Четиринадесета част

[Ани]

Четиринадесета част

А Исус отговори и рече: "Не знаете що искате."

/Ев. Матея 20:22 ст./

Всички хора разбират значението на глагола искам, но поставите ли пред него частицата "не", глаголът приема отрицателно значение. Казвате често пъти: Не искам, не знам, не разбирам. Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т.е. хора, които отричат знанието и се оправдават с израза, че човек не може да знае всичко. Коренът на думата гностик се крие в един стар език "гноси". Българинът казва "носи". Значи двете думи имат един и същ корен. Това е филологически въпрос, но един ден ще ви обясня какво представлява филологията от окултно гледище...

Желанията на човека трябва да бъдат строго определени. Мислите и желанията са важен елемент в духовния свят. Целият свят може да оспорва съществуването му, но аз говоря за него положително като за свят, който познавам добре. Може някой да иска диспут с мен, готов съм. От гледището на всички науки ще докажа неговото съществуване. Но който иска да спори с мен, трябва да има знания... От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче невинаги правата линия подразбира прав път. Да вървите по права линия, това не показва, че сте в правия път. Понякога се движите по нея и сте в правия път, но това е съвпадение. И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия път. Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и младият трябва да се наведе и да се прегърби. Възможно ли е това? Възможно е. Ако минава примерно през гъста гора, той трябва да се наведе, за да не го ударят клоните. Но това изкривяване няма нищо общо с кривата линия и с кривия път. Понякога кривата линия съвпада с правата. Колкото едното е възможно, толкова и другото.

Как определят учените правата линия? Като най-късото разстояние между две точки. Казвам: Правата линия е най-малката отсечка от окръжността. С други думи казано, тя е най-малкото разстояние между два радиуса. Някои математици оспорват това, но според мен всяко нещо, което се оспорва и отрича, е истинно, и обратно. Защо ще се оспорва и отрича нещо, което не съществува? Ще кажете, че това е софистика. Не, това е истината...

Човек се развива в две посоки: по еволюционен и по инволюционен път. Това са процеси, които съществуват и в корените на определени числа. Те могат да са инволюционни, но ако се повдигнат в степен, тогава се говори за еволюционен процес.

Питагор казва: Пространството, което се съдържа в квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, е равно на пространството, което се съдържа в квадрата, построен на хипотенузата. Какво представлява хипотенузата? Всеки радиус на кръга. Тя е жива и активна линия. А какво представляват катетите? Единият катет е човешкият ум, а другият човешкото сърце. Резултатите от катетите във времето и пространството са равни на енергията, която ги е произвела. Същото може да кажем и за енергията, която снарядът развива. Изчислено е, че енергията, която даден снаряд произвежда, се крие в самия снаряд.

Учените правят ред изчисления, за да намерят отношението между енергията, която снарядът развива, и количеството енергия в него преди избухването му. Питам: Енергията, която семката на ябълката развива в процеса на зреене, в самата семка ли е? Част от енергията е в нея, но друга е в почвата, във водата, във въздуха, в слънчевата светлина и топлина. Като се посее в земята, семката има възможност да събере енергията на всички тези елементи и да си направи една малка къща ябълковото дърво. Това показва, че в семката е скрита известна разумност. Значи в разумния живот се постигат всички желания. Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него. Ще кажете, че това е философия. Да, философия е, но тя ви е необходима. Казвате, че всичко зависи от човека. Не от човека, но от разумността в самия него и вън от него. Тази разумност наричаме Бог. Задачата на всеки е да си състави ясно понятие за Него. Не е достатъчно да четете какво са казали богословите и философите за Троеличния Бог, или за Бога като Любов. Те трябва да имат ясна представа за това, което пишат. И за човека казват, че има едно или две лица, че е едноличен или двуличен. Българите имат лошо мнение за човек с две лица, а още по-лошо за такъв с три лица. Но като се казва, че Бог е троеличен, това считат за нещо свещено. Къде е скрито лошото: в идеята за троеличието или в човешкото разбиране? Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение.

Духовенството може да допринесе за решаване на противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мен има четири вида Любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз се спирам на числото четири. То е Питагоровото число, с което се измерват нещата. Известно е и като абсолютното число. Под "абсолютно" разбирам това, на което умът поставя прегради. А и човекът може да е абсолютен и да не е абсолютен. Всяко тяло в движение е абсолютно, но спре ли движението си, не е абсолютно...

По какво се отличава Божествената Любов от останалите? По нейната неизменност и постоянство във всички свои прояви във времето и пространството. Тя никога не се изменя. Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. С такава точност се измерват имагинерните или въображаемите числа. Несъществуващите, т.е. ирационалните числа "I", са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те да си кажат думата. А аз ще говоря за Божествената Любов, която е неизменна. Тя представлява вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с нея, не боледува. А човешката любов ограничава, защото в нея има страсти. Тя е раздвоена в резултат на добрите и лошите настроения. Животинската се отличава по това, че лесно забравя.

Следователно четирите вида любов представляват четирите единици, с които човек работи по математически начин.

И така, започнете от животинската любов, за да забравите грешките на хората. Как котката проявява любовта си към мишката? По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката пък за нея. С ред факти мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате. С часове котката седи пред дупката на мишката и говори: "Миличка мишчице, моя възлюбена, излез малко да те видя!"...

А как се проявява човешката любов? Тя ограничава. Сега някой може да възрази, че човешката любов не ограничава. Може да не е точно така, но твърдението ми се подкрепя от ред примери. Девойката, щом се ожени за любимия си, веднага го ограничава, като му казва: "Слушай, ти знаеш, че те обичам, затова без мое позволение няма да ходиш никъде." Ако младежът отиде до кафенето, трябва да й каже защо е отишъл; ако направи някаква сделка, трябва да й даде сметка защо я е сключил. Така жената става господарка, а той слуга и след всичко това той мисли, че си е намерил другарка! Не, той си е намерил господарка, която му държи сметка за всичко. Това се получава при мъжа и жената, когато се влюбят. Досега не съм срещал нито едно изключение. А при ангелската и Божествената любов няма никакви ограничения. Обаче, докато се стигне до тях, човешката е на мястото си. Ще обичате човека по човешки. Как? Докато обичате по човешки, ще ограничавате злото и в себе си, и в другите хора. Значи човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравите грешките на хората, като ограничите злото у себе си и в другите, вие ще стигнете до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената на човешката.

Имате ли ангелско сърце, ще направите усилие да обичате хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го на своето огнище и ако той може да издържи на тази висока температура, започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на огъня му, превръща се в дим и пепел. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел. Ангелската Любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който носи ангелска любов в сърцето си, има топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добре за всички живи същества. Злото символизира ограничението и студа, следователно студът произлиза от омразата, а топлината от Любовта. Където има топлина, там е Любовта.

В заключение на всичко това ви казвам: Щом прекарате някого през животинската любов, ще забравите грешките му; когато го прекарате през човешката любов, ще ограничите пороците му, а щом го прекарате през ангелската, поставете го в огъня, който чисти. И най-после ще повдигнете своя ближен на раменете си, ще го отнесете до вечната канара и ще му кажете: "Сега ще се научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците у себе си и у своите ближни и така ще се докоснеш до смисъла на живота."...

Щом изнасяте фактите, каквито са, вие сте истински човеци. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина слагат лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Бъдете доблестни и винаги говорете истината! Не слагайте лъжата при истината, нито злото при доброто... Сега свещениците ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така, Българският народ дължи нещо на църквата, но да се мисли, че той е оцелял благодарение на нея, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците? Те не са православни, а как оцеляха? Като народ българите са съществували преди православната църква. Значи в него има нещо повече, отколкото в църквата. Българският народ е съществувал и преди християнството. Самият Христос християнин ли беше? Православен ли беше? Защо неговите последователи се наричат християни? Ако питате Христа дали е християнин. Той ще каже. че не е такъв. Вие се наричате християни, защото вярвате в Христа. Ами Христос в кого вярва? Така че християнството не е базата. Ще кажете, че то спасява. А езичниците и турците, като не са християни, не са ли спасени? Аз съм видял в другия свят много будисти и мохамедани, които са спасени. Кой ги е спасил? Нас пък ни наричат "дъновисти". Казват, че съм проповядвал дъновизъм. Чудно нещо! Аз не съм дъновист. Какво разбират под понятието дъновист? Да се мисли, че някой е дъновист, това е заблуждение...

В Писанието е казано:"Не знаете, що искате." Какво трябва да иска човек? Да поставя идеите си правилно. Ще кажат свещениците, че ние сме такива или онакива. Не е така. Каквото и да се говори за нас, ние знаем какво идва в света. Затова именно искам да ви освободя ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да се разделите с онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви.

Мнозина ме питат как да се наричат дъновисти или християни? Христос не е християнин и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? Любов. И аз проповядвам Любов. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно и вие можете да се наречете синове Божи. Как, ще ми възразите веднага, да се наричаме синове Божи? Това е богохулство! Не е богохулство. Кой ми е дал живота? Бог. Кажа ли, че съм син Божи, значи аз изповядвам великата истина, че животът е в мен; и мислите, и знанията, с които разполагам, са все от Бога... Ако сме последователи на Христа, и ние сме Синове Божи. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живота. А кой е дал техния живот? Майките и бащите им. Ами техният живот? Така ще стигнете до онази безконечност на събиране и умножаване и ще влезете в областта на въображаемото число"/". Тогава къде е истината?

Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувстваш едно неразположение или една радост у себе си. Задавал ли си си въпроса защо си неразположен или защо си радостен? Понякога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата. Пак ще си послужа с Питагоровата теорема. Ще взема за пример един правоъгълен триъгълник с равни катети и ще кажа, че възможностите на ума са равни на възможностите на сърцето, т.е. единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т.е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувстване. Значи умът първо мисли, после чувства. И в сърцето има същите възможности: чувстване и мислене. Сърцето първо чувства, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувства, а сърцето първо чувства и после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувства, а после мисли, и сърцето мисли, вместо да чувства, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувства, а задачата на сърцето е най-напред да чувства, а след това да мисли. Следователно имате два фактора с две допълнителни възможности. Може ли да определите кога действа умът и кога сърцето? Може ли да определите вашето чувстване в даден момент на какво се дължи: на ума или на сърцето ви? Можете ли да определите откъде идва вашата мисъл: от ума или от сърцето?...

"Не знаете, що искате." С този израз Христос е искал да каже на учениците си, че в тях трябва да се пробудят възвишени мисли и чувства, с които да разграничават видимите неща от невидимите. Ако гледате на човека от духовния свят, ще видите, че в него обитават двама души, които едновременно вървят и разговарят помежду си. Единият е физическият човек, който е по-плътен, а другият е духовният, и е по-ефирен. Физическият човек живее повече със сърцето, а духовният повече с ума. Когато физическият човек е в синхрон с духовния, работите се нареждат добре, но ако двамата не са в съгласие, нещата не са добри. Какво трябва да правите? Ще приемете онзи ред, който е бил определен още преди слизането ви на Земята. Този, който те придружава навсякъде, е съществувал в духовния свят преди теб. Той знае и разбира всичко по-добре и се отнася приятелски с теб, но е твой учител и ти трябва да го слушаш. Как ще го познаем? В трудностите и страданията. Щом си неразположен и недоволен от жена си, той ти нашепва, че всичко ще се оправи. Ти можеш да му възразиш, че няма честни хора на тази планета, но той ще ти отговори, че има и че ще ги намериш. "Не мога да спя, нервен съм", казваш ти. Ще спиш и ще се успокоят нервите ти, говори твоят учител. Нямам пари, жената и децата са боси и окъсани. Не се страхувай и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично? Той казва, че ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си.

Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. Какво представлява религията? Връзка с Бога. Какво означава свързването с Него? Според мен да се свържеш с Бога, означава да имаш отношение към Любовта, към всичко живо по лицето на Земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: "Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания." Понякога в дървото се събужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. Да, преди да дойде на Земята, човек наистина е бил дух. Но като слязъл тук, се облякъл в материя, в плът. Затова реалното е в духа, а преходното в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. Това е преходно състояние.

Съществуват два процеса: обезплътяване и въплъщаване. Реално е това, което се обезплъщава и въплътява. То е духът. Някои казват, че духът е вятър, т.е. въздух. Духът не е нито вятър, нито въздух. Той е нещо, което постоянно се движи. Духът образува движението, но той сам не е движение.

Какво разбирате под израза: "Бог е Любов"? Бог е нещо по-велико от Любовта, но условията, при които сега живеем, не познават друга мярка освен Любовта, за това се казва, че Бог е Любов.

Казано е в Евангелието: "Плодът на Духа е Любовта, а плодът на Бога е Духът." Любовта е най-малката сила, проявена на физическия свят. Няма дума, с която можем да изразим Любовта. И с колко думи си служим ние? Българският език си служи с 60 хиляди думи, немският с 80 хиляди, а английският с около 250 хиляди. Това е изчислено приблизително, не с абсолютна точност. А първоначалният език, с който някога хората са си служили, е бил много богат имал е около 35 милиона думи. Той е езикът на природата. На него могат да се изразят почти всички душевни преживявания, през които минавате. Но днес с ограничения човешки език това не е възможно...

Защо са равни мислите и чувствата? Защото една и съща сила ги създава. Понеже в Любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък като възлюбено дете на майката и на бащата взема всичко, т.е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. Така че възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко чувство, но поточно казано, разумната воля осъществява правата, Божествената мисъл и Божественото желание. А всяко желание трябва да притежава четирите качества: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И Любовта трябва да е едновременно животинска, човешка, ангелска и Божествена. Това е закон. На Земята животинската любов се среща по-често, защото тя създава формите. Който се отказва от нея, постепенно отслабва, става немощен и се готви за Небето. Но ако животинската вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават и да са в съгласие само с Божествения свят, т.е. да са за доброто не само на отделния човек, но и на неговите ближни хора, животни и растения...

Бог е дал на българите проблеми за решаване, които трябва да ги решат правилно. Те не бива да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се намесва в задачите на народа, какво ще стане с него? В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй! Това не е служене на Бога. Истината трябва да се говори!

Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да сте здрави и щастливи. Имате деца и трябва да ги възпитавате, а не да повтаряте само, че Бог ще уреди всичко. Не е така. Бог ще оправи всичко, но чрез вашия ум и сърце; чрез Божествената, ангелската, човешката и накрая и чрез животинската любов. Съвременните учени ни убеждават, че в реда на нещата е да се колят животните. Това е по необходимост, но не е наше право. Мнозина казват: "Така трябва да живеем, за да угодим на обществото." Не, аз казвам: Трябва да угодите на Бога и на Любовта. Ако угодите на тях, ще угодите на всички...

Не отхвърляйте онова, което досега сте направили. Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена, но оттук нататък ще бъде ясна. Тази е разликата между досегашния и предстоящия ви живот. Досега сте работили за роднините си, а отсега ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази Любов включва всичко в себе си...

Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, както и за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но когато ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него и не можете да решите задачата си. Житейските задачи трябва да се решават. Когато говорите за Любовта, но не я носите у себе си и постоянно променяте чувствата си, вие не изпитвате истинска любов. В този случай лъжете и себе си, и околните. Такъв човек се отличава с особен жълт цвят на лицето или със специфична червенина, които са израз на отрицателните сили в живота.

А какво представлява силата? Съединение, което трябва да разложите на съставните му елементи, за да извадите от него "корена". Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите излизат от Него. Или другояче казано: Бог е неделима сила, извън времето и пространството, но същевременно ги владее. Бог не живее в хората, но ги обгръща. Никъде Го няма, а е навсякъде. Как ще разберете тази мисъл? ..

И така нашата любов трябва да бъде свещена. В нея да влизат отношенията към всички живи същества. Любовта не се налага със закон, затова никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на Духа. Но не можете да обичате по свобода, докато не носите Истината у себе си. Свободата е произведение на Истината. Така че свободата не е Истина, а коренът на свободата е Истина. Коренът на Истината пък е Бог. Това са велики математически задачи, в които се крият тайните на разумната природа. Който ги разбере, ще забрави детинския си живот. Велика хармония има в тях...

Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича и Който всякога мисли за вас. Кой е Той? Бог. Няма момент в Неговото съществуване и в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В своя ум, в своето сърце, в своята воля, в своята душа и дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред себе си и казва: Не бойте се! Аз ще направя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение. От вас се иска само да слушате. Как? Като дадете възможност на Любовта, която ви изпращам, да проникне у вас. Любете, както Аз обичам; мислете, както Аз мисля; чувствайте, както Аз чувствам и действам. Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му. Той е вътрешният глас у човека и е неговата сила...

Като говоря за Любовта, мнозина казват, че вече им е побеляла главата от нея и очакват нещо ново да чуят. Вие още не познавате Любовта. Внесете повече чувства на братство и равенство в любовта си към Бога. Ще кажете, че знаете какво нещо е равенството. Знаете, но ви липсва равенство помежду си. Не знаете какво е Любов. Днес Христос казва: Искайте от Бога Любовта. Когато у вас се яви дълбоко желание да я потърсите, вие ще разрешите проблемите на вашия живот и пред вас ще се отвори нов свят. Отношенията ви с хората ще се оправят и вие ще започнете да мислите, да чувствате и постъпвате правилно...

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" запитал Христа един учен човек. На български език думата "вечен" не изразява това, което е писано в оригинала. Под "вечен" на български разбираме безконечен. А какво означава думата безконечен? Ако заместим "вечен" с "безконечен", това е все едно да заместим "х" с "у" или със "z", т.е. едно неизвестно с друго неизвестно. Ще кажете, че х =у, а у = z. Значи решихте една задача с три неизвестни.

Пак питам: Какво нещо е животът? Ще кажете: "Да живееш." Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с математическо уравнение и въпреки това пак остава едно неизвестно. Религиозните решават задачата по същия начин и при тях остава едно неизвестно. Това се отнася за всички хора.

Всички имате стремеж като този на богаташа, който питал Христа какво да стори, за да наследи вечен живот. Под "вечен живот" не се разбира безконечен, но такъв, при който, като разбираш законите му, можеш да ги прилагаш. Под думата "век" разбирам да знаеш да прилагаш. "Век" е коренът на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това учение, което прилагаш...

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Думата "благ" произлиза от "любов". На български език думата "любов" е неразбрана, неопределена и неточна. Затова, като се говори за нея, всеки пита: "Каква Любов?" Значи освен променливата любов има и друга, която е съществена и неизменна. При нея отношенията винаги остават едни и същи. Тя носи блага на хората...

Може ли да кажете, че държавите на Земята са устроени идеално? Те постоянно усъвършенстват своите закони. Например българите работят върху тях в Народното събрание, а англичаните в двете камари. Навсякъде "коват" закон след закон, но в края на краищата те остават неприложими. Всички индивиди, общества и народи се стремят да подобрят живота си. Как ще стане това? За изясняване на мисълта ще си послужа със следния пример. Двама другари по неволя попаднали в затвора. Стаята, в която се намирали, била херметически затворена, със стъклени сводове. Най-напред те били весели, но после си казали, че става някаква промяна в техния живот. Атмосферата около тях се сгъстила. Нищо не виждали, но нещо започнало да ги гнети. Положението им постепенно се влошавало от тежкия въздух и те започнали да се задушават. Коя е била причината за това? С вдишките и издишките те сами са си създали затруднението, като са отровили въздуха.

Изводът какъв е? Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Не става въпрос за теоретическите разбирания...

Съществуват и други разсъждения. Например математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство. Как е възможно тогава кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи ред точки заемат известно пространство, а точката сама по себе си е безпространствена. Казва се още, че правата линия има само едно измерение дължина. Какво означава дължината? Посока. Значи всяка сила, която излиза вън от своя център, радиира. Така тя образува дължина. По този начин се определя интензивността на силата, която действа в даден момент...

Какво е точка? Същество или съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и Любовта, е също неделима. Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия.

А какво е плоскост? Как се образува тя? От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения дължина и широчина, и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от хиляда километра, на която са наредени хиляда оръдия, които всеки момент пускат по една граната. Можете ли да пресечете тази права? Щом оръдията престанат да стрелят, може да я пресечете. Тя е временно явление. Докато действат оръдията, правата линия съществува, когато оръдията прекъснат изстрелите си, правата изчезва. В това отношение тази линия представлява идеалният свят, в който действа законът на безкористието. Това значи да заемаш известно пространство, но да си освободен от всякаква алчност, както и от стремежа да обсебваш. Ще кажете, че това е невъзможно. Възможно е. Човек няма право да владее или да завладява...

Отново ще се върна на въпроса от Евангелието:

"Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?"

Христос отговори:

"Благ е caмo Бог."

Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път. Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, той е на крив път. Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път...

Подложете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите... Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта. Това означава всеки ден да вкусваш трошица от Любовта и постепенно да я увеличаваш. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради теб, т.е. той да оправи твоите работи, един ден Бог ще ти каже: "Такива глупаци нямат право да живеят. Те изопачават моя закон..."

Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага прибягва към ирационалните величини и казва: "Тези величини не съществуват, но се използват като изходни точки." Значи той излиза от нереалните величини, за да докаже реалните...

Да знаеш как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо.Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако съвременните учени влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представляват нищо. И сами ще се чудят на своето невежество...

Приложете Любовта както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който оглавява държавата със светлите си идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Сега какво остава на българските държавници? Да приложат закона на Любовта... Това е най-малката програма, която съвременниците могат да изпълнят.

Днес всички хора са под въздействието на закона на кармата, защото напуснаха Бога и се поругаха с Любовта, като отидоха в света, където и днес страдат. Аз мога да ви помогна още сега. Как? Ще признаете своите престъпления от далечното минало и своята безхарактерност. Няма любов като проявената, като изявената и като осъществената Божия Любов. Нека всички сърца и умове на учени и прости, на богати и бедни, да се изпълнят с идеята за Бога!

Аз искам всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне! Управляващи и управлявани, съдии и подсъдими, свещеници и владици всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили закона на Великата любов и да кажете: "Прости ни. Господи!..."

В българския език думата "виделина" често пъти я заместват със "светлина". Това е проява на неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата "виделина" е по-силна от думата "светлина". Когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката, а като загуби пък нея, придобива Божията. Човешката любов е светлина, а Божията виделина. Значи човек създава светлината, а Бог виделината. В човешката любов настъпват промени, затова съзнанието минава от светлина в тъмнина, и обратно от тъмнина в светлина... Казват за някой, че се е влюбил, че изявява чувствата си. Какво нещо е влюбването? Запалване. А какво е запалването? Когато някой започне да гори... Това са идеи, които търпят изменения. Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условие на семето да израсне, как бихте разбрали какво е съдържанието, което се крие в него? Това се отнася и за словото...

По какво ще познаете човешката любов? Наблюдавайте какво правят влюбените. В началото обръщат голямо внимание на външността си. Лицето им е бодро и свежо и отдалеч свети. Това не е лошо, но тази светлина скоро угасва. Тя бързо се явява и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам колко бързо се променят човешките чувства?... Когато влезе Божията любов у човека, той вече не се поддава на измама и лъжа. Религиозните хора понякога обичат да подражават, но подражанието не трябва да е само външно както това на Сократовия ученик, който, като видял, че учителят му бил много скромен в облеклото си, обул скъсани гащи и така се появил пред него. Сократ му казал: "Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." При религиозните се срещат често и такива, на които гордостта се вижда през "скъсаните им гащи." Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат любов само към себе си, а към другите не я проявяват.

Трябва да разбирате реалността и да се приближавате към нея. Там няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е и Божията Любов. Тя се отличава от човешката по това, че е абсолютно безкористна и не използва нищо за себе си. Но човешката любов има условия да се развива...

След всичко това, вие се питате защо страдате толкова. Как да не страдате, като в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а и тя него. Родителите използват децата си, а те родителите си. Възлюбените се използват също взаимно. Навсякъде виждаме използване. Защо? Защото хората имат светлина, а нямат виделина...

Всички, които ме слушат днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои пред човека. Нека всеки се занимава с каквото иска, това не ме интересува. Най-напред трябва да разрешите важните проблеми. Ще ги решите, като се движите по права линия; после ще ги повдигнете в първа степен; след това във втора, в квадрат, и най-сетне в трета степен в куб. Не отричам, че знаете тези математически правила, но не ги използвате в живота. От вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос вие сами ще го решите.

Христос казва: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Кой не е казвал същото, когато има страдания? Всеки е изричал тези слова. Ще кажете, че приличате по това на Христа. Не, има голяма разлика... Вашите идеи и чувства вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т.е. изчезват от ума и сърцето ви. Има случаи, когато известни професори и личности загубват паметта си. Кога тя отслабва? Когато човек слиза в по-гъста материя. Гъстата материя прави човека по-голям материалист и егоист...

Всички хора се стремят към великото, към незнайното, т.е. към Божественото. Не е важно как схващат своя стремеж, но за да го постигнат, необходимо им е знание и смелост. И никакво съмнение не се позволява, когато търсят Истината. В разбирането има степен на градация...

Що е Истина? За да разберете дали една дума съдържа в себе си Истината, трябва да проверите колко е музикална и пластична. Изпейте думата "истина", за да видите къде се поддава на модулация, дали е огъваема или не.

Питате: Защо Бог не отговаря винаги на нашите молитви? Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорим на Неговия език. Ама ние Му се молим, песни пеем, тамян кадим. Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е дали говорите на Неговия език. Ключът на Божия език е Любовта. На коя любов? На безкористната...

Опитайте се да кажете днес истината на някого. Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата Истина и я прилагат в живота си... Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете какво ви говори светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има тя, но на вашия език мъчно може да се предаде говорът й...

Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за нея, искам да ви посоча правилен начин за възприемането й. Някой може да приема Любовта в кафенето, но аз ще се изкача на Витоша, там да я възприема. Божията Любов никога не посещава опушени и димящи места. С други думи казано: Единственото място, където влиза, това е чистото човешко сърце. Когато го изчистите, тогава тя ще ви посети. С нея и Бог ще ви посети. Щом Той дойде, вие ще изпитате необятна и безкористна Любов към всичко живо в света...

Като ви наблюдавам, виждам, че между вас има и стари, и млади от различни възрасти. Стари са онези, които са живели повече в Мъдростта, а млади, които са живели повече в Любовта. Младите вървят по майчина линия, а старите по бащина. Ако сте стари, приличате на баща си, имате мъжки темперамент, искате да наложите волята си на другите. Който не се подчинява, показвате му юмрук. А младите казват, че и без юмрук може. И едните са прави, и другите са прави, но къде са допирните точки между тях? Старите живеят с човешката мъдрост, а младите с човешката любов, поради което влизат в стълкновение помежду си. Питам: Защо мъжът напуска жена си, а жената своя мъж? За оправдание мъжът казва, че жена му е лоша, затова я е напуснал. И жената казва, че мъжът й е лош. Казвам: Всеки мъж трябва да напусне жена си, и жената мъжа си, но кога? Кой мъж, като умре, не напуска жена си? И коя жена, като умре, не напуска своя мъж? Всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. И всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва и мъжът й трябва да я напусне. Хората наричат това развод. Не е лесно да се разведеш. Разводът търпи касация. Значи делото се касира. Така се казва на юридически език. Докато жената се разведе, косата й ще побелее. И докато мъжът се разведе също. Те не знаят, че мъжът ще върви след жена си и жената след мъжа си и на този, и на онзи свят. Не си правете илюзии по този въпрос. Само Любовта развързва човека и го освобождава. Където е Истината, там е Любовта. Вън от нея никакво развързване не става.

Жената казва: Искам да се освободя от мъжа си. Само един начин има за това да приемеш Божията Любов. Това означава, че трябва да пожертваш всичко за своя мъж. И мъжът може по същия начин да се освободи от жена си. И тогава да излезе от дома си, но да й даде своето благословение, като й създаде всички условия за добър живот. Това означава мъж с характер и със силна воля...

"Ели, Ели, Лама Савахтани?" Къде е вашият Господ? Вие ме гледате учудено. Аз ви поставям въпроса открито:

Можете ли в името на вашия Господ да вдигнете пълната чаша до устата си, когато сте жадни, и да я върнете назад? Какво направи Христос на кръста, когато Му дадоха да пие? Какво Му дадоха да пие? Оцет, смесен с жлъчка. Поднесоха чашата до устата Му, но Той не пи от нея. Христос каза: Макар че викам към Господа, аз заповядвам. Викам, защото отивам при Него. Христос изрича още много думи, но не смея да ви ги кажа. Ако ги изрека, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За вашето благо ще ги премълча. Ще вдигна "чашата" и ще я върна назад...

На Голгота Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си и Божията Любов ви посети, и вие възкръснете, тогава сами ще разберете какво е казал Христос. Внесете чистотата у себе си, за да дойде Любовта. Отворете на светлината, и Мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и Истината ще "похлопа" на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Иисус и какво Христос. При второто пришествие Христос ще произнесе същите слова...

Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Къде е сърцето на човека? Взето е. Истинското, разумното сърце е извадено и е заместено с друго, неразумно. С това се обяснява падението на човечеството. Съвременният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му е било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: "Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави изгубеното сърце. То трябва да се намери! А днес с каменните си сърца вие очаквате щастие на Земята. Казвам ви: При сегашните условия човек не може да бъде щастлив. Ако днес при променливите положения в живота, при сегашния обществен строй се намери човек, който търси щастие, той би бил много глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде и неговият ден, но още е доста рано. Дадени ви са условия за това, а вие трябва да ги използвате.

Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство на живот, чрез което да придобивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината, кажете им какво ги очаква в женитбата...

Как трябва родът да се поддържа? Разумно. Как трябва да се възпитава детето? Разумно. Ще кажете: "Бог трябва да оправи света." Кой Бог на лъжата или на истината? Кой ще оправи сегашния строй? Аз познавам един велик, неизменен строй този на Любовта. Когато в основите на новото общество легнат принципите на Любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създават истинските закони.

Бъдете смели да изповядвате убежденията си, да не съблазните този или онзи. Разумният човек никого не съблазнява...

Като се движа между вас, чувам, че казвате: "Кротък човек е Учителя, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш." Аз ви изнасям Истината. Тя идва от Бога. Какво съм аз? Голям извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова идва. За кого е тази вода? -За вас. Всеки слънчев лъч, който уловите, е предназначен за вас. Веднъж паднал върху вас, никой не може да ви го вземе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която вие приемате, никой не може да ви отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за тази в извора. Не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя от нея ще пиете. Който пие от нея, ще се освежи и подмлади.

Вие се намирате на кръстопът, на който трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да сте! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този проблем. Само глупавият отлага въпросите за други прераждания. Който се е събудил вече, трябва да свърши определената си работа. За другите прераждания има по-съществени въпроси. Сега е денят, когато трябва да отворите сърцата си и да възприемете Божията любов; да живеете с нея и да я поставите за основа на новата култура.

Христос казва: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората и разбрах какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми! Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мен и аз в Теб!...

Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, когато душата да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е той! Уповавайте на Него! Живейте за Неговата любов. Работете за Неговата мъдрост, за Неговата истина, за Неговата правда и доброта! Само така ще опитате пълнотата на Неговата любов и Неговата вярност ще ви се изяви...