42. СТРОЕЖ

[Ани]

СТРОЕЖ

В далечното минало, когато самосъзнанието на човека още не е било развито, той се е задоволявал с пещерите като жилища, подобно на животните. Човек по всичко е имитирал животните в този си стадий на развитие. Много векове са изминали до момента, когато в него се е породила нуждата от собствено построено жилище. Дълга и богата е историята на строителството през вековете, но искам да предам само една идея, която ме вълнува.

През средните векове хората започват да строят огромни храмове, които смайват зрителя с величието си. Кое е накарало тези хора да се заемат с подобни строежи? Вълнувала ги е една нова идея за величието на Създателя. Какъв израз можем да дадем на това величие? Сила и равновесие — огромни издигнати колони, които крепят свод над свод, все по-високи и просторни. Да свалим небето на земята! Да изпълним тези храмове с небесна красота! И с небивал устрем, вяра и всеотдайност строели и строели десетки и стотици години тези предани хора и оставили велики храмове — символи на стремежа им към съвършенство, към небето. Музикантите творили химни на възхвала на небесното величие и пълнели душите на хората с радостни надежди. Но земният дух е силен. "Накъде сте тръгнали, вий, рожби на земята?" — запитал той. Спрели великите строежи, секнали възторжените химни и човекът се затворил в душни, тесни килии, в монотонни казармени сгради. Превил врат пред тежестите на живота, загубил идеала и стремежа си. Но повелята на Духа е по-мощна от всички човешки порядки и състояния.

"Започнете да строите великия храм в себе си", шепне той на всяко будно съзнание. "Въплътете небесния живот на земята не във външни форми, но в могъщо, космическо съзнание, което ще ви направи безсмъртни. Вие сте храмове на живия Бог ", казва Апостол Павел. И Духът строи новия човек в нас и иска да му станем помощници в този велик строеж.

18.07.1983 г.