10. ВЪРХОВЕТЕ

[Ани]

ВЪРХОВЕТЕ

Като беловласи мъдреци от древността, възбог издигнали глави във вечното съзерцание на необхванатото, стоят каменните исполини на земята и притеглят погледите и сърцата на онези, които живеят с безсмъртния копнеж по недостижимото. Пречистеният им небесен дъх, блясъкът на светлите зари върху кристалните издигнати чела са сила и вдъхновение за земния човек, потънал в долините на живота.

Към вас, могъщи върхове, протягаме ръце за помощ, защото вие сваляте онези жизнедатни струи, които се превръщат в сочен плод и хлебно зърно в долините и полята.

Към вас, могъщи върхове, отправяме възторжен поглед, защото сочите възходния ни път от низините на живота.

Към вас, могъщи върхове, братя на слънцето, отлитат ни душите, за да се просветят, защото във вас е скрита тайната на висшето познание. На белите ви ледени скрижали звездите са записали поемата на битието!

При вас дори и птиците не стигат, обители на мощни духове, а през изминалите векове колцина са докоснали премъдрите ви светнали чела?

Но, върхове, величествени стълбове на този храм-земя, знаете ли защо тъй силно ви обичам? — защото ми напомняте за онзи свят, за който толкова дълго съм копняла! И знам, че някой светъл час при вас тих пристан ще намеря, преди да се простя навеки с моя земен път. На най-високия от вас челото леко ще докосна с последния си топъл дъх — и само леденият ви лъх — само пречистеният ви леден лъх ще ми помогне да отлитна там, където взорът ви в екстаз е прикован — да търся извора на вечната ви тайна.