Jump to content

Recommended Posts

Девета част

"А Иисус отговори и рече: Не знаете що искате.

Можете ли да пиете чашата, която аз има да пия,

и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?

Отговарят му: Можем."

/ Ев. Матея 20:22/

Във всеки живот се явяват желания, които не са естествени, не са Божествени. Те внасят дисхармония вътре в света. За това няма нужда от аргументи. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се пораждат, които не са за добро. Тук ще дам пример за учениците на Христа. Когато майката с двамата сина поискала те да бъдат почетени от Божия син, като Той постави "единия отляво, а другия отдясно" на себе си, останалите десет ученици, виждайки това, се възмутили и запитали Христа: "Как може да има предпочитания?" Той се обърнал и им отговорил: "Не знаете какво искате." И добавил: "Можете ли да пиете от "чашата", която аз пия, и да се кръстите с "кръщението", с което аз се кръщавам?" Отговорили му: "Можем"...
Има "чаши", които са приятни, но има и такива, които не са. Има и приятно, и неприятно кръщение. Нима на онзи затворник, който е бил осъден както Сократ да изпие чашата с отрова, му е било приятно? Има и такова кръщение, с което като се кръстите, ще свършите...
Христос запитал: "Можете ли да пиете от чашата, от която аз трябва да пия?"... Отговорили Му утвърдително. И добавил: "И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?" "Можем". "Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мен, не е мое правото да дам, а на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми."
Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, се изразява в това, че мислим, че разполагаме с живота си така, както искаме. Това е голямо заблуждение... В света всички сме изпратени да служим вярно на Бога. Но как ще изпълним своята длъжност? Най-напред трябва да имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към ближните ни. Ако разбираме отношението си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия, и останалите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Всички съвременни хора трябва да започнат с първия закон, защото той ще оправи света. Ако не сме готови да изпълним волята Божия, то всички други условия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, но се подразбира от самата същност на нещата. Той е записан вътре във всяка душа...
Това учение не е само на Христа, то е учение на самия живот. Приложим ли го, ще бъдем спокойни и здрави, не го ли приложим ще сме нещастни и болни. И ако някой попита защо идват болестите, ще отговоря: Понеже често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не бива да прекъсваме; където и да се намираме, тя трябва да бъде еднаква и да не е зависима от никое общество. Ако един човек е добър, защото се намира в религиозно общество, е разбираемо, но който в лошо обкръжение е добър, той наистина е добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, е нещо изключително. И другото е вярно: да си лош между лошите, е съвсем естествено, но да си лош между добрите хора, е неприемливо...
И така Христос се обръща към своите ученици, към тези двамата, и ги пита : "Можете ли да пиете от тази чаша, от която аз пия?" А те му отговориха: "Можем." Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази "чаша", мъчно се "изпива" съдържанието й.
Често съм виждал деца да казват на майките си, когато им дават да пият горчиви капки: "Не искам да пия, мамо, горчива е тази чаша." И аз бих желал да няма "горчиви чаши" в света. Ще дойде ден, когато в човешката еволюция такива няма да има. Не, че Бог иска да ги дава, защото страданията не се налагат от Него. Бог съизволява, но не благоволява в тях... Щом възстановите връзката в душата си между Бога и вас, всички отношения постепенно ще се хармонизират. Най-напред ще започнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Ще попитате как? Ако имате рана по тялото, превържете я и самото тяло ще започне да я лекува, тъй като то съдържа тази сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравее и няма да остане и помен от нея. Значи тялото съдържа вътрешни сили за лекуване и когато ги изгуби, никакъв лекар не може да ви помогне. И за душата е валиден същият закон. Докато тя е свързана с Бога, притежава природни сили и може да лекува раните си...
Съвременните хора всичко искаме, но същественото не търсим. Всеки иска да е богат, да е силен все материални блага желаем. Ако в обществото кажете на хората да се свържат с Бога, колко души ще пожелаят искрено това? Ще ви отговорят: "Не, не, пари искаме!" Но парите са един резултат. Преди милиарди години Господ ги е складирал на Земята във вид на злато, на храни и пр. Изобилието, което съществува в света, не може да дойде в точния час, защото се объркваме не само физически, но и духовно. Ние отклоняваме енергиите на духовния си живот. Често пъти енергията, която трябва да дойде за сърцето ни, не пристига навреме. Ще попитате: "А как ще познаем кога сме намерили истината?" Отговарям: Как ще познае гладният, че се е наситил, след като се е нахранил, и жадният че се е напил, след като уталожи жаждата си? Така че онзи, който намери истината, по същия начин ще я разбере.
Тези, които следват това Божествено учение, но не са се разделили с някои свои навици от стария живот, не могат да го приложат, ако направят компромис между Божественото и човешкото. Човек трябва да бъде основата, върху която Бог да гради. Хармонията може да произлиза само от Божествената любов. И ако в едно общество липсва хармония, няма да има и Любов.Ще има само едно механично натрупване, а не органично изграждане.
Питам, какъв е смисълът на земния живот? Да познаем Бога. Всички хора мъже и жени, сме малки частици от Неговата Любов, проявена у всеки един от нас. И както обичаме Бога, така да обичаме и всички хора. Ако не го любим, винаги ще правим разлика между един и друг човек. Даже и майките не са безпристрастни, и те имат обич повече към някое от своите деца. И бащата може да обича повече единия си син. Много лесно е да кажем: "Обичай!" Но когато дойде ред до прилагането на закона, мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ни е пълна, можем да дадем много, щедри сме, но ако в нея няма и пет пари, каква сума ще дадем? А касата може да е пълна само при едно условие: когато сме свързани с Великия извор на живота. Тогава ще разрешим всички въпроси по най-разумния начин.
Спасението идва чрез вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете вътрешния си глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който го чуете, ще решите всеки проблем. То няма да бъде обикновено слушане, а ще бъде като известие от онзи, който донася радостната вест, че сте наследник на десет милиона, и ви връчва съобщението. Нали тази вест ще ви бъде най-приятна. Така че, ако следваме едно учение, но нашият живот се отличава само по форма, тогава то не ни ползва. Трябва да сме искрени у себе си, за да бъде животът ни чист като кристал и да има такива пречупвания, каквито има най-хубавият диамант... Да станем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навън...
Този свят е доста хаотичен. Вестниците и книгите, които четем, разговорите, които водим и пр., всеки ден оставят у нас утайки. Поставени сме на много голям изпит. Не е лесно сега да се живее един Божествен живот. Едно време светиите търсеха убежище в горите, а днес тези места са пълни с разбойници. Затова и светиите не могат да живеят там, принудени са да останат в градовете. А щом обитаваш в тях, ще обичаш жителите им и тогава Господ ще каже: "Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята Светлина." Бог я изпраща на всички еднакво и на добри, и на лоши. Даже Той към последните е по-снизходителен. И вие казвате за някого, че не живее почтено, но му върви в материалните дела... Защо Бог е снизходителен към грешниците, може ли да отговорите? Вашият отговор трябва да бъде: "Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме." Сега Господ го е оставил да си почине, а вие сте дошли на неговото място да поработите. Тези неща са съвсем привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой лош. Важното е Божествената любов да се приложи. Като казвам това, не подразбирам, че у вас липсва Любов, но у всекиго трябва да дойде Божественото, да се увеличи стремежът към него и да му се разшири съзнанието. Тогава ще имате един положителен опит и ще стане коренното преобразяване. И ще дочакате деня на освобождението в този свят. Когато силата Божия влезе в нас, най-съществените работи ще бъдат разрешени. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скръбен, вие, които скърбите, и аз ще ви помогна, и вие ще ме прославите." А Христос добавя: ''Ако пребъдете в мен и думите ми пребъдат у вас, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя." Как ще ви се изяви? с Любов. Но първото условие е, да пребъдваме ние у Бога, второто Христос да е в нас, и третото Отец и Синът трябва да направят жилище в нас, за да се изяви Любовта. Тези три положения са необходими, за да стане промяна в ума ни, в душата ни и тогава изявяването ще се осъществи. Но не дойдат ли, животът ни ще бъде без основа...
И мъжете, и жените загубиха два съществени елемента: мъжът Любовта, а жената Мъдростта. И в онзи дом, в който мъжът не проявява Любовта, а жената Мъдростта, тегли му една клечка кибрит, за да изгори. Ще попитате тогава: "Може ли да има живот?" Не може да има, щом няма хармония. Това е учението, което Христос е проповядвал. Семейството е един Божествен институт, основан на Любовта и Мъдростта, в които децата символизират Истината. И тогава ще има законност, правда и истина в едно идеално общество. Но не бива да си правим илюзии, щом няма Любов у мъжа, въпросът е приключен; няма ли Мъдрост у жената също; няма ли Истина у детето въпросът е свършен. Бащата и майката се радват само на онези деца, които носят Истината у себе си. Обича ли детето да послъгва, те скърбят. Когато мъжът види, че у жената липсва Мъдрост той тъгува, а жената че у мъжа няма Любов, тя е печална...
И така живият Христос, вашият Христос, днес ви призовава към Любов, Мъдрост и Истина, да осветите неговия велик закон и като го приложите, да го прославите, че като видят хората делата ви, да прославят Отца вашего не мен, а Отца който е горе на Небето...
И когато човек пристъпи към великото в света, трябва да има смирение и да знае, че той не го е разгадал. Той може да направи това, когато стане съвършен като Бога. Философите твърдят, че ще го разгадаят, но няма да успеят. Знаете ли, че ако по-напреднали същества от вас изслушат разискванията ви за онзи свят, ще се смеят 100 години не само на глупостите, които говорите, но и на теориите на най-видните съвременни окултисти... Ако анализирам вашето тяло и зная колко водород, азот, кислород и желязо съдържа, мислите ли, че съм намерил есенцията на вашето битие? Може да не зная нищо за тялото ви и от колко елемента то се състои, но поне познавам душа ви. Възможно е и едното, и другото...
Христос казва, че е "Живият хляб и Живата вода", Изворът, който ще извира от нас вечно, и няма да имаме нужда да черпим от друго място. Следователно трябва да се стремим да имаме една пряка връзка с произхода на нашето битие. Но често пъти контактите ни се прекъсват по външни причини.
Следователно трябва да се храним с тази "жива храна" и от нея да оставим нещо, от това изобилие да спестим Човек трябва да яде и да мисли върху оново, което то съдържа. Животът е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и т.н., и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с този живот се развива и нашият умствен кръгозор. А греховете ни се състоят в това, че не използваме енергиите си за благородни дела и че живеем само за себе си. Когато велики мисли са вложени в умовете ни и велики желания в сърцата, ще разберем по-лесно значението на нещата...
Христос за вас е като една горяща свещ. С хиляди години той седи на вашата маса и постоянно "гори", а вие се топлите и мислите, че разрешавате много въпроси, като само повтаряте: "А, хубава е тази свещ!" Но ако обърна вашата душа в такава свещ, ще разберете какво означава "горяща свещ"... Който се облагороди, животът му ще има смисъл. Ако не се облагороди, в душата му ще има вечен глад и всичко ще му се струва безсмислено... Ако някой път поплачете, дайте си отчет защо плачете. За всяко ваше състояние си правете обективна равносметка. Това е правилното разбиране на великото учение, което иде сега и прониква навсякъде. От две посоки то се явява: една част идва отгоре, а другата идва от центъра на Земята. Следователно, тези две вълни ще се пресрещнат...
Според мен месоядството е престъпление на Божия закон, законът на Любовта и Мъдростта. Всеки, който иска да изпълнява този закон, трябва да е плодоядец, не вегетарианец, а плодоядец... Следователно служенето на Бога не трябва да е само в това, да не се храним с месо, както някои разбират, защото това е служене по буквата на закона. Хората не се облагородяват от храната...

„Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде;

търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. "

/Ев. Лука -11:9/

Човешката природа се нуждае от три велики неща : искане, търсене и хлопане.Така се е изразил Христос преди 2000 години на един класически език, а преведени на нашия език, тези думи ще имат друг смисъл. За да се появи у нас желанието да искаме, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни, т.е. причината, която заставя детето да иска хляб от майка си, е разумна. Но причината, която кара алкохоликът да иска вино е неразумна. Ние създаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата това е Истината. Тя моментално влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно някой ще каже, че условията на еволюцията изискват да познаем истината. Аз пък наричам това забавление, представление или развлечение в театъра... Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага търсенето.
Затова Христос казва: "Търсете и ще намерите." Аз отнасям търсенето към сърдечния процес. Само жадният човек в пустинята търси хубавите извори или пък в планинските места изворна вода... Съвременният християнски свят не разбира и какво нещо е молитвата. Тя е великото нещо, за което може да се даде най-хубавото определение.
"Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори", т.е. развивайте онова благо, което Бог ви е дал. "Искането" ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие; "търсенето" пък дали вашето сърце върви правилно по своя път, и "хлопането" дали волята ви се развива правилно. Защото всички недоразумения в света произлизат от едно вътрешно неразумно тълкуване, което хората наричат "смесване на интереси". Но когато се намираме в един Божествен свят, който е свят на хармония, където правовите отношения са верни, няма от какво да се страхуваме. Умът ви трябва да се упражнява така, както българинът оре със своето рало. То винаги е гладко и светло, когато се употребява, а когато остане без работа, ръждясва. Българите обичат да казват, че много не бива да се мисли, че от много мислене човек може да изгуби ума си. Аз оспорвам тази философия. Ако българите искат да кажат, че тревогите трябва да се избягват, това е по-правилно. И прави са, от многото безпокойства човек изгубва ума си...
Някои български поговорки не се тълкуват правилно, например: "Бог дава, но в кошара не вкарва", "Лозето не иска молитва, а мотика." Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая лозето, но не работя ли, а само се моля, не може да има резултат. Винаги молитвата подразбира работа...
"Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори." Нашите искания трябва да са разумни. И всеки един от нас трябва да проверява всеки ден разумно ли е това, което искаме, в синхрон ли е със закона, в който живеем, не с човешкия закон, а със законите, които наричаме Божествени. И всички трябва да се стремим към тях.
Българите правят и друга грешка. Като сбъркат, не обичат да си признават вината и търсят всякакви оправдания. И кражбите, и пиянствата, и убийствата ги считат, че са в реда на нещата, но ако някой младеж или девойка извършат някаква малка грешка, настояват да им се потърси веднага отговорност за нея. Само от дребните неща правят капитал. По същия начин съвременните християни изясняват закона на Мойсей. Според тях той гласи: "Вие се пазете и с духове не се свързвайте." Но Мойсей е писал много, а християните вземат 25% от него, и то само това, което е полезно за кесията им. С този закон пророкът е обяснил лихварството...
Какво трябва да искаме? Да искаме един разумен живот. Първо, в света да има ред. Това искане се отнася до всички. Поставя ли се така въпросът, ще настъпи хармония и правда в света. И към тях всички български партии трябва да се стремят...
Ако е силна вашата воля, ще придобиете онова постоянство, което е проявила мравката, наблюдавана от Мохамед. Когато той се обезсърчил, виждайки, че е невъзможно да прокара своето учение, затворил се в една пещера. Там видял как една мравка носела товар 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Искала да го пренесе от едно място на друго. Издигала го донякъде, но той все падал и тя наново започвала да го вдига. Това се повторило 99 пъти, но на 100-ия път мравката го изнесла на другата страна. Тогава Мохамед си казал: "Ако една мравка може 99 пъти да слиза и се изкачва, за да постигне целта си, значи и аз ще успея." И аз казвам: Това е истината в живота. Господ ще ви опита 99 пъти и на 100-ия път ще каже: "Заслужавате да ви помогна да преминете на другата страна." Но две деветки са необходими мъже и жени. Жената е едната деветка, а мъжът другата. А всяка деветка от какво е създадена? 3 х З колко прави? Значи в една деветка Божественото влиза 3 пъти, т.е. три пъти трябва да влязат "искането", "търсенето" и "хлопането".
И така, Христос казва: "Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно." Това е великата философия на живота. "Не търсете друго щастие, а търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи" се казва в евангелието на Матея, в глава 6, стих 33.
Разумният живот на Земята започва с един външен обект или философски казано, с една външна цел, или една външна основа. Всичко, за което говорим, се обуславя от великия вътрешен принцип на живота или от трите негови фази: материална, духовна и божествена. Онези, които не са запознати с тях, казват: "Само с вяра не се живее." Но ако вярата е основа на интелигентността и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем, че за да усвоим работата си на Земята добре, трябва да сме интелигентни. Но тази интелигентност трябва да бъде уточнена, защото съществува интелигентност и на лисицата, и на вълка, и на овцата, и на кравата, и на вола, и на орела, и на пауна, и на маймуната, докато стигнете до човешката интелигентност във всичките нейни проявления...
И отново да се върнем към казаното от Христос за търсенето на Царството Божие. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката ? Детето. Какъв е обектът на учителя? Ученикът. Но не е все едно дали търсим, или се стремим към независимо каква да е посока, тъй като всички стремежи имат различни последици. Те могат да бъдат индивидуални, семейни, обществени и т.н. Мнозина ме питат: "Как да разбираме живота?" Животът трябва да се разбира така, както сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото или както ще се прояви в бъдещето. Някои живеят в стария живот. Щом на младини са яли и пили, тогава на старини постоянно ще се оплакват от болести. И обратно, тези, които са живели чист и свят живот, на старини ще бъдат свежи и бодри, защото са правили разлика между физическото и духовното съществувание. Второто се различава по стремежите на своите цели и по принципите, които са вложени в него...
Та, като казвам на хората да живеят по Бога, те ми отговарят: "По Бога добре, но човек трябва да живее и за себе си." Ето една неразбрана идея, защото мнозинството разбира Бога като някакъв съдружник отвън. Това някои религиозни хора правят и в молитвите си, като го молят да застане на тяхната човешка страна.
Бог хубаво е направил света, но ние, като не разбираме Неговата далечна цел, питаме: "Защо Господ е направил така света?" Христос казва: "За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова." Нашият век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието царство. Време е да се разделим с егоизма и да влезем в Царството, което внася хармония у нас. И така, "търсете първом Царството Божие и Правдата негова, и всичко това ще ви се приложи". Щом поставим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, на небесата, на звездите и далечните светове, на другите същества, които са преминали в горната йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да завършим добре нашия курс...
Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил и го проверявам, и което не е вярно, го коригирам. И съм открил, че това, което е вложено в живата природа, е постоянно, неизменно и ако един ден хората повярват в нея, техният живот ще се промени.
Българите трябва да посетят Англия, за да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не начинът им на управление. Там може да научат нещо добро. Проучвайте и интимния живот на американеца, на германеца и на гръка. У всеки един народ има добри черти, които е добре да се изучават. И ако искаме да се ползваме от наученото, необходимо е да влезем не във външния, а във вътрешния живот и да се опознаем интимно. А като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш без обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с цялото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда и има същите слабости като твоите. Всички ги имаме...
Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят. Само в душата си да го знаете.
Някой може да ви каже да раздадете имането си. Да, но разумно ще го раздавате. Апостол Павел казва: "Ако раздам цялото си имане, а Любов нямам, нищо не съм." Разумно ще даваме, разумно ще мислим и разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко. Сега не говоря само за младите. Те са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат и младите. Старите са огледала за вас, и считайте ги за свещени. Счупи ли се огледалото и вашата работа е свършена...
Има един стих в Евангелието, който гласи: "В дома на Отца нашего много жилища има." Думата "дом" има два смисъла: физически и духовен. Под тази дума винаги разбираме нещо идейно. На Земята най-възвишеното и най-идейното нещо е домът. Негова основа са майката и бащата, "стените" са децата, а "покривът", "керемидите" и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. За да изгради дом, човек трябва да вярва в разумното на света. Без вяра интелигентност не може да има. Аз вземам вярата не в смисъл на вярвания, а като основа на интелигентността. Следователно, ако не свържем по този закон нещата, винаги може да изживеем един горчив живот и домът ни постоянно ще се руши. Не е въпрос само да градим и събаряме, но онова, което съградим, трябва да е здраво.
Някой ще каже: "Трябва да вярваш." В какво? Вяра може да има само в едно нещо може да вярваш само в Любовта. Нищо повече! Само в нея може да се вярва, а всяко друго вярване е лъжа. И именно там е слабата страна на съвременния свят, че не вярва в Любовта.
В какво се изразява тя? Някои казват,че са обичани. Ако на Земята има само един човек, който да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това означава съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне и ще заприличате на птичките през пролетта. Затова благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки колкото Земята. Но щом идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в Неговата любов и ние ще кажем: "Слава Богу, освободихме се от греховете си, олекна ни." Достатъчно е един път да видите Бога! Когато Го видите, всички грехове ще се заличат. А за да Го видите, трябва да Го любите. И за да ви "види" и вас някой, трябва да го обичате... Любовта не вижда никакви погрешки. Ще кажете: "Хора сме все пак на Земята." Не е въпросът за погрешките, но в благородния човек, в любящия човек има съзнание. Той веднага ще каже, ако е сбъркал, че неговата постъпка не е правилна. Слага я на Божествените везни. В много църкви като влезеш, всички имат един метод. Грешникът ще се изповяда и ще му докажат, че е грешник...
Ако живеем с този ум, и след сто години няма да дойде Любовта. Бог трябва да живее в душите, а не в телата ни... "В дома на Отца вашего много жилища има." И атмосферата на тези жилища е Божествената любов. Ако две хиляди години не можем да разберем този стих, ако след две хиляди години Христос не може да ни говори за Божествената любов в нашите сърца, ако след две хиляди години не можем да жертваме всичко за Бога, ние сме много закъснели. Не казвам само за вас, всички са закъснели, целият свят е закъснял. Христос идва и всички тези затвори и лъжливи форми всичко това ще се стопи, както се топят ледът и снегът, и ще започне новото разбиране, онова, което ще бъде проникнато от разумната Божествена Любов.
И сега Христос ви кани след две хиляди години, готови ли сте? Той казва: "Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема". Ние тук чакаме да ни вземе Господ и да ни отнесе на небето. Не! Първо ще поканите брат си, той пък ще покани друг, така че целият свят ще "тръгне" нагоре, но разумният свят. И тогава с песни ще влезем в новия живот. Там всички ще бъдат братя и сестри на Христа, а Той ще бъде нашият голям брат...
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...