обагрен гали очите в нежна милувка. Този миг на изгрев слънце преживявам сега. Слънцето се явява. Какво ще стане после? - Настъпва денят.

Всички питат: „Какво ще следвате?” Какво зная аз. Може би, това знае само Учителя и никой друг. Искам сега да съм при Colombo - само при него.

О, Ти, който от облаците се наведе и ме взе, разкъса оковите на моето невежество и ме пусна на свобода, води ме още. Ето ръцете ми. Чух музика днес, свиреха много музиканти - мелодия нежна и упоителна. Тя е за мене. Природата мен устройва това празненство с цъфтящите гирлянди из градините, с белите облаци по синия лазур, с птичките що хвъркат и пеят по небето.

- Мои ближни, мои страдащи братя и сестри, чуйте. Аз имам лира сладкогласна; ще я извадя из пазухата си и ще ви засвиря. Тя е украсена с шъпа брилянти живи - моите сълзи като роса чисти, като слънцето блестящи. Ето аз ще ви пея, чуйте. Душата ми пее за вас и никога няма да замлъкне. Чуйте, имам Дар прекрасен. Даде ми го Дарителя; той е за вас.

Господи, заведи ме при Colombo! Ще дойде ден, о, Асавита, ще те срещна и в неговите очи. Тогава тъй хубаво ще бъде и ние всчкога ще бъдем заедно. Да, ще дойдат дни светли. Още по-светли и по-ясни. Ще дойде денят на моето щастие - зенита на победата ми тук на земята. И Colombo ще е с нас.

- Асавита, ето аз стоя пред заключената врата на твоята Велика тайна. Чувам зад нея твоите стъпки и звън на откпючване. Стоя и те чакам, предвечна моя, за да ти се отдам цяла, да стана твоя истинска сестра и съработница.

С привет: Хелмира

29-30 ЮНИЙ 1928 г., София

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 29 юний 1928 г.

Хелмира !

„Благословен Господ Бог наш, велик и славен,

който в тия дни ми подари съкровище ценно !

А това съкровище е Хелмира, душата ми...,

Хелмира, душата ми !”

Само Божията Любов е Любов!

Ето че към поздравленията, които от всякъде се отправят Вам, идва и поздравлението на Асавита. Ще се отличава ли то с нещо оригинално?

Радвам се наедно с Вас, че така блестяще мина всичко! Тревогите, вълненията и цялото онова напряжение, в което бяхте толкова време, знаете ли какъв отпечатък оставят върху Вас? Една желана нежност се чете по лицето Ви и целокупният Ви изглед за мен издава една по-голяма красота. Това се дължи, може би, на поотслабването Ви, но как бих желала да го запазите за винаги!

Последното Ви писмо изисква обширен отговор, но ще се спра на най-същественото. Естествено, това е да си спомня даденото обещание да Ви се изявя щом свършите гимназията. Аз си мислих за това обещание и преди да прочета съответните редове на писмото Ви. Има ли в същност нещо по-желано за душата ми от непосредното дружене с Хелмира! И ако сме дошли до този час, то щастието е настигнало душата ми!

Прочее, в светлината на една от последните беседи на Учителя, разглеждам нашето приятелство и желая да отгатна - към физическия свят ли следва да се причисли, или пък то принадлежи към духовния мир. Ето, в зависимост от това, като се приближим, дружбата ни ще се превърне на един завършен процес, или пък ще се съобрази с незавършените процеси на духовния мир. Намислих всичко това да проверя при Учителя и ний ще послушаме Неговия съвет. В същност, благодарение на тоя вид на нашата дружба, ний записахме редица наши чувства и красиви мисли през течение на този период, възникнали от доста необикновените ни преживявания.

Но, да не кажете, че отбягвам да говоря конкретно, ще Ви помоля да посветим идната седмица в обмисляне нашата първа среща. Ще си определим място, час, даже и първите ни движения при тази среща. Така, ония мисли, които през течение на седмицата Ви идват, отбелязвайте ги, също ще правя и аз, та в неделя ще разменим писмата си едновременно, за да запазим независимост в плана. О, Боже мой, ще има ли нещо по-красиво от това, наново да преживея ония щастливи минути от пътуването ни до Слънцето? „С десница другарката си нежно да обгърна и в другата -факел блестящ да имам!” Ще вкуся ли от тая наслада, тя главица на рамото ми да приклони, а аз с поглед да милвам Истината в нея, да слушам как устата и очите й ще ми говорят за онова, което нейното сърце препълва? Господи, Ти Боже наш, отговори ни!

30 юний 1928 г.

Ето, че имам да се спра на много неща в писмото Ви и това мисля да сторя отделно идната седмица. Сега чувствувам нужда да Ви обясня оня възглас в началото на настоящето. Тази мисъл се оформи в съзнанието ми като порастна в тоя си вид в продължение на половин час. Бях прочела само завършека на писмото Ви, без да знам, че вътре и Вий пишете за „дарът на Дарителя”. Това, и Вашият последен зов в писмото Ви, ме наведоха на ред мисли как в миналите години дните през май и юни обикновено ми носеха тъги и скърби. Но така се изпълва и оная велика мъдрост, че тъги и скърби са богатство за душата в бъдни дни! Ако днес Вашето приятелство ми се дарява в такъв размер мисля, че съм права като нарекох това „съкровище ценно.”

И тъй, в неделя - 8 юлий ще очаквам.

В. В. Асавита

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...