52. ИДЕЯТА ЗА БОГА

[Ани]

ИДЕЯТА ЗА БОГА

Откакто човек съществува, той е съзнавал, че има някаква свръхчовешка сила в живота, която той отъждествява с природата. Кланял се на луната, на слънцето, на какви ли не изображения, създадени от фантазията му, но в основата на всичко е лежала идеята за Бога. Всички философи са се занимавали с тази идея по всякакъв възможен начин. Образували са многобройни школи, а с тази идея са се занимавали най-вече църковниците. Създали каменни сгради като места за поклонение, докато дошли на земята богомилите през X век и отрекли всички храмове, свещеници и църковни обреди, свалили всичките си накити и тръгнали босоноги, с прости одежди, хранели се само с растителна храна и славели своя Бог в природата под някои китни дървета или планински хълмове. Изгаряли ги, прогонили ги църковниците от България, но те занесли новите си прогресивни идеи за Бога на Запад и запалили там факела на културното и духовно възраждане и Ренесанса.

Фактът, че хората мислят и се занимават с идеята за Бога, е най-силното доказателство за неговото съществуване. Невъзможно е човешкият ум да мисли за нещо, което не съществува. Мисълта е отражение на космичната светлина, която всеки възприема според нивото, до което се е развил умът му и до което се е домогнало съзнанието му. На всички велики мислители са издигнати паметници, но зад всеки мислител стои вечно живата творческа сила, за която досега не е издигнат паметник, защото тя ръководи, владее и живее във всичко. Тя е същината на живота, към която всичко се стреми, тя е началото и краят на всичко, тя е вечното настояще. Светият е човек, който свети, а свети само онзи, който е възприел достатъчно космична светлина, за да може да се изяви. Тази светлина работи непрестанно върху всички съзнания, защото Богочовекът, който я донесе в нейната пълнота на земята, обеща да изпрати Духа Утешител — Този, Който ще ни осветли съзнанието в страданията, които има да преживеем, и Духа на Истината, който ще ни разкрие Бога, Който е Истина. Чрез разбиране на страданията в материалния свят ще се просветим за Твореца-Отец на светлините, Когото ще познаем и с Когото ще се слеем. XX век, век на ликвидиране на общочовешката карма чрез противоречия и страдания, е векът, в който Христос изяви Истината на света чрез словото на Учителя в България — Беинса Дуно — в страната на безбройните жертви за Истината и свободата, страна, минала пет века на нечувани страдания, страна, където са се родили хората, които ще служат всеотдайно на Доброто. Българинът е благарин, благият, добрият човек, който състрадава на ближния си и споделя залъка дори с врага си. Ето къде изгря новото Слънце на новата 2000-годишна водолейна епоха и това Слънце грее с такава могъща светлина, че цялата планета е озарена от него и всички хора ще го видят и ще станат строители на Новия свят на мир, братство и Любов в името на Великия Баща.

06.03.1984 г.

12 ч.