Първа част

[Ани]

Първа част

Сега ще ви говоря за Бога не като за същество, както казват философите, отвлечено или разпръснато из пространството, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича, кара да се раждаме и умираме.

В Писанието се казва: "Бог не е само на Небето, Той живее В сърцата на смирените." Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението, но не смирението на овцата.

Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? Със старата ли клетва: "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката?" Но тогава щяхме да имаме свят само от неми и сакати същества. Как мислите щеше ли да ни бъде приятен един такъв свят само от недъгави хора? Бог обаче разкрива диаметрално противоположно управление и казва, че който иска да бъде господар, трябва да стане слуга. Силните хора искат обикновено всички "реки" да се вливат в тяхната "река", но при добрите процесът е обратен. Господ се "разлива" в малки "рекички" и вместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват...

А какъв е нашият метод, по който следва да работим? От сега нататък винаги трябва да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора на Земята, защото спасението е в общите ни молитви. Знаете, че съединението прави силата. Когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята... Иисус и днес седи пред вас и аз ви казвам : Ето Човека, Когото вие търсите, Човека, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум"... Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век.Но в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение означава Иисус, Човекът, който иде на Земята, Брат на страдащите.

Иисус е дошъл да работи, а когато светлината идва, тя пристига тихо, без шум. И в бъдеще Той няма да дойде като гръмотевица, както някои го очакват. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания, а в Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. Ние не обичаме, но искаме хората да ни обичат. Това означава да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Сами трябва да имаме това гориво, което да използват и други.

Ние, които следваме Иисуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-после да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: Ще Го приемете ли или ще Го разпиете? Ще Го пуснете или ще кажете: "Не Го искаме. "Този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете : "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие ще разрешите въпроса и ще дойде благословението.Тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас."Защото светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим.

Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велик летопис в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно тази на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би за вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена, но в него има сила, възможност, дух на самоотричане, с които то храни себе си и другите. И когато седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, дори не знаете каква радост то внася у вас, какви мисли то носи. Вие не познавате неговия произход... То е една велика загадка в света...Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Трябва да се стремим към Онзи, от Когото сме излезли към Бога... И затова Христос казва: "Аз съм Живият хляб, Който слиза от небето." А хлябът от какво се прави ? От житното зърно...

Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните следното противоречие? Един народ чака с хиляди години своя избавител, своя цар да дойде, за да получи свобода, а в това време, когато Той се явява, еврейските първосвещеници и князе се обявяват против Него. Вие бихте възразили, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт. Вижте как постъпва мъжът с жена си и обратното, и ще разберете как щяхте да постъпите и с Христа. Когато Истината се появява в света, тя не се облича в празнична премяна, а в най скромни дрехи. И Христос се яви между еврейския народ в такова облекло. Тази е причината, поради която хората не могат да проумеят Истината. Такива са законите на този свят...

Христос казва, че житното зърно, паднало на земята, не умира, но остава само в този свят. Какво нещо е самотата в живота? Самотата е най-тежкото страдание, което може да изпитате. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Винаги злото се ражда от желанието да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо...

В света можем да бъдем щастливи само когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него...

За да можем да разбираме думите Христови, трябва да се очистим, да очистим зрението, и ума си. Нашият ум е прекрасно оръдие, когато знаем как да го употребяваме, но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него...

Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света. Който не е страдал, не може да изпита този Божествен принцип на Любовта. За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас.

Ще попитате: "Как можем да приложим това учение в света?" От нас не се изисква да оправим света, светът е оправен. В него няма анормалности, всичко върви по определен ред. Събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме това течение. Едно е необходимо индивидуалното изправяне на личността, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят и нейните деца синове и дъщери, а когато те се изправят, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който Христос е положил, и Христос действа за неговото осъществяване...

Промяната следователно трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля и когато тя се извърши, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши същества, които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем във връзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просвещават...

Ако вие искате да разберете същността си, трябва да следвате пътя от сърцето нагоре към вашия ум, и да мислите за Бога.

Много са въпросите, които занимават човешкия ум, с които човечеството се е занимавало и в миналото. Такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието "Дух". Той е светлината, която слиза отгоре, от Слънцето, и има пряко съприкосновение с нашия живот... Затова Бог казва: "Аз няма да сляза, а ще проводя през пространството Своя Дух да принесе на хората Моето благословение." Този Дух, тази творческа способност, именно гради всичко в нас и това, което притежаваме, на Него се дължи... Духът има пряко общение с нашата душа. И чрез промените, които стават в душевния ни мир, добиваме понятие за Неговия произход. Без душата нямаше да имаме никакво схващане за Духа. Душата със своя начин на мислене представлява в нас Божественият свят. 1/1 ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да имаме предвид нея. Щом отделите от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака.

Духът се проявява в човешката душа. Поради това човек за разлика от другите същества ходи прав...

Някои искат да живеят на Небето, но къде е то? Под думата "Небе" разбирам едно състояние, където съществува пълен порядък, при който хората спазват своите права и задължения към другите... Под "сърце" разбираме корените на нашия живот; а под "ум" клоните и листата отвън. Вие знаете, че в природата съществува съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответства коренче в земята и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл: ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли и т.н., докато един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в хора, които имат само един талант...

Нека да приложим Христовото правило в обществения ни живот. Често ме питат: "Защо България страда?^“ Ами че вие поставяте начело на управлението й за министър председател човек с един талант и искате той да оправи България, че как ще я оправи? За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хората с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници, а офицерите следва да имат по четири таланта, генералите и министрите пък по пет. За царете, които заемат най-високите места в държавата, са нужни десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта.Тези, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави... И сега в България се нуждаем от хора с два, четири, пет или десет таланта. Имаме ли ги, ще станем пръв народ в света. Не ще има мъчнотии и спънки за нас. Тогава, аз ви уверявам, че никакво нещастие не би ни сполетяло. Затова молете се да се появят такива хора. Те ще дойдат...

Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два. Ако обработите сърцето и ума си, ще имате два таланта, а пет ще придобиете, след като развиете всички ваши чувства в съвършенство... Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкусва хляба, казва ли някога. "Господи! Благодаря Ти за хляба, който си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мен?" Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали защо е направена вашата уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.

Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би изчистил света от нас. Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. Страданието е един процес, чрез който то може да се постигне. Този е методът за придобиване на търпение. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: мъдрост, истина и добродетел...

Когато човек ви обича, може някой път да ви причини и болка. Любовта едновременно предизвиква страдание и радост това е нейно свойство. Тя е сила с две остриета: милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: "Нещастен съм." Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта... Или пък аз съм щастлив. Защо? Защото Любовта присъства в мен. Но Любовта казва и друго търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Страданията са признак на Любовта Божия и нека всички да носим този кръст. Затова и на целия български народ като душа Господ му даде тези страдания, за да усвои двете велики качества дълготърпението и благосклонността. Някои казват за гърците и сърбите, че са такива, онакива... Не им обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете ги, те нищо не са спечелили и ще дойде време и те да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва да благодарите, а не да роптаете.

"Нас ни разпнаха", казвате. Няма нищо вие сте по-близо до Мене, отговаря Господ, другите не са. Те сега са далеч, но и те ще дойдат на това място." Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затова нека се радваме, че има нещо повече на този свят. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим името християни на Земята. Какво ще кажат другите, да оставим настрана. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към Бога така, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания. И в този велик път никога да не се спъваме, а да воюваме смело, решително, като насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас. Това е силата, с която ще преодолеем сегашните мъчнотии...

Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня на изпитанията. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитания, тогава може да се каже, че човек има ценен и устойчив характер и има вечен дом, в който може да живее. Характерът това е човешкият дом.

Съдбата е определила през какви изпитания ще мине вашият живот. И тези изпити са необходими. Ще направя едно сравнение. За да преминете през дълбока река, необходима ви е лодка, а за да прехвърлите океана параход. Така че за да минете от един свят в друг, ви е нужен параход, който се нарича Вяра. Трудностите са горивото, вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на космичния закон, е глупав човек...

В какво се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, богохулства и не ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествена енергия. Когато някой ви кара да извършите грях, той иска да изразходвате своята Божествена енергия...Неестественият живот, тъй наречената скрита или незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително върху сърцето и ума им. Вие обичате някого, но запитайте се, угодно ли е това на Бога, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате душата му и ума му?

Мъжът и жената представляват два принципа, две велики разумни сили. Едната наричаме активна, другата пасивна; едната действаща, другата възприемчива. Това са два процеса в природата, които се сменят. Бог не само дава, понякога и взема... Ако сте верни Нему, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце могат да се постигнат...

Целият ни стремеж в живота трябва да бъде насочен към това да развием нашия характер. Как? Характерът е съчетание от мисли и чувства и от положителни сили... Силен по ум човек може да бъде само този, който се съобразява с Божествените закони и който е в хармония с всички същества, които го заобикалят от най-низшите до най-висшите. Когато сме в разрез с тези Божествени закони, явява се противоречие в нашия ум. От него произлизат всички несполуки, които срещаме в живота...

Човек трябва да има страх от наказанието преди, а не след съгрешаването. Плачът не го спасява. Спасението е в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е задачата ни на Земята. За да може Господа живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени...

Как един младеж, който върви по пътя, посочен от Бога, можа да се издигне от положението на един обикновен овчар до най-високото положение в Египет не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотричане пред страданията и със спазване на Божия закон? Следователно само мъдростта и знанието във вашия ум и добротата в сърцето ви могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които могат да измамят вашите очи, каквито и да са те. Винаги може човек чрез своя ум и своето сърце да измени своето обществено положение от сиромах да стане богат. Но ще го измени само ако спазва Божествените закони...

Идва епоха по-велика от досегашните и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще. От бурите, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко, а да благодарим на Бога, че ще дойдат. И няма защо да се стараем да ги предотвратим. Те ще минат и ще принесат своето добро. Само трябва да сме готови да посрещнем Христос, Който идва. За някои е дошъп, за някои ще дойде тепърва, но когато дойде и ни каже думите: "Който слугува на Мене, Мене да последва", да Го последваме. В това действие ще намерите идеалите на индивида, на дома, на обществото, на народа и на цялото човечество. Това е смисълът на човешкия живот тук на Земята.

Христос казва: "Не презирайте малките неща, не се стремете към големите, научеше се да разпознавате каква сила се крие в тях и ги използувайте. Те ще ви помогнат да придобиете големите."

А защо не трябва да презираме малките? Защо не бива да престъпим втората Божия заповед: "Да любим ближните си?" Всяко живо същество, което има отношение към някого, което принася полза, не трябва да го презираме...

Често са ме запитвали: защо ангелите се интересуват от хората, какво общо имат с тях? Едно време, когато ангелите са били в нашето положение на Земята, ние сме им служили като животни. Те ни дължат много. И сега Господ ги кара да ни се отплатят, като не презират по-малките свои събратя, защото сме работели за тях...

Това, което наричаме "възраждане", съществува като закон на Духа. Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига и обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух. Това е процес на възлизане отдолу нагоре. И в този човешки стремеж се изработват нашето повдигане, избавление и спасение. Ето защо всички същества, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат.

Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките неща, то произлиза от принципа да не огорчаваме Господа. Защото, ако огорчим един човек, не огорчаваме само него, а и Господа, Който живее в него...

Безсмъртието е стремеж на човешката душа, идеалът, към които тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се регулира от един велик Божествен закон, закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот. И в този смисъл ние трябва да се учим постоянно, за да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да е безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие това са две положения. На научен език безсмъртието е равновесие на силите, които действат в природата. При смъртта последното се губи. Безсмъртието представлява съединение, хармония, а смъртта разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво то съдържа...

Думата "възкресение" представлява една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш това означава да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. А как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща ?

С новата енергия, която Христос внесе в света, със Своето възкресение показа пътя на това Божествено изкуство спасението. И затова именно трябва да изучавате Евангелието усърдно... Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната хармония...

Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа. Той е богатството, което тя желае да спечели Този стремеж съществува не от сега, а от хиляди и милиони години, и то не само у човека, но и у другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за придобиване на живота у тях.. Човек е притежавал някога вечен живот, но го е изгубил Изгубил го е по една проста причина и сега се стреми да изправи своята грешка. Тя е причинила смъртта. И когато човек е започнал да изпитва постоянното разрушение на душата си, на своя ум, на своето сърце, на своя организъм и на всичко онова, което е градил, тогава е разбрал какво е изгубил...

Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Той казва: "Аз съм Животът." По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, важни са три думи: "живот", "познание" и "Бог". Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигане на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим този живот. Този въпрос има двоен смисъл. Мога да развия пред вас неговата чисто философска страна; мога да ви обясня биологическия му произход, неговата физиологическа и психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва. Това е все едно на един гладен човек да не му дам хляб да яде, а да започна да му разправям как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла и т.н...

Среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: "В Него живеем, движим се и съществуваме", и чрез Него душата може да придобие своя първоначален живот, да се "облече" в безсмъртие. Следователно Бог е една вътрешна среда, вътрешно условие, вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим, така както нашите очи са свързани със светлината и черпят от нея, а дробовете с въздуха, стомаха с устата, така и нашето сърце, и нашият ум са средства, чрез които душата може да приеме живота... Вярно е, че когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек законът еднакво действа. Христос, който дълбоко е разбирал тоя закон, казва, че е необходимо да познаваме Бога, или казано на научен език. че е нужно да имаме връзка със своята среда. Но вие ще кажете: "Ние ще Го познаем, когато отидем на онзи свят..." Хора, които мислят, че като умрат, ще отидат на онзи свят, приличат на онзи син, който, като го затворили заради престъпление, казал: "Отивам да видя баща си..." В затвора ли ще видите вашия баща? Вие ще идете до мястото на изправлението, а не при Небесния ваш Отец. За да отидете там, трябва да победите смъртта, да излезете от затвора и да бъдете свободни. Затова Христос казва: "Аз съм вратата", а също така: "Онзи, който през Мене влезе и излезе, и паша ще намери"...

Направете един малък опит всеки ден да калявате вашата воля като дойдат лоши мисли и желания, отпъждайте ги и възприемайте само добрите мисли и желания. Ще видите, че за една година ще можете да извършите със себе си чудеса. Не ще има спънка, която да не се подчини на усилието на вашата воля.