47. ВЕЛИЧИЕ

[Ани]

ВЕЛИЧИЕ

Какво величие се крие в голямото страдание, в силната скръб! В спокойния живот сърцето сякаш е спало и изведнъж се събужда и затрептява в неизвестната гама в момента, в който дълбоката скръб го спохожда. По-могъща, по-велика от скръбта става милостта, която той изпитва към всичко. Милостта — това е сублимната любов, с която е трептяло сърцето на Христос, който в най-ужасните мъки на кръста извика с преливащо сърце от милост към пропадналите духовно свои братя: "Господи, прости им, те не знаят какво правят!" При тези думи Той отлетя от земята като нежен бял облак към небето, но не остана там, а слезе като чиста утринна роса в сърцата на всички свои братя, преля великата си любов в тези изтерзани сърца, за да ги възкреси за нов живот, за вечен живот в любовта си.

23.II.1984 г.

10.15 ч.