14. КРЪСТЪТ

[Ани]

КРЪСТЪТ

Символът на Земята е кръст върху окръжност. Наистина кръстът е символ на физическия свят, в който силите на висшите светове кристализират в геометрични форми. Геометрията е езикът на природата и кръстът е една дълбока идея на Земята. В него се пресичат две сили — перпендикулярна и хоризонтална. Това са теченията в природата, като едното слиза от слънцето към центъра на земята и се връща обратно чрез кръговратно движение, а другото обикаля земната повърхност. Растенията са обърнати с главата към центъра на земята; човекът, с глава към центъра на слънцето; а животното е с хоризонтален гръбнак и черпи от околовръстното течение на земята. Растението черпи сили чрез корена си от течението, слизащо от слънцето към центъра на земята, а човек чрез главата си черпи енергия от слънцето, която слиза по вертикалния гръбначен стълб. Растението следователно е изобразено чрез долната част на кръста, човекът — чрез горната му част, а животното — чрез напречната му ос.

Но кръстът изобразява още и две сили, които са в противоречие на земята — божественото и човешкото начало. Човешкото винаги разпъва божественото, когато не е влязло в хармония с него. Така хората разпнаха Христос на кръста, те бяха в противоречие с Неговите идеи, не ги приеха.

Как ще разрешим този противоречив символ на Земята? Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии. Само кръговото движение разрешава кръста. Човекът, попаднал в противоречие, трябва да прави усилия да примири противоречието. В случая окръжността дава разрешение на кръста. А окръжността е символ на вечното, на безсмъртието. Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление.

Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята. При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес. Така че човек се движи по крива линия в проявите си.

Вертикалната ос на кръста може да се вземе и за символ на електричната енергия, която се проявява чрез ума, а хоризонталната — на магнетизма, който действа в чувствата и симпатичната нервна система. Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на душата — става изразител на божествената си същност.

Умът и сърцето се срещат и примиряват само в душата.