51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА

[Ани]

ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА

Както вътрешното съдържание на човека, или субективният му свят, се обективизира чрез проявите му, така и скритата незнайна сила и съдържание на живота се обективизира в природния свят. Три са основните прояви на живота: светлина, топлина и сила. Тогава следва, че светлината е в ума, топлината — в сърцето, а силата — във волята за проява. В тази терца се съдържа хармонията на живота и неговото равновесие.

И в музиката терцата е най-хармоничният интервал. Всяко отклонение от терцовото съзвучие създава своето рода дисонанс. Квартата например е твърда и нехар- монична. В миналото са пели квинтово, а "разрешението на терцата е в квинтата", и получаваме най-хармоничния акорд — две последователни терци — до-ми-сол. Когато човек е хармонизирал ума, сърцето и волята си, той се проявява естествено, непринудено, истинно и красиво. Той търси да се хармонизира с всеки срещнат човек и страда, когато не намери хармоничен отзвук в последния. Самият живот е вечна хармония, вечна музика, по която са построени всички всемирни обекти. Тази хармония, тази вечна разумност, която виждаме в природата, потвърждава този факт. Всичко се движи по определен ритъм, по законите на хармонията. Ежедневният изгрев и залез на слънцето показват това. Едно най-малко цвете е построено по законите на хармонията. Човекът — най-висшето творение на природата, е изумително построен. В него се съдържа цялата природа с всичките нейни явления. Можем да кажем и обратното, че цялата природа представлява разложеният човек. Водите са кръвоносната система в човека, скалите — костната му система, растителният свят — неговата вегетативна, клетъчна система. Изумителен е строежът на човека, изумително е съответствието му с всичко в природата. Когато човек достигне състоянието на вътрешна хармония, съзнанието му сякаш просветва да види себе си във всичко обкръжаващо го. Той сякаш се слива с природата и изживява творението по нов начин. Всичко му става родно, близко, част от него. Той без усилие откликва на всяка външна проява на хора, животни и растения. Той ги разбира и всеки техен зов за помощ става негов дълг, да му се отзове и помогне. Той започва да резонира като настроен инструмент на всеки външен звук. Започва да разбира, че вселената не е глуха и безответна на живота му, но резонира на всеки негов звук, тъй като вселената не е само материя, а велика йерархия от живи съзнания, които непрестанно творят, работят, помагат на всичко в пътя му към съвършенството. Жив пример за този закон е отглеждането на малкото, безпомощно дете от майка му. Тя непрестанно бди над него и задоволява всичките му нужди с радост и готовност на всякакви жертви. И градинарите вършат същата работа, а също и животновъдите. Отклонението на човека от този всемирен закон на хармонията и резонанса, го поставило в пътя на безброй противоречия и препятствия, в безброй разрушителни действия, от които днес жестоко страдаме. Да вземеш поста на управител на един народ е да станеш негова майка, която милее за него и го пази от разруха. Като пример в този век може да посочим чешкия президент Масарик. Чехите едва не са го обявили за божество, заради мъдростта и правилните форми на управление в най-бедствения момент на живота им.

Музикалното образование на децата трябва да заеме първо място в живота, тъй като само законите на музиката могат да помогнат на разстроения човек в тази епоха на дисонанси и смърт. Ще запеят бъдещите хора новата песен на радостта от живота, на слънчевото начало, внедрено във всяка човешка душа. Ще бликне изворът на изобилния живот във всяко сърце, ще оживее и възкръсне свъсеният човек под тежестите на разрушения живот, на потъмнялото съзнание, обезверено сърце и обезсилена воля. Това ще бъде. Гради се новият човек. Гради се новият свят.

06.03.1984 г.

11.15 ч.