27. СТРЕМЕЖЪТ

[Ани]

СТРЕМЕЖЪТ

Ти достигаш дотам, докъдето стига твоя стремеж. Стремежът е израз на огнения копнеж по нещо, което е необходимост за живота ти. В стремежа се крие скритата динамика на индивида, затова стремежът носи белега на безсмъртието. Отнемете стремежа на човека към някоя висша цел и какво ще остане от него — живи мощи. Затова небето не ни мери по постиженията, които сме направили на земята, а по стремежа ни. Това, за което е нужно време на Земята, е вече реализирано в по-горните светове. Огненият ти стремеж към истината ти е сложил вече печата пред висшите същества като Син на Истината.

От силата на стремежа ти зависи по-ранното или по- късното негово реализиране. Интензивността съкращава времето. Ако гориш с бял пламък и вложиш всичките си сили за постигането на някой висок идеал, ти ще го постигнеш много по-бързо, отколкото ако мъждееш с червеникавия пламък на догарящ огън.

Стремежът е подобие на интензивната мисъл, с която Творецът държи творението в съзнанието си. Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие. Така и човекът, който се стреми към нещо, не трябва да се разсейва, а е нужна пълната му концентрация в целта, за да я реализира.

 

Всичко може да допуснеш да угасне или да отпадне в теб, но стремежът ти към Великото Начало не трябва да отпада никога! Той трябва да гори и се усилва с всеки изминат ден, като стане смисъл на живота ти, защото той ще те отведе към целта със сигурността, с която слънцето всяка сутрин изгрява от изток и крепи земята.